Погребението на Иисус, гробът на Христос - най-почитаното място в християнския свят
Учени не престават да изследват мястото, където се счита, че е било заровено тялото на Иисус.
Предварителните разбори на находките удостоверяват, че елементи от гроба са оживели макар разрухата на времето и реставрационните работи по църквата „ Божи гроб “ в Стария град на Йерусалим.
Най-почитаното място в християнския свят съставлява погребално ложе, изсечено в стената на варовикова пещера. От 1555 година, а евентуално и епохи по-рано погребалното ложе е било покрито с мраморна обшивка, с цел да не се изкушават поклонниците да вземат част от истинската канара като сувенир.
Наистина ли това е гробът на Христос?
Първите данни за погребението на Иисус са от каноническите евангелия - първите четири книги от Новия Завет, формирани десетилетия след разпването на Иисус. Макар да има разлики в детайлите, всички разкази разказват по какъв начин Христос е бил заровен в скална гробница, принадлежаща на Йосиф Ариматейски, състоятелен еверин, почитател на Иисус.
Археолози са разпознали над хиляда сходни склани гробници в региона към Йерусалим. Всяка от тези фамилни гробници се е състояла от повече от една погребална камера с дълги ниши за полагане на телата. „ Това единствено по себе си не потвърждава, че събитието е било историческо, а по-скоро, че източниците, на които се базират евангелията, са били осведомени с традицията и погребалните традиции от този интервал. “
Еврейската традиция забранявала погребения в очертанията на града, а евангелията сочат, че Иисус е бил заровен отвън Йерусалим, близо до мястото на разпването му. Няколко години след погребването на Христос стените на Йерусалим се разширили и по този начин Голгота и гробницата се оказали в границите на града.
Когато към 325 година сл Хр. представители на император Константин пристигнали в Йерусалим да търсят гробницата, попаднали на храм, издигнат от римския император Адриан преди към 200 години. Според исторически източници Адриан построил храма над гроба, с цел да показва господството на римската държавна вяра.
След като отговарящият за изтезанието центурион афишира Иисус за мъртъв, безжизненото тяло бива измито, увито в саван и положено в гробница.
Според Евангелието на Йоан, един различен член на Синедриона – фарисеят Никодим – оказал помощ на Йосиф за погребението (Йоан 19: 39-40).
До този миг Йосиф е скришен възпитаник на Господ Исус. Макар и член на синедриона, той не се съгласява с неговата присъда.
Йосиф отива намерено при Пилат и желае разрешение да получи привилегията да смъкна тялото на Исус от кръста и да Му направи уместно заравяне. (Това става сред 3:00 и 6:00 часа следобяд.) Разрешението е обещано и Йосиф незабавно обгръща тялото в плащаница и го поставя в гроб, който е изсечен в канара и в който никой още не е погребван. Това се случва в петък, деня на приготовлението. Когато четем, че „ съботата настъпваше “, не би трябвало да забравяме, че еврейската събота стартира в петък при залез слънце.
Ако вземем поради времето, належащо за измолването на тялото от Пилат (Марко 15: 43) и връщането на Голгота, с цел да бъде свалено от кръста, ще остане прекомерно малко време за надлежното измиване и намазване на тялото, преди да бъде повито в платно.
Това забавяне евентуално е повода дамите, в това число Мария Магдалена, да се върнат и да довършат процедурата в неделята след Шабата.
Евангелието на Марко твърди, че потеглят по изгрев слънце, като се тревожат дали в този ранен час ще могат да намерят мъже, които да им оказват помощ да отместят тежкия голал. Когато обаче идват на мястото, огромният камък към този момент е изтъркалян встрани. Когато влизат в гробницата, откриват юноша в дълга бяла дреха да седи до едната стена.
“Не се плашете – споделя им той. – Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук ” (Марко 16: 6). Жените – продължава Марко – „ побягнаха от гроба; тях ги обхвана боязън и смут. ”
И макар че мъжът ги е инструктирал да кажат на учениците и Петър, че ще намерят Иисус в Галилея, дамите „ никому нищо не споделиха, тъй като се бояха ” (Марко 16: 8). Така приключва Евангелието от Марко.
Из: " История на Библейския свят "
