98% по-чиста вода: Революционен пробив в борбата с нанопластмасите
Учени от университета в Мисури са разкрили по какъв начин да се борят с нанопластмасите. Тези микроскопични частици са доста по-малки от диаметъра на човешки косъм и са невидими с просто око. Те са свързани с развиването на сърдечносъдовите и респираторните болести. Натрупването на нанопластмаси във водните басейни по света съставлява сериозен проблем. За да решат този проблем, откривателите са създали течен разтвор, който може да в профил повече от 98% от тези частици от водата, като в същото време я резервира чиста. Разтворител въз основата на нетоксични съставни елементи всмуква нанопластмасите във водата, след което те могат елементарно да бъдат отстранени.
Нанопластмасите могат да навредят на водните екосистеми и да навлязат в хранителната верига, като съставляват риск както за дивата природа, по този начин и за хората. Учените предложиха за разчистване на водните басейни да се употребяват водоотблъскващи разтворители, създадени от естествени, нетоксични съставни елементи. Това би могло да бъде екологосъобразно решение на казуса със замърсяването с нанопластмаси и да способства за създаването на технологии за филтриране на водата.
Стратегията на учените включва потреблението на малко количество специфичен разтворител за попиване на пластмасовите частици от водата. Те също по този начин възнамеряват да дефинират оптималния потенциал на разтворителя и да проучат методите за многократното му потребление.
Първоначално разтворителят се намира на повърхността на водата, сходно на маслен филм. След разбъркване с водата и следващо разслояване разтворителят се връща на повърхността, като отнася със себе си капсулираната в молекулярната му конструкция нанопластмаса.
В лабораторията откривателите просто отстраняват разтворителя, нечист с нанопластмасата, с пипета, оставяйки чиста вода без пластмасата. Новият способ е ефикасен както в сладка, по този начин и в солена вода.
Екипът тества пет разнообразни размера нанопластмаса на основата на полистирен, който постоянно се употребява за изработката на стиропорени чаши. Резултатите им надминават всики предходни проучвания, които значително се концентрират върху един-единствен размер пластмасови частици.
Учените възнамеряват да усилят мащаба на процеса, с цел да го приложат към по-големи водни басейни, като да вземем за пример езерата и вероятно океаните.
