Древните хора в Близкия изток са правели по-съвършени сечива, отколкото се смяташе
Учени от университета в Тел Авив откриха, че антични хора, които са живеели на територията на Левант по време на ашелската просвета, преди повече 400 000 години, са създавали по-усъвършенствани за времето си сечива, в сравнение с се смяташе до момента.
Те са умеели да създават дребни каменни сечива, като преработвали по-големи.
Археолозите се натъкнали на дребни кремъчни люспи-остриета от ранния палеолит в Ревадим. На обекта по-рано бяха открити доста артефакти, измежду които брадви и скотски кости, в това число от слонове.
Учените изследвали 238 кремъчни произведения, които датират отпреди 300-500 хиляди години. Те търсели микроскопични следи от изхабяване, както и органични и неорганични остатъци. Оказало се, че въпросните артефакти не са боклуци, които са останали след изработването на по-големи сечива. Древните хора преработвали по-големите остарели сечива, с цел да получат по-малки, с които обработвали месо.
Люспите-остриета били употребявани за обособяване на сухожилия, рязане на месо и добиване на костен мозък.
Те са умеели да създават дребни каменни сечива, като преработвали по-големи.
Археолозите се натъкнали на дребни кремъчни люспи-остриета от ранния палеолит в Ревадим. На обекта по-рано бяха открити доста артефакти, измежду които брадви и скотски кости, в това число от слонове.
Учените изследвали 238 кремъчни произведения, които датират отпреди 300-500 хиляди години. Те търсели микроскопични следи от изхабяване, както и органични и неорганични остатъци. Оказало се, че въпросните артефакти не са боклуци, които са останали след изработването на по-големи сечива. Древните хора преработвали по-големите остарели сечива, с цел да получат по-малки, с които обработвали месо.
Люспите-остриета били употребявани за обособяване на сухожилия, рязане на месо и добиване на костен мозък.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ