Слънцето бавно ще изпържи Земята
Учените направиха прогнози за това по какъв начин ще наподобяват последните дни на нашата Слънчева система и по кое време ще се случат те.
Първоначално астрономите смятаха, че Слънцето ще се трансформира в планетарна мъгливост - светещ мехур от газ и галактически прахуляк - до момента в който доказателствата не демонстрираха, че звездата ни няма нужната за това маса. В следствие обаче бяха открити доказателства в поддръжката на остарялата теза.
Слънцето е на към 4,6 милиарда години - измерено по възрастта на други обекти в Слънчевата система, които са се образували почти по същото време.
Въз основа на наблюдения на други звезди астрономите предвиждат, че
Слънцето ще доближи края на живота си след още 10 милиарда години.
Преди това ще се случат други основни неща.
След към 5 милиарда години Слънцето би трябвало да се трансформира в червен колос. Ядрото на звездата ще се свие, само че външните ѝ пластове ще се разширят до орбитата на Марс, поглъщайки нашата планета в процеса.
Що се отнася до човечеството, то може да преживее още 1 милиард години на планетата.
Причината за това е, че яркостта на Слънцето ще се усили, правейки температурите негодни за живот.
Изследвайки други звезди, учените стигат до извода, че 90 % от сходните на Слънцето светила еволюират от червени колоси в бели джуджета и по-късно да завършват като планетарни мъглявини.
" Когато една звезда умира, тя изхвърля маса от газ и прахуляк в космоса. Обвивката може да бъде до половината от масата на звездата. Това разкрива ядрото на звездата, което към този миг работи без гориво преди дефинитивно да почине ", изясни астрофизикът Алберт Зийлстра от университета в Манчестър в Обединеното кралство, един от създателите на публикацията.
" Едва тогава горещото ядро кара изхвърлената обвивка да свети блестящо за към 10 000 години - къс интервал в астрономията.
Но това прави планетарната мъгливост забележима. Някои са толкоз ярки, че могат да се видят от извънредно огромни дистанции - десетки милиони светлинни години. Преди края си сходни звезди биха били невидими на такова разстояние ", добавя ученият.
" Данните споделят, че можете да получите ярки планетарни мъглявини от звезди с ниска маса като Слънцето, моделите настояват, че това не е допустимо ", споделя ученият. Това съгласно него значи, че моделите имат потребност от осъвременяване, а бъдещето на Слънцето става по-лесно за прогнозиране.
Планетарните мъглявини са относително постоянно срещани в следената Вселена, като известните са мъглявината Хеликс, мъглявината Котешко око, мъглявината Пръстен и мъглявината Мехур.
Първоначално астрономите смятаха, че Слънцето ще се трансформира в планетарна мъгливост - светещ мехур от газ и галактически прахуляк - до момента в който доказателствата не демонстрираха, че звездата ни няма нужната за това маса. В следствие обаче бяха открити доказателства в поддръжката на остарялата теза.
Слънцето е на към 4,6 милиарда години - измерено по възрастта на други обекти в Слънчевата система, които са се образували почти по същото време.
Въз основа на наблюдения на други звезди астрономите предвиждат, че
Слънцето ще доближи края на живота си след още 10 милиарда години.
Преди това ще се случат други основни неща.
След към 5 милиарда години Слънцето би трябвало да се трансформира в червен колос. Ядрото на звездата ще се свие, само че външните ѝ пластове ще се разширят до орбитата на Марс, поглъщайки нашата планета в процеса.
Що се отнася до човечеството, то може да преживее още 1 милиард години на планетата.
Причината за това е, че яркостта на Слънцето ще се усили, правейки температурите негодни за живот.
Изследвайки други звезди, учените стигат до извода, че 90 % от сходните на Слънцето светила еволюират от червени колоси в бели джуджета и по-късно да завършват като планетарни мъглявини.
" Когато една звезда умира, тя изхвърля маса от газ и прахуляк в космоса. Обвивката може да бъде до половината от масата на звездата. Това разкрива ядрото на звездата, което към този миг работи без гориво преди дефинитивно да почине ", изясни астрофизикът Алберт Зийлстра от университета в Манчестър в Обединеното кралство, един от създателите на публикацията.
" Едва тогава горещото ядро кара изхвърлената обвивка да свети блестящо за към 10 000 години - къс интервал в астрономията.
Но това прави планетарната мъгливост забележима. Някои са толкоз ярки, че могат да се видят от извънредно огромни дистанции - десетки милиони светлинни години. Преди края си сходни звезди биха били невидими на такова разстояние ", добавя ученият.
" Данните споделят, че можете да получите ярки планетарни мъглявини от звезди с ниска маса като Слънцето, моделите настояват, че това не е допустимо ", споделя ученият. Това съгласно него значи, че моделите имат потребност от осъвременяване, а бъдещето на Слънцето става по-лесно за прогнозиране.
Планетарните мъглявини са относително постоянно срещани в следената Вселена, като известните са мъглявината Хеликс, мъглявината Котешко око, мъглявината Пръстен и мъглявината Мехур.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ