Учени разгадаха тайната на най-големите дюни на Земята. Наричани звездни

Учени разгадаха тайната на най-големите дюни на Земята. Наричани звездни или пирамидални дюни, те доближават стотици метри височина. Намират се в Африка, Азия и Северна Америка, както и на Марс, само че до момента специалистите не са могли да дефинират по кое време са се образували.

Сега учени откриват, че дюната Лала Лалия в Мароко се е образувала преди 13 000 години. Звездните дюни се основават от противоположни ветрове, които трансформират посоката си, показва Би Би Си.

Най-големият комплекс от дюни у нас и единствен заобиколен от лонгозна гора още веднъж става предпазена околност

„ Разбирането на възрастта им оказва помощ на учените да схванат тези ветрове и да разгадаят климата от онази ера “, споделя професор Джеф Дюлер от университета в Абъристуит, който разгласява проучването дружно с професор Чарлз Бристоу.

Мястото, трансформирало се в дребен град на плажа, няма статут на къмпинг

Лала Лалия - име на езика на коренното население, означаващо най-високата свещена точка, се намира в пясъчната област Ерг Чеби в югоизточната част на Мароко. Тя е висока 100 метра и необятна 700 метра.

След първичното си образуване стопира да пораства за към 8000 години, след което бързо се е разширявала през последните няколко хиляди години.

Обикновено в геоложката история на Земята могат да се разпознават пустините, само че звездни дюни не са били датирани до момента.

Не успяхме да открием концесионера на плажа

Професор Дюлер споделя, че това може да се дължи на обстоятелството, че те са толкоз огромни, че експертите не са осъзнавали, че гледат една обособена дюна.

" Тези открития евентуално ще изненадат доста хора, защото виждаме какъв брой бързо се е формирала тази голяма дюна и че тя се движи из пустинята с към 50 см годишно ", прибавя той.

Учените употребяват техника, наречена луминесцентно датиране, с цел да дефинират възрастта на звездните дюни. Методът пресмята по кое време за финален път песъчинките са били изложени на дневна светлина.

Проби от пясък са взети на мрачно от Мароко и са оценени в лаборатория в условия на слаба алена светлина, сходни на старомодна фотографска работилница.

Професор Дюлер разказва минералните зърна в пясъка като " дребни акумулаторни акумулатори ". Те съхраняват в кристалите си сила, която идва от радиоактивността в естествената среда.