Дописват теорията на Дарвин за еволюцията
Учени оферират радикално нов естествен закон, надграждащ този за еволюцията, като обгръща по-широки феномени, съобщи Ройтерс.
Когато Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията през 1859 година в книгата си " За произхода на типовете " и написа, че биологичните типовете се трансформират с времето, като получават черти, които оказват помощ за оцеляване и размножаване, той провокира гражданска война в научната мисъл.
Сега, 164 години по-късно,
деветима учени и философи предложиха нов закон за природата, който включва биологичната еволюцията,
разказана от Дарвин, като ослепителен образец за доста по-широко събитие, което се демонстрира на равнището на атомите, минералите, атмосферата на планетите, самите планети, звездите и други
Според него комплицираните естествени системи еволюират до положения на по-голeми модели, многообразие и трудност.
" Ние преглеждаме еволюцията като повсеместен развой, който се ползва към многочислени системи, както живи, по този начин и неживи, чието многообразие и модели се усилват с течение на времето ", споделя минералогът и астробиолог Робърт Хейзън от институцията " Карнеги ", съавтор на научната публикация, описваща закона в американското списание " Протоколи на Националната академия на науките ".
Озаглавен " Закон за възходящата функционална информация ", той гласи, че
еволюиращите системи, биологични и небиологични, постоянно се образуват от голям брой взаимодействащи си градивни детайли, като атоми или кафези, и че съществуват процеси - като клетъчната разновидност, които основават доста разнообразни конфигурации. Настъпва еволюция, когато тези разнообразни конфигурации са подложени на селекция за потребни функционалности.
" Имаме добре документирани закони, които разказват такива ежедневни феномени като сили, придвижвания, гравитация, електричество и магнетизъм, и сила ", споделя Хейзън. " Но тези закони поотделно не разказват или изясняват за какво Вселената продължава да става все по-разнообразна и комплицирана в мащабите на атоми, молекули, минерали и други ".
В звездите, да вземем за пример, единствено два детайла -
водород и хелий, са били главните съставки на първото звездно потомство след Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години, сложил началото на Вселената.
Това първо потомство звезди, при термоядрения синтез в ядрата им, е образувало към 20 по-тежки детайла, като като въглерод, азот и О2, които са били изхвърлени в космоса, когато в края на виталния си цикъл са се взривили. Следващото потомство звезди, които са се образували от остатъците на предходните, по-късно по сходен метод са образували още съвсем 100 детайла.
На Земята живите организми получават все по-голяма трудност, в това число в основния миг, когато поражда многоклетъчният живот.
" Представете си система от атоми или молекули, която може да съществува в безчет трилиони разнообразни подредби или конфигурации ", споделя Хейзън. " Само дребна част от тези вероятни конфигурации проработват, т.е. имат някаква потребна степен на функционалност. Природата избира тези функционални конфигурации ".
Хейзън прибавя, че " функционалност " може да значи, че цялост от атоми основава постоянен минерален кристал, който може да се резервира, или че звездата резервира динамичната си конструкция, или че " дадена форма на живот научава нов " трик ", който позволява да се конкурира по-добре от своите съседите ".
Авторите оферират три универсални концепции за селекцията: главната дарба да устоява; дълготраен темперамент на дейните процеси, които могат да разрешат еволюция; и поява на нови характерности като акомодация към средата.
Някои биологични образци за това " генериране на нови характерности " включват организми, които развиват способността да плуват, вървят, летят и да мислят.
Нашият тип се появява, когато еволюционната линия на индивида се разграничава от линията на шимпанзетата и придобива редица черти, като изправено вървене и повишен размер на мозъка.
" Мисля, че тази публикация е значима, тъй като разказва разбиране за космоса, което се корени във функционалността ", споделя професор Майкъл Уанг от институцията " Карнеги ", астробиолог и планетарен академик, водещ създател на публикацията.
" Значението на формулирането на подобен закон е, че той дава нова позиция за това за какво разнообразните системи, които построяват космоса, еволюират по подобен метод и може да разреши да се вършат прогнози за това по какъв начин непознати системи - като органичната химия на Сатурновата луна Титан, се развиват с течение на времето ", прибавя съавторът Джонатан Лунин, началник на катедрата по астрономия в Корнелския университет, като има поради проучванията за вероятен извънземен живот.
Когато Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията през 1859 година в книгата си " За произхода на типовете " и написа, че биологичните типовете се трансформират с времето, като получават черти, които оказват помощ за оцеляване и размножаване, той провокира гражданска война в научната мисъл.
Сега, 164 години по-късно,
деветима учени и философи предложиха нов закон за природата, който включва биологичната еволюцията,
разказана от Дарвин, като ослепителен образец за доста по-широко събитие, което се демонстрира на равнището на атомите, минералите, атмосферата на планетите, самите планети, звездите и други
Според него комплицираните естествени системи еволюират до положения на по-голeми модели, многообразие и трудност.
" Ние преглеждаме еволюцията като повсеместен развой, който се ползва към многочислени системи, както живи, по този начин и неживи, чието многообразие и модели се усилват с течение на времето ", споделя минералогът и астробиолог Робърт Хейзън от институцията " Карнеги ", съавтор на научната публикация, описваща закона в американското списание " Протоколи на Националната академия на науките ".
Озаглавен " Закон за възходящата функционална информация ", той гласи, че
еволюиращите системи, биологични и небиологични, постоянно се образуват от голям брой взаимодействащи си градивни детайли, като атоми или кафези, и че съществуват процеси - като клетъчната разновидност, които основават доста разнообразни конфигурации. Настъпва еволюция, когато тези разнообразни конфигурации са подложени на селекция за потребни функционалности.
" Имаме добре документирани закони, които разказват такива ежедневни феномени като сили, придвижвания, гравитация, електричество и магнетизъм, и сила ", споделя Хейзън. " Но тези закони поотделно не разказват или изясняват за какво Вселената продължава да става все по-разнообразна и комплицирана в мащабите на атоми, молекули, минерали и други ".
В звездите, да вземем за пример, единствено два детайла -
водород и хелий, са били главните съставки на първото звездно потомство след Големия гърмеж преди към 13,8 милиарда години, сложил началото на Вселената.
Това първо потомство звезди, при термоядрения синтез в ядрата им, е образувало към 20 по-тежки детайла, като като въглерод, азот и О2, които са били изхвърлени в космоса, когато в края на виталния си цикъл са се взривили. Следващото потомство звезди, които са се образували от остатъците на предходните, по-късно по сходен метод са образували още съвсем 100 детайла.
На Земята живите организми получават все по-голяма трудност, в това число в основния миг, когато поражда многоклетъчният живот.
" Представете си система от атоми или молекули, която може да съществува в безчет трилиони разнообразни подредби или конфигурации ", споделя Хейзън. " Само дребна част от тези вероятни конфигурации проработват, т.е. имат някаква потребна степен на функционалност. Природата избира тези функционални конфигурации ".
Хейзън прибавя, че " функционалност " може да значи, че цялост от атоми основава постоянен минерален кристал, който може да се резервира, или че звездата резервира динамичната си конструкция, или че " дадена форма на живот научава нов " трик ", който позволява да се конкурира по-добре от своите съседите ".
Авторите оферират три универсални концепции за селекцията: главната дарба да устоява; дълготраен темперамент на дейните процеси, които могат да разрешат еволюция; и поява на нови характерности като акомодация към средата.
Някои биологични образци за това " генериране на нови характерности " включват организми, които развиват способността да плуват, вървят, летят и да мислят.
Нашият тип се появява, когато еволюционната линия на индивида се разграничава от линията на шимпанзетата и придобива редица черти, като изправено вървене и повишен размер на мозъка.
" Мисля, че тази публикация е значима, тъй като разказва разбиране за космоса, което се корени във функционалността ", споделя професор Майкъл Уанг от институцията " Карнеги ", астробиолог и планетарен академик, водещ създател на публикацията.
" Значението на формулирането на подобен закон е, че той дава нова позиция за това за какво разнообразните системи, които построяват космоса, еволюират по подобен метод и може да разреши да се вършат прогнози за това по какъв начин непознати системи - като органичната химия на Сатурновата луна Титан, се развиват с течение на времето ", прибавя съавторът Джонатан Лунин, началник на катедрата по астрономия в Корнелския университет, като има поради проучванията за вероятен извънземен живот.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ