Израелски учени разработват високочувствителна кожа за роботи
Учени от университета в Тел Авив, дружно с сътрудници от Северозападния университет, са създали изкуствена кожа, която доста усъвършенства чувствителността на роботите към досег.
Работата е оповестена в списание Advanced Electronic Materials.
Създаването на изкуствена кожа, която би дала на роботите възприятие за досег, идентично за чувството като при индивида, е едно от най-трудните провокации в роботиката. През десетилетията са препоръчани доста решения, само че макар забележителния прогрес, или възприятието за досег на роботите остава прекомерно едва, или такава кожа се оказва прекомерно скъпа.
Една от обещаващите области е кожата, направена от еластомери с въглеродни нанотръби. Еластомерите са гъвкави и издръжливи и са способни да възвърнат формата си след напън. Въглеродните тръби работят като датчик. Когато еластомерът се деформира, дистанцията сред нанотръбите се трансформира, което води до смяна в електрическото противодействие. Това прави допустимо записването на механични резултати (като налягане или разтягане) и преобразуването им в електрически сигнали.
Но към момента не е допустимо да се реализира висока сензитивност при този вид изкуствена кожа. В ново изследване учените демонстрираха, че когато се сътвори такава кожа, върху повърхността ѝ се образува тъничък изолационен пласт, който блокира електрическите контакти. Ролята на този пласт за понижаване на чувствителността не е била видяна до момента.
Учените към този момент са създали технология, която им разрешава да отстраняват повърхностната изолираност и да „ отварят “ електрическите контакти. Това усили чувствителността на материала неведнъж.
Съавторът на публикацията, професор Ноа Лахман от университета в Тел Авив, споделя: „ Всички забавни неща се случват на интерфейса. Тази работа освен демонстрира смисъла на сензорните интерфейси, само че и смисъла на работата на пресечната точка на две дисциплини: материалознание, което познаваме добре, и електротехника, в която са профилирани нашите сътрудници от Северозападния университет. Експертите по материалите от години подозират за съществуването на този изолационен външен пласт, само че не могат да схванат неговите електрически резултати. Всеки от нас имаше парче от пъзела, само че единствено дружно можехме да получим цялостната картина. “
