Учени смятат, че пътуването във времето не е научна фантастика
Учените не знаят дали съществуват така наречен " галактически струни ", само че в случай че съществуват, те биха могли да трансформират разбирането за Вселената и да разрешат пътешестване във времето.
Ако физиците могат да потвърдят съществуването на галактически струни, те биха могли да оказват помощ за основаването на Светия Граал на физиката – това, което сплотява квантовата механика и теорията на относителността на Айнщайн.
В същото време галактическите струни може да разрешават и пътешестване във времето, написа BGR.
Теориите, които разказват галактически струни, допускат, че тези структури са по-тънки от ядрото на атома и съставляват доста дълга тънка нишка. Физиците считат, че галактическите струни са дълги тръби, които или се простират безпределно, или се затварят като примка, написа Веселина Петрова в публикация за megavselena.bg. Въпреки че галактическата струна е доста тънка, тя може да има масата на десетки хиляди звезди и последователно ще се компресира с течение на времето, излъчвайки гравитационни талази, до момента в който осцилира. Изчислено е, че една типична галактическа верига може да бъде дълга 10-20 светлинни години.
Теоретично, физиците мислят, че има два типа галактически струни. Първите се назовават космически суперструни и водят началото си от теорията на струните. Тя допуска, че главните частици на Вселената са вибриращи струни. Суперструните може да се простират из целия Космос, предоставяйки улики за структурата на действителността и може би също държащи ключа към пътуването във времето.
Вторият тип галактически струни, съгласно теорията, е реликтова конструкция, останала от образуването на ранната Вселена. Понякога ги назовават и скритите белези на Вселената. Те са се образували, когато в първите моменти след Големия гърмеж е имало делене на четирите съществени естествени сили: електромагнетизъм, гравитация и мощни и слаби взаимоотношения. След като Вселената стартира да се охлажда, в Космоса се появяват особени пукнатини, известни като галактически струни.
Астрофизикът Дж. Ричард Гот от Принстънския университет има вяра, че галактическите струни може да съдържат ключа към пътуването във времето.
Според него две галактически струни, движещи се със скорост, близка до скоростта на светлината, теоретично биха могли да образуват примка в пространство – времето. По този метод те ще основат нещо като червеева дупка.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн позволява съществуването на вериги във времето, което евентуално разрешава пътешестване във времето. Това е по този начин, тъй като пространство-времето може да се огъне, до момента в който се затвори в себе си и сътвори цикъл.
Гот има вяра, че галактическите струни могат да огъват пространство-времето, създавайки директни пътища през него. Това е червеевата дупка. Ако хората на галактически транспортен съд пътуват сред две планети и в средата има галактическа струна, това ще им разреши да стигнат до другата планета извънредно бързо.
Според Гот две галактически струни, които се движат в противоположни направления и се пресичат, огъват пространство-времето по подобен метод, че основават цикъл във времето. Ако пътувате по две струни, можете да се върнете обратно във времето.
Но откриването на галактически струни е доста мъчно.
Тяхната рискова компактност би трябвало да огъва пространство-времето, създавайки резултат на гравитационни лещи, който може да аргументи дублиращи се изображения на галактики.
