Мъжете изпреварват жените пред огледалото
Учени считат, че това е обвързвано с равнището на самочувствие
Времето, когато се смяташе за обикновено дамата да се кипри с часове преди излизане, до момента в който мъжът нервно потропва с крайник в коридора, наподобява, отминава. Огласено преди дни австрийско изследване демонстрира, че господата прекарват повече време пред огледалото спрямо дамите.
Учени от университета в Грац се захващат да изследват този въпрос като част от създаване на терапия за лекуване на хранителни разстройства и разрушаващо отрицателно отношение към личното тяло. Те желаят да открият дали личностни черти като самочувствие и егоизъм въздействат върху метода, по който хората се гледат в огледалото. За задачата тестват 68 студенти какъв брой дълго могат да прекарват пред него и дали се концентрират върху лицата си.
Условието е да гледат в огледало до 90 секунди, след което да проследят видео с облик на чужд на тяхната възраст и от същия пол. През това време са записвани придвижванията на очите им и е отчитано времето, за което дълготрайно се фиксират.
Оказало се, че 29-те мъже, участващи в изследването, са задържали най-дълго погледа си върху личното си изображение – приблизително към 80 секунди, до момента в който при дамите е било с 5 секунди по-малко. “Установихме, че до момента в който някои хора обичат да гледат лицата си, други изпитват прочувствен стрес от това. Изненадващо тези с по-високо самочувствие прекараха по-малко време пред огледалото.
Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че те са по-малко сериозни към себе си и не се нуждаят от толкоз доста време, с цел да се самооценят, до момента в който ниското самочувствие наподобява е обвързвано с по-задълбочена и по-продължителна оценка на външния тип на лицето ”, изяснява лекар Йонас Потхоф, който е в изследователския екип.
По-ранни изследвания също демонстрират, че представителите на мощния пол отделят повече време за оглеждане. Анкета на женския уебсайт Female first дори дефинира през 2014 година, че те прекарват в съзерцаване на своето изображение 56 минути на ден, до момента в който представителките на нежния пол - 43 минути. Тогава бе обяснено, че това се дължи на редица справедливи фактори като постоянно бръснене, по-често шофиране и работа с компютри и екрани, в които несъзнателно се виждат, а и на по-малката им умелост в някои действия, свързани с поддържане на външния тип. Например на мъжете са нужни към 16 минути заран пред огледалото, до момента в който се бръснат, решат и обличат, а на дамите – 14 минути и половина. През деня тя гледат отражението си върху екрани, прозорци и витрини към 22 минути, до момента в който дамите – 18.
Някои откриватели подложиха на подозрение тази данни, защото честата инспекция на външния тип обичайно се свързва с проявата на суетливост, която е по-присъща на представителките на нежния пол. Още повече че огромно интернационално изследване две години по-късно дефинира, че дамите не престават да отделят повече време в грижа за себе си. В страни като Италия, Франция и Съединени американски щати те прекарват пред огледалото над 6 часа, до момента в който мъжете в тях - сред 4 и 5 часа. На опашката по суетливост тогава се подредиха жителите на Англия.
Психолози обаче предизвестяват, че от дълго време не става въпрос за това, а за нови провокации, пред които двата пола са изправени и се оправят с тях по друг метод. Според тях към този момент всички сме по-обсебени от външния си тип, в сравнение с желаеме да признаем, и това не е индикатор за суетност, а за угриженост. Причината е, че привлекателните хора имат разнообразни преимущества в нашето общество. Различни изследвания демонстрират, че още в детска възраст те са по-популярни измежду съучениците, а и измежду учителите. На тях да вземем за пример се дават по-значими функции в учебната пиеса и към тях като цяло има по-големи упования. Като възрастни те се радват на по-голям късмет да получат работа и по-висока заплати. Даже в Съединени американски щати съумяха да изчислят, че 2,5 см повече в мъжката височина прибавят към 600 $ към годишното възнаграждение. Уклонът към хубост работи в съвсем всички обществени обстановки и непрестанно се подхранва от малките екрани, билбордове, списания и обществени медии, където доста рядко може да се види противен човек. Всички тези условия оказват напън да обръщаме повече внимание на външния си тип, в случай че желаеме да сме сполучливи.
Но истината е, че стандартите за хубост в действителност стават все по-трудни за реализиране, изключително за дамите. Оказва се, че актуалният медиен блян за слаби, стройни и интелигентни дами е изпълним от по-малко от 5% от женското население. Затова даже привлекателните хора може да се гледат в огледалото не от суетност, а от неустановеност. Още повече че те са подложени на по-голям напън да поддържат външния си тип, а и постоянно считат, че позитивните оценки, които получават, се дължат навръх него, а не на гений и продуктивност.
Така че не е чудно, че хората отделят толкоз доста време всеки ден, с цел да се оглеждат. Повечето досегашни проучвания за разбиране на тялото демонстрират, че дамите са доста по-критични към външния си тип от мъжете. Много по-рядко се възхищават на това, което виждат в огледалото, и от ранна възраст се подлагат на диети и разкрасителни процедури, с цел да отговорят на всеобщата визия за прелест.
При мъжете тази сдържаност се появява по-късно, към 50 година, когато нормално напълняват или оплешивяват и могат да бъдат видяни по какъв начин си гълтат корема или инстинктивно изправят стойката си, когато минават около витрини и огледала.
Но реакцията на хората към тяхното отражение може да е подбудена и от разнообразни външни фактори. Проучвания демонстрират, че те стават по-недоволни от личния си външен тип, откакто са гледали дълготрайно време телевизионни стратегии с извънредно стройни и красиви хора, до момента в който това не се случва при наблюдение на видеа, в които такива отсъстват. Същото се отнася и за четенето на фешън списания, заради което те са неразрешени в някои клиники за лекуване на хранителни разстройства. Дори пробването на облекла в съблекалня на магазин може да накара човек да изпита по-високо равнище на незадоволеност от тялото си, като доста по-често това се случва на дамите, изключително на тези, които са били унизени в детството за някои свои физически недостатъци.
Така че да се отхвърлят обществено санкциониращите стандарти за хубост, не е елементарна работа и несъмнено прекарването пред огледалото има връзка с равнището на самочувствие, а не е суетност, която изненадващо е взела да превзема и мъжете.
Времето, когато се смяташе за обикновено дамата да се кипри с часове преди излизане, до момента в който мъжът нервно потропва с крайник в коридора, наподобява, отминава. Огласено преди дни австрийско изследване демонстрира, че господата прекарват повече време пред огледалото спрямо дамите.
Учени от университета в Грац се захващат да изследват този въпрос като част от създаване на терапия за лекуване на хранителни разстройства и разрушаващо отрицателно отношение към личното тяло. Те желаят да открият дали личностни черти като самочувствие и егоизъм въздействат върху метода, по който хората се гледат в огледалото. За задачата тестват 68 студенти какъв брой дълго могат да прекарват пред него и дали се концентрират върху лицата си.
Условието е да гледат в огледало до 90 секунди, след което да проследят видео с облик на чужд на тяхната възраст и от същия пол. През това време са записвани придвижванията на очите им и е отчитано времето, за което дълготрайно се фиксират.
Оказало се, че 29-те мъже, участващи в изследването, са задържали най-дълго погледа си върху личното си изображение – приблизително към 80 секунди, до момента в който при дамите е било с 5 секунди по-малко. “Установихме, че до момента в който някои хора обичат да гледат лицата си, други изпитват прочувствен стрес от това. Изненадващо тези с по-високо самочувствие прекараха по-малко време пред огледалото.
Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че те са по-малко сериозни към себе си и не се нуждаят от толкоз доста време, с цел да се самооценят, до момента в който ниското самочувствие наподобява е обвързвано с по-задълбочена и по-продължителна оценка на външния тип на лицето ”, изяснява лекар Йонас Потхоф, който е в изследователския екип.
По-ранни изследвания също демонстрират, че представителите на мощния пол отделят повече време за оглеждане. Анкета на женския уебсайт Female first дори дефинира през 2014 година, че те прекарват в съзерцаване на своето изображение 56 минути на ден, до момента в който представителките на нежния пол - 43 минути. Тогава бе обяснено, че това се дължи на редица справедливи фактори като постоянно бръснене, по-често шофиране и работа с компютри и екрани, в които несъзнателно се виждат, а и на по-малката им умелост в някои действия, свързани с поддържане на външния тип. Например на мъжете са нужни към 16 минути заран пред огледалото, до момента в който се бръснат, решат и обличат, а на дамите – 14 минути и половина. През деня тя гледат отражението си върху екрани, прозорци и витрини към 22 минути, до момента в който дамите – 18.
Някои откриватели подложиха на подозрение тази данни, защото честата инспекция на външния тип обичайно се свързва с проявата на суетливост, която е по-присъща на представителките на нежния пол. Още повече че огромно интернационално изследване две години по-късно дефинира, че дамите не престават да отделят повече време в грижа за себе си. В страни като Италия, Франция и Съединени американски щати те прекарват пред огледалото над 6 часа, до момента в който мъжете в тях - сред 4 и 5 часа. На опашката по суетливост тогава се подредиха жителите на Англия.
Психолози обаче предизвестяват, че от дълго време не става въпрос за това, а за нови провокации, пред които двата пола са изправени и се оправят с тях по друг метод. Според тях към този момент всички сме по-обсебени от външния си тип, в сравнение с желаеме да признаем, и това не е индикатор за суетност, а за угриженост. Причината е, че привлекателните хора имат разнообразни преимущества в нашето общество. Различни изследвания демонстрират, че още в детска възраст те са по-популярни измежду съучениците, а и измежду учителите. На тях да вземем за пример се дават по-значими функции в учебната пиеса и към тях като цяло има по-големи упования. Като възрастни те се радват на по-голям късмет да получат работа и по-висока заплати. Даже в Съединени американски щати съумяха да изчислят, че 2,5 см повече в мъжката височина прибавят към 600 $ към годишното възнаграждение. Уклонът към хубост работи в съвсем всички обществени обстановки и непрестанно се подхранва от малките екрани, билбордове, списания и обществени медии, където доста рядко може да се види противен човек. Всички тези условия оказват напън да обръщаме повече внимание на външния си тип, в случай че желаеме да сме сполучливи.
Но истината е, че стандартите за хубост в действителност стават все по-трудни за реализиране, изключително за дамите. Оказва се, че актуалният медиен блян за слаби, стройни и интелигентни дами е изпълним от по-малко от 5% от женското население. Затова даже привлекателните хора може да се гледат в огледалото не от суетност, а от неустановеност. Още повече че те са подложени на по-голям напън да поддържат външния си тип, а и постоянно считат, че позитивните оценки, които получават, се дължат навръх него, а не на гений и продуктивност.
Така че не е чудно, че хората отделят толкоз доста време всеки ден, с цел да се оглеждат. Повечето досегашни проучвания за разбиране на тялото демонстрират, че дамите са доста по-критични към външния си тип от мъжете. Много по-рядко се възхищават на това, което виждат в огледалото, и от ранна възраст се подлагат на диети и разкрасителни процедури, с цел да отговорят на всеобщата визия за прелест.
При мъжете тази сдържаност се появява по-късно, към 50 година, когато нормално напълняват или оплешивяват и могат да бъдат видяни по какъв начин си гълтат корема или инстинктивно изправят стойката си, когато минават около витрини и огледала.
Но реакцията на хората към тяхното отражение може да е подбудена и от разнообразни външни фактори. Проучвания демонстрират, че те стават по-недоволни от личния си външен тип, откакто са гледали дълготрайно време телевизионни стратегии с извънредно стройни и красиви хора, до момента в който това не се случва при наблюдение на видеа, в които такива отсъстват. Същото се отнася и за четенето на фешън списания, заради което те са неразрешени в някои клиники за лекуване на хранителни разстройства. Дори пробването на облекла в съблекалня на магазин може да накара човек да изпита по-високо равнище на незадоволеност от тялото си, като доста по-често това се случва на дамите, изключително на тези, които са били унизени в детството за някои свои физически недостатъци.
Така че да се отхвърлят обществено санкциониращите стандарти за хубост, не е елементарна работа и несъмнено прекарването пред огледалото има връзка с равнището на самочувствие, а не е суетност, която изненадващо е взела да превзема и мъжете.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ