Реалност или проекция? Физици откриха второто дъно на нашата Вселена
Учените учат AdS/CFT, с цел да разкрият същинската природа на действителността.
Класическата заблуда за заек и патица, при която едно изображение може да се интерпретира като заек или патица според от гледната точка, разкрива концепцията за дуализма, при която една и съща система може да бъде разказана посредством два противоположни метода. Във физиката дуализмът значи, че еднакъв физически обект може да бъде разказан с изцяло разнообразни математически формули, като всяка от тях разкрива нови аспекти на системата. Пример за такава дуалност е известната AdS/CFT доктрина, която се е трансформирала в основа на актуалното схващане за пространство-времето.
AdS/CFT (anti-de Sitter/conformal field theory correspondence), наричана от време на време „ холографски дуализъм “, свързва плоската двуизмерна галактика с равностоен тримерен „ размер “, наподобяващ холограма. Тази доктрина гласи, че всяка точка от плоскостта подхожда на избрана точка в пространството, където работи друга физическа действителност – към този момент с кривина, сходна на гравитационните резултати в нашия свят. Това спорно изобретение повдига въпросите: дали и нашата Вселена е „ двойна “? Възможно ли е да съществуват различни нейни описания?
Отличителна линия на AdS/CFT е, че уравненията, описващи другите страни на дуализма, са радикално разнообразни. В едната версия Вселената е показана единствено от частици, подчиняващи се на квантовата доктрина на полето (CFT). В другата тя има пространствено-времева конструкция, в която важат законите на гравитацията. Въпреки това изчисленията от едната страна постоянно могат да бъдат трансферирани към другата, като че ли системата има две версии на действителността.
Физиците употребяват това сходство, с цел да вземат решение проблеми, които другояче биха били невъзможни за решение. Така да вземем за пример конфликтът на атомните ядра е извънредно мъчно събитие за общоприетите квантови способи. Но благодарение на холографския дуализъм той може да бъде разказан в термините на изкривеното пространство-време, а по-късно резултатът да се трансферира в общоприетата квантова интерпретация. Този метод оказа мощно въздействие върху теоретичната физика и докара до нови прозрения за държанието на нуклеарните частици.
Много учени считат, че AdS/CFT може да бъде ключът към разгадаването на квантовата гравитация – една от най-големите загадки на актуалната физика. Квантовата гравитация в AdS-пространството би могла да изясни държанието на черните дупки и даже структурата на нашето пространство-време, в случай че може да бъде преведена на „ плоския “ език на CFT. Засега обаче този метод, въпреки и да предлага нови тълкования, не взема решение всички въпроси, защото съществува проблем с последователността на теориите при съществуване на гравитация.
Някои откриватели даже допускат, че нашето усещане на пространство-времето може да е илюзорно. На процедура точно квантовите частици на границата на пространството може да са същинската същина на битието, а пространство-времето в действителност е тяхната „ проекция “ или „ холограма “.
Дуализмите като AdS/CFT са неповторими, само че откриватели като Даниел Ранар и неговите сътрудници изследват дали са вероятни други подходи за системи, които разказват няколко разнообразни действителности. Те откриват, че дуалистичните описания са доста редки в квантовата физика: системите, които могат да бъдат разрушени и разказани локално, са изключение. Това демонстрира, че познатите ни закони на физиката, каквито ги познаваме, не са инцидентни, а са математическа и физическа „ необичайност “.
AdS/CFT дава нови прозрения за структурата на света и повдига фундаментални въпроси за природата на действителността. Този метод съставлява забележителна стъпка в търсенето на доктрина, способна да сплоти законите на квантовата механика и гравитацията.
