Древно чудовище се оказа болно от човешки рак
Учени от университета на Силезия в Катовице, Полша, са изследвали вкаменелости на метопозавър, едро антично земноводно, живяло преди 215 милиона години през интервала триас, и са разкрили следи от най-разпространената форма на рак на костите при индивида, оповестява уеб сайтът на образователното заведение, съобщи Българска телеграфна агенция.
Изследователите са открили, че един от прешлените на земноводното е изглеждал необичайно: костната тъкан е била мощно разраснала се на открито и във вътрешността, а формата и структурата му са били необикновени. Това е предиздвикало учените да предположат, че метопозавърът може да е страдал от някакво заболяване на костите. За да ревизират теорията, специалистите са създали томографско проучване на останките.
Въз основа на направения разбор откривателите са стигнали до заключението, че античното земноводно е страдало от най-често срещания рак на костите при хората - остеосарком.
Раковите болести имат доста по-дълга история, в сравнение с се допуска
Следите от заболявания, които от време на време се откриват върху костите на праисторически животни, дават визия за редица здравословни проблеми, с които са се сблъсквали античните жители на Земята. Същевременно тези следи са доказателство за разпространяването на някои заболявания, които са просъществували стотици милиони години.
Палеонтологичните доказателства са лимитирани до вкаменени скелетни тъкани, затова заболяванията, които могат да бъдат разпознати във фосилен материал, би трябвало или директно да засягат скелетната система, или индиректно, в случай че са зародили в други елементи на тялото. Такива болести включват някои злокачествени тумори, за които нормално се счита, че са свързани с развиването на човешката цивилизация и излагането на породеното от нея прогресивно замърсяване на околната среда.
Тези фактори безспорно усилват честотата на злокачествените тумори в съвременността. Самият рак обаче има история, доста по-стара от цивилизацията и даже от човечеството като цяло. Проучвания на раковите болести при нечовекоподобни животни, в това число и при еволюционно антични групи, като да вземем за пример черупчестите, демонстрират, че процесът на формиране на рак (карциногенеза) е еволюционна плезиоморфна (родова) характерност, съвсем толкоз остаряла, колкото и самият скотски свят на Земята.
Познаването на еволюционната история на неоплазмите (необичаен напредък на тъкани, породен от бързото разделяне на клетки), и затова по кое време и при кои животни са се появили и по какъв начин са повлияли на живота и функционалностите им, индиректно може да способства за създаването на нови лечебни способи.
Фосилни доказателства за рак под формата на деформации на костите са открити и преди при динозаври и други праисторически гръбначни животни. Злокачественият израстък при метопозавъра е един от най-старите образци за рак във фосилните записи и единственият, обвързван със земноводно.
Изследователите са открили, че един от прешлените на земноводното е изглеждал необичайно: костната тъкан е била мощно разраснала се на открито и във вътрешността, а формата и структурата му са били необикновени. Това е предиздвикало учените да предположат, че метопозавърът може да е страдал от някакво заболяване на костите. За да ревизират теорията, специалистите са създали томографско проучване на останките.
Въз основа на направения разбор откривателите са стигнали до заключението, че античното земноводно е страдало от най-често срещания рак на костите при хората - остеосарком.
Раковите болести имат доста по-дълга история, в сравнение с се допуска
Следите от заболявания, които от време на време се откриват върху костите на праисторически животни, дават визия за редица здравословни проблеми, с които са се сблъсквали античните жители на Земята. Същевременно тези следи са доказателство за разпространяването на някои заболявания, които са просъществували стотици милиони години.
Палеонтологичните доказателства са лимитирани до вкаменени скелетни тъкани, затова заболяванията, които могат да бъдат разпознати във фосилен материал, би трябвало или директно да засягат скелетната система, или индиректно, в случай че са зародили в други елементи на тялото. Такива болести включват някои злокачествени тумори, за които нормално се счита, че са свързани с развиването на човешката цивилизация и излагането на породеното от нея прогресивно замърсяване на околната среда.
Тези фактори безспорно усилват честотата на злокачествените тумори в съвременността. Самият рак обаче има история, доста по-стара от цивилизацията и даже от човечеството като цяло. Проучвания на раковите болести при нечовекоподобни животни, в това число и при еволюционно антични групи, като да вземем за пример черупчестите, демонстрират, че процесът на формиране на рак (карциногенеза) е еволюционна плезиоморфна (родова) характерност, съвсем толкоз остаряла, колкото и самият скотски свят на Земята.
Познаването на еволюционната история на неоплазмите (необичаен напредък на тъкани, породен от бързото разделяне на клетки), и затова по кое време и при кои животни са се появили и по какъв начин са повлияли на живота и функционалностите им, индиректно може да способства за създаването на нови лечебни способи.
Фосилни доказателства за рак под формата на деформации на костите са открити и преди при динозаври и други праисторически гръбначни животни. Злокачественият израстък при метопозавъра е един от най-старите образци за рак във фосилните записи и единственият, обвързван със земноводно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ