Учени проникнаха толкова дълбоко в центъра на Земята, колкото никога

Учени проникнаха толкоз надълбоко в центъра на Земята, колкото в никакъв случай до момента. Смята се, че това е все едно да почукаш на вратата на мантията или … на врата на пъкъла.
Ако желаете да разберете геологията на нашата планета, проучването на мантията е отлично начало. Мантията, която отделя скалистата кора на планетата от разтопеното външно ядро, съставлява 70 % от масата на Земята и 84 % от нейния размер. Но макар голямото ѝ въздействие върху геоложките процеси на планетата, учените в никакъв случай не са вземали директни проби от скалите на този извънредно значим геоложки пласт. И това е обяснимо, изключително като се има поради, че междинната дебелина на земната кора е към 115-20 км. За благополучие тази междинна стойност съдържа отклонения – области от света, където кората в действителност е необикновено тънка и разломите разкриват мантията посредством пукнатини. Един подобен регион е Средноатлантическият било, по-специално наоколо до подводна планина, наречена масивът Атлантида.

Проникване в центъра на Земята

От южната страна на този масив се намира регион, прочут като Изгубения град – хидротермално поле, чиито изпускателни течности са мощно алкални и богати на водород, метан и други въглеродни съединения. Това трансформира региона в изключително безапелационен претендент за пояснение на метода, по който се е развил ранният живот на Земята. Освен това тя съдържа мантийни скали, които взаимодействат с морската вода в развой, прочут като „ серпентинизация “, който трансформира структурата на скалите и им придава зелен, мраморен тип.
Именно тук, на 800 метра южно от това поле, членовете на Международната стратегия за проучване на океаните (IODP) – на борда на JOIDES Resolution, проучвателен транспортен съд, нает от Националната научна фондация на Съединени американски щати – извлякоха 1268-метрова сърцевина, съдържаща абисални перидотити, които са главните скали, изграждащи горната тога на Земята. Резултатите от проучването бяха оповестени предходната седмица в списание Science.

Въпреки че това е най-дълбоката проба от мантията до момента, навлизането толкоз надълбоко в скалите не е било цел на тази рекордна експедиция.

„ Планирахме да пробием единствено 200 метра, тъй като това беше най-дълбокото, което хората в миналото са успявали да пробият в мантийни скали “, споделя пред Nature Йохан Лисенберг, петролог от Университета в Кардиф и съавтор на проучването.

Нощното изпотяване: симптом на рискова болест! 14.08.24 23:09 Цените на смарт телефоните скачат фрапантно през 2025! 14.08.24 22:40 Революционна вест!: Учени проникнаха до врата на Aда, на дълбочина под Земята колкото в никакъв случай до момента 14.08.24 22:05 Шокиращи разкрития от Бъкингам!: Крал Чарлз се опасява от единия от синовете си още от детството му 14.08.24 21:32 Проблем! Десетки учебни заведения ще стартират образователната година в ремонт 14.08.24 20:15

Той сподели, че сондирането е било толкоз елементарно, че са напреднали три пъти по-бързо от нормално. В последна сметка екипът е пробил зашеметяващите 1268 метра и е спрял единствено заради ограничавания прозорец за работа на задачата.
Андрю Маккейг – съавтор на проучването и академик от Университета в Лийдс – споделя в публикация за The Conversation, че съгласно предварителния разбор на скалата съставът на ядрото съдържа вариация на перидотита, наречена харзбургит, която се образува посредством отчасти разтопяване на мантийни скали. Съдържанието е и от скали, известни като габрос, които са едрозърнести магмени скали. И двете скали по-късно са влезнали в химическа реакция с морската вода, променяйки състава си.

Въпреки че това ядро съставлява невероятна опция да научим повече за земната тога, както и да разгледаме в дълбочина геоложкия субстрат, върху който лежи Изгубеният град, задачата не съумя напълно да извърши „ огромното предизвикателство “

да премине през спирането на Мохоровичич. Известна още като Мохо, прекъснатостта на Мохоровичич е приета за същинската граница сред земната кора и девствената тога. Бъдещите задачи биха могли да продължат проучването на това място наоколо до масива Атлантида, само че за жалост тези задачи няма да включват JOIDES Resolution – NSF отхвърли да финансира повече нуклеарни сондажи след 2024 година

Точно сега, в който учените най-сетне почукаха на вратата на най-разпространения геоложки пласт на Земята, бъдещето на този тип сондажни задачи към този момент е нестабилно.

Източник – Popular Mechanics/Превод:SafeNews