Телескопът „Джеймс Уеб“ откри една от най-старите галактики във Вселената
Учени откриха вселена, датираща отпреди 13 милиарда години, което е едвам 800 милиона години след Големия гърмеж , заяви научният уебсайт phys.org.
Новооткритият звезден куп съдържа евентуални доказателства за съществуването на първите звезди във Вселената и съставлява една от най-химически примитивните галактики, следени до момента , написа Българска телеграфна агенция. Първите звезди и галактики са извънредно сложни за наблюдаване поради голямото си разстояние и слабата си светимост, прецизира профилираното издание.
Благодарение на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “, тези галактически обекти към този момент са налични за детайлно научно проучване. Орбиталната обсерватория на стойност 10 милиарда $, изстреляна през 2021 година, има способността да надниква обратно във времето – чак до епохата на образуване на първите галактики и звезди.
В публикация, оповестена в списание Nature, екип от учени, управителен от Кимихико Накаджима – астроном от Университета в Каназава, Япония – разказва по какъв начин са употребявали телескопа за проучване на далечната Вселена и са разкрили бледа вселена, наречена LAP1-B.
Учените разказват LAP1-B като „ жив фосил “ в ранния му етап. Тя е ранен предходник на тези антични и извънредно бледи галактики джуджета, които откриваме през днешния ден в нашата част на Вселената. Наблюдавайки я, ние безусловно виждаме по какъв начин са изглеждали техните „ прадеди “, означават астрономите.
Тъй като галактиката е извънредно дребна и отдалечена, е невероятно да бъде засечена при естествени условия. Тя обаче е била видяна с помощта на феномена „ гравитационна леща “ , при който солиден куп от по-близки галактики работи като гигантско увеличително стъкло, усилвайки светлината от LAP1-B цели 100 пъти.
Учените откриват, че по-голямата част от светлината на галактиката не идва от звездите, а от мъглявини. Те са анализирали тази светлина посредством спектрално разложение, изследвайки емисионните линии, които разкриват химичния състав на газа.
Изследванията на астрономите демонстрират, че галактиката съвсем не съдържа тежки детайли, а наличието на О2 в нея е към 240 пъти по-ниско от това в Слънцето. Това я прави една от най-примитивните звездообразуващи галактики, следени в миналото. Емисионните линии разкриват и интензивно йонизиращо излъчване – тъкмо това, което учените чакат да видят при първото потомство звезди.
Екипът открива и нараснало съответствие сред въглерод и О2. Това съответствува с предсказаната химическа сигнатура на първите звездни детонации в историята, произлезли от звезди от Population III – първото потомство звезди, появили се във Вселената след Големия гърмеж.
Звездите, които виждаме през днешния ден, са от Population I. Те са се формирали по-късно и съдържат повече тежки детайли. Друго забавно изобретение е, че след премерване на придвижването и скоростта на газа, откривателите заключиха, че галактиката е обвързвана с солиден облак от тъмна материя.
Обобщавайки всички резултати, учените имат вяра, че са станали очевидци на необичаен „ кратковременен кадър “ на ранния стадий на образуване на галактиката, когато първите звезди са почнали да трансформират Вселената. „ Нашите констатации оферират скъп взор към най-ранните стадии от образуването на галактиките “, заключават учените.
宇宙初期の極小銀河で元素組成を詳しく観測 “宇宙の化石 ”と呼ばれる銀河の起源に迫るhttps://t.co/qUxzUYuX14
— sorae 宇宙へのポータルサイト (@sorae_jp) May 16, 2026
宇宙誕生から約8億年後（今から約130億年前）の時代に存在した極めて小さな銀河「LAP1-B」から、観測史上最少となる酸素の存在比を検出 pic.twitter.com/GIPxpDeps0
