Учени открили, че в отровата на змии и паяци виреят

Учени разкрили, че в отровата на змии и паяци виреят бактерии, които могат да причинят спомагателни затруднения при лекуване след захапване.

Бактериите са съобразителни дребни организми. Те могат да живеят на някои от най-странните и негостоприемни места на нашата планета - сухи пустини, токсични киселинни езера, даже надълбоко в земната кора под океанското дъно.

Но учените откриха неотдавна ново, изцяло ненадейно местообитание за издръжливите дребни микроби: отровата на змиите и паяците. Това опонира на съществуващото мнение, че тези токсини съдържат антимикробни съединения, което съгласно учените значи, че съставляват стерилна среда, в която микробите не могат да виреят.

Обратното изобретение значи, че бактериите, които предизвикват инфекции, могат да се намират в отровата още преди ухапването на жертвата , което допуска, че всеки ухапан от змия или паяк може да се нуждае от лекуване на зараза.

" Установихме, че всички отровни змии и паяци, които изследвахме, имат бактериална ДНК в отровата си ", отбелязва молекулярният биолог Стергиос Мосхос от Университета Нортумбрия, Англия.

" Обикновените принадлежности за диагностика не съумяват да разпознават вярно тези бактерии - в случай че сте инфектирани с тях, лекарят ще ви даде неверни антибиотици, което може да утежни ситуацията. "

Въпреки че дълго време смятахме, че отровата би трябвало да е стерилна, инфектираните ухапвания не са такива. До три четвърти от жертвите на змийско захапване развиват инфекции в раните от захапване, които нормално се дължат на вторична зараза от бактерии, които живеят в устата на змията, останали в какавидата на нейната жертва.

Неотдавнашни изследвания демонстрираха, че устата на неотровните змии е по-стерилна от тази на отровните – чудноват факт, като се имат поради антимикробните съединения, открити в отровата, както и че бактериите, открити в нея, евентуално са локални, а не колонизирани от микрофлората на плячката.

Мосхос и сътрудниците решили да схванат дали отровата и отровните жлези могат да бъдат източник на спомагателните бактерии и в случай че е по този начин, по какъв начин микробите са се приспособили да живеят в това, което за тях би трябвало да е извънредно враждебна среда.



Те взели проби от отровата и апарата за отравяне на пет типа змии: бухнал адер Bitis arietans, черноврата плюеща кобра Naja nigricollis, елементарен ланцетник Bothrops atrox, западна диамантена гърмяща змия Crotalus atrox и крайбрежен тайпан Oxyuranus scutellatus.

Те взели проби и от два типа паяци - индийския украсителен Poecilotheria regalis и Бразилни розов птицеяд Lasiodora parahybana, и се заели с изолирането и проучването на микробите от отровата.

Някои от микробите в устата на змиите евентуално са били от устната празнина или от околната среда, само че други са открити както в отровата, по този начин и в отровните жлези, в това число при един тип змии. Става въпрос за постоянно срещаната в храносмилателните пътища на хората бактерия Enterococcus faecalis.

Екипът съумял да я съпостави с проби от E. faecalis, открити в лечебните заведения, а резултатите от изследването са оповестени в „ Microbiology Spectrum ”.

" Когато секвенирахме тяхната ДНК, ясно идентифицирахме бактериите и открихме, че те са мутирали, с цел да устоят на отровата. Това е извънредно, тъй като отровата е като коктейл от антибиотици и е толкоз гъста, че човек би си помислил, че бактериите няма да имат късмет. Те освен че имаха късмет, само че и го направиха два пъти, употребявайки същите механизми ", споделя Мосхос.

Учените тествали непосредствено устойчивостта на E. faecalis... към самата отрова и я сравнили с типичен болничен изолат: болничният изолат въобще не понесъл отровата, „ само че нашите два изолата се развиха в най-високите концентрации на отрова, които можехме да им предоставим ”.

Като се има поради какъв брой бързо една бактериална колония може да развие устойчивост към антибиотици и какъв брой от дълго време микробите вършат това, може би резултатът не би трябвало да е неочакван. Но без значение от това, изследването допуска, че лекуването на инфектирани ухапвания от отровни животни може да не е толкоз просто, колкото лекуването на вторична зараза, заради акомодацията на микробите.

Тези акомодации обаче могат да ни дадат и нов инструмент за схващане на антибиотичната устойчивост и по какъв начин да я заобиколим при други условия.

" Изследвайки механизмите на устойчивост, които оказват помощ на тези бактерии да оцелеят,- можем да намерим изцяло нови способи за атакуване на мултирезистентността, евентуално посредством инженеринг на антимикробни пептиди от отровата ", твърди молекулярният биолог Стив Трим от Venomtech