Дълго чакана новина: учените откриха какво има вътре в Луната!
Учените публично най-сетне потвърдиха какво има вътре в Луната.
Присъдата е произнесена. Луната въпреки всичко не е направена от зелено сирене.
Обстойно проучване разкрива, че вътрешното ядро на Луната в действителност е твърда топка с компактност, сходна на тази на желязото.
Изследователите се надяват, че това ще помогне за разрешаването на дългия спор дали вътрешното сърце на Луната е твърдо или разтопено, и ще докара до по-точно схващане на историята на Луната – а оттова и на Слънчевата система.
„ Нашите резултати “, написа екипът, управителен от астронома Артур Брио от Френския народен център за научни проучвания във Франция, „ слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на доказването на съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжета за световно катурване на мантията, който внася основни прозрения за хронологията на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система. “
Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от задачата „ Аполо “, само че тяхната разграничителна дарба е прекомерно ниска, с цел да се дефинира с акуратност положението на вътрешното ядро. Знаехме, че има флуидно външно ядро, само че какво обгръща то, оставаше предмет на полемика. За да схванат това един път вечно, Брио и сътрудниците му събират данни от галактически задачи и опити с лазерно премерване на Луната, с цел да сформират профил на разнообразни лунни характерности. Сред тях са степента на дисторция на Луната от гравитационното ѝ взаимоотношение със Земята, смяната на дистанцията до нея и нейната компактност.
След това те провели моделиране с разнообразни типове ядра, с цел да открият кои от тях подхождат най-точно на данните от наблюденията.
Те създали няколко забавни констатации.
Първо, моделите, които най-вече наподобяват на това, което знаем за Луната, разказват интензивно катурване надълбоко в лунната тога. Това значи, че по-плътният материал вътре в Луната пада към центъра, а по-малко плътният материал се издига нагоре. Тази интензивност от дълго време е препоръчана като метод да се изясни съществуването на избрани детайли във вулканичните региони на Луната.
Изследванията на екипа откриват, че лунното ядро е доста сходно с това на Земята – с външен течен пласт и твърдо вътрешно ядро.
Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от към 362 километра, а вътрешното ядро има радиус от към 258 километра. Това е към 15 % от целия радиус на Луната. Вътрешното ядро, открива екипът, има и компактност от към 7 822 кг на пространствен метър. Това е доста покрай плътността на желязото.
Подобното на Земята лунно ядро има някои забавни последствия за еволюцията на Луната.
Знаем, че скоро след образуването си Луната е имала мощно магнитно поле, което е почнало да понижава преди към 3,2 милиарда години. Такова магнитно поле се генерира от придвижването и конвекцията в ядрото, тъй че това, от какво е построено лунното ядро, има надълбоко отношение към това по какъв начин и за какво е изчезнало магнитното поле. Като се има поради вярата на човечеството да се върне на Луната в относително къс период, може би няма да ни се наложи да чакаме дълго за сеизмично удостоверение на тези открития.
Източник – Nature/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Темите на деняЗа още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




