Разкриха 500-годишна тайна за кораб на Васко да Гама
Учени считат, че потопен транспортен съд, открит покрай най-южната част на африканско крайбрежие, може да е останките на галеона „ Сао Жорзе “ - португалски транспортен съд, за който се счита, че е потопен по време на последното пътешестване на известния откривател Васко да Гама, заяви Физ. орг.
Археолозите, които вършат изследването, са от университета на Коимбра, Португалия, Националния музей на Кения и Морския музей в Берген, Норвегия. В публикацията, оповестена в Journal of Maritime Archaeology, учените разказват по какъв начин са проучили материали, извлечени от потъналия транспортен съд от предходни откриватели, и дървен материал, който сами са извадили, с цел да научат повече за кораба и неговата история.
През 2013 година край югоизточния бряг на Кения, покрай град Малинди, е открит потопен транспортен съд на към 500 метра от брега и единствено на 6 м дълбочина. Изследването на плавателния съд е било мъчно заради положението и местонахождение му. Смята се, че корабът е потопен преди повече от 500 години и е спрял върху коралов риф. С течение на годините се е утаил в рифа, което затруднява работата.
През последното десетилетие от останките на кораба са извадени няколко артефакта, като слонски бивни и медни кюлчета, които сочат, че корабът е португалски. Неотдавна изследователският екип се осмелил да направи няколко дребни изкопа от потъналия транспортен съд, което им разрешило да извлекат няколко дъски от рамката на галеона и неговия корпус.
Доказателствата досега сочат, че плавателният съд евентуално е галеонът „ Сао Жорзе “. Той е бил част от флота от кораби, взели участие в последното пътешестване на Да Гама, който умира по време на експедицията, евентуално от малария. Смята се, че той е първият европеец, обиколил най-южния завършек на Африка, което води него и екипажа му в Индийския океан. Първото му корабоплаване е през 1497 година, а последното - през 1524 година
Изследователите възнамеряват да проведат още изследвания на останките от кораба с вярата да намерят доказателства за неговата еднаквост. Те считат, че в случай че се потвърди, че това са останките на галеона „ Сао Жорзе “, това ще бъде доста значима находка.
Археолозите, които вършат изследването, са от университета на Коимбра, Португалия, Националния музей на Кения и Морския музей в Берген, Норвегия. В публикацията, оповестена в Journal of Maritime Archaeology, учените разказват по какъв начин са проучили материали, извлечени от потъналия транспортен съд от предходни откриватели, и дървен материал, който сами са извадили, с цел да научат повече за кораба и неговата история.
През 2013 година край югоизточния бряг на Кения, покрай град Малинди, е открит потопен транспортен съд на към 500 метра от брега и единствено на 6 м дълбочина. Изследването на плавателния съд е било мъчно заради положението и местонахождение му. Смята се, че корабът е потопен преди повече от 500 години и е спрял върху коралов риф. С течение на годините се е утаил в рифа, което затруднява работата.
През последното десетилетие от останките на кораба са извадени няколко артефакта, като слонски бивни и медни кюлчета, които сочат, че корабът е португалски. Неотдавна изследователският екип се осмелил да направи няколко дребни изкопа от потъналия транспортен съд, което им разрешило да извлекат няколко дъски от рамката на галеона и неговия корпус.
Доказателствата досега сочат, че плавателният съд евентуално е галеонът „ Сао Жорзе “. Той е бил част от флота от кораби, взели участие в последното пътешестване на Да Гама, който умира по време на експедицията, евентуално от малария. Смята се, че той е първият европеец, обиколил най-южния завършек на Африка, което води него и екипажа му в Индийския океан. Първото му корабоплаване е през 1497 година, а последното - през 1524 година
Изследователите възнамеряват да проведат още изследвания на останките от кораба с вярата да намерят доказателства за неговата еднаквост. Те считат, че в случай че се потвърди, че това са останките на галеона „ Сао Жорзе “, това ще бъде доста значима находка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ