За пръв път заснеха рядка акула-гоблин в естествената ѝ среда
Учени за първи път съумяха да следят жива акула-гоблин в естествената ѝ среда – и то не еднократно, а в два обособени случая, което се счита за забележителен пробив в проучването на един от най-загадъчните жители на дълбокия океан.
Необичайният тип, прочут с удължената си зурла и присъщи изтеглящи се напред челюсти, до момента е бил прочут на науката най-вече посредством екземпляри, уловени инцидентно от риболовци и извадени на повърхността, където нормално умират малко по-късно.
Първото наблюдаване е направено при разбор на архивни видеозаписи, снимани през 2019 година край подводна планина в региона на остров Джарвис в Тихия океан. След деликатен обзор откривателите удостоверяват, че сниманото животно фактически е акула-гоблин. Вторият случай е регистриран по време на научна експедиция до Тонганската котловина през 2024 година
In July 2019, a remotely operated vehicle filmed an unusual creature 2 kilometers below the waves near Jarvis Island in the central Pacific Ocean.
— News from Science (@NewsfromScience) June 15, 2026
Three meters long with pink and gray skin, jaws that can snap outward in a flash, and a comically elongated snout, the animal… pic.twitter.com/XGdq8myc53
Резултатите са оповестени от екип учени от University of Hawaiʻi at Mānoa и University of Western Australia.
„ Акула-гоблин е една от най-емблематичните дълбоководни акули и в никакъв случай не съм предполагал, че ще я забележим жива в естествената ѝ среда “, разяснява съавторът на проучването проф. Alan Jamieson.
Според учените второто наблюдаване е изключително значимо, защото животното е снимано на дълбочина близо 700 метра по-голяма от всички до момента известни местообитания на типа. По време на експедицията са били записани над 50 дни непрекъснати видеонаблюдения на дълбочини сред 800 и 10 800 метра, а появяването на акулата е траяла едвам към 20 секунди.
Акула-гоблин (Mitsukurina owstoni) постоянно е наричана „ жив фосил “, защото е единственият оживял представител на семейство акули с еволюционна история, разпростряла се близо 125 милиона години обратно. Видът населява дълбоките елементи на Атлантическия, Тихия и Индийския океан, като избира континенталните скатове, подводните каньони и региони с обилие от плячка.
Scientists have captured footage of the “ugliest shark on the planet ” alive in its natural habitat for the first time
Goblin sharks have rarely been sighted due to their deep-sea habitat and experts say we know virtually nothing about them pic.twitter.com/KLXRd3gdpA— Dexerto (@Dexerto) June 16, 2026
Възрастните екземпляри могат да доближат дължина до към 3,5 метра. Хранят се най-вече с риби, калмари, ракообразни и други дълбоководни организми. Най-отличителната им линия са мощно преносимите челюсти, които могат стремително да се изтеглят напред при офанзива против плячката.
Ръководителят на проучването Аарън Джуда дефинира срещата с животното като „ изключителна привилегия “. По думите му новите данни уголемяват доста познатия географски и дълбочинен ареал на типа.
„ Подобни открития демонстрират какъв брой малко знаем за дълбоките океански екосистеми. Огромна част от океанското дъно остава неразучена и евентуално крие още голям брой незнайни типове и екологични процеси “, показва той.
Независими експерти също акцентират значимостта на наблюденията. Ихтиолози означават, че акула-гоблин е измежду най-рядко срещаните и едва проучени акули в света. Макар външният ѝ тип постоянно да поражда съпоставения с персонажи от научната фантастика и филмите на ужасите, типът не съставлява заплаха за хората заради дълбоководния си метод на живот.
Откритието е следващото увещание какъв брой лимитирани остават човешките знания за океанските дълбини. По оценки на учените повече от 80% от международния океан към момента не е картографиран и проучен в детайли, а всяка нова експедиция продължава да разкрива незнайни до момента форми на живот и акомодации към едни от най-екстремните условия на планетата.
