Учени от Саутхемптънския университет откриха, че промени в земната орбита

Учени от Саутхемптънския университет откриха, че промени в земната орбита евентуално са спомогнали за появяването и процъфтяването на комплицираните форми на живот по време на един от най-враждебните климатични епизоди в историята на нашата планета.

Изследователите, работещи в съдействие с сътрудници от Китайската академия на науките, университета Къртин, Хонконгския университет и Тюбингенския университет, са проучили поредност от скали, образувани в миг, в който повърхността на Земята е била затрупан с лед. Това е бил интервал (т.нар. „ Снежна топка “) на рисково замръзване, който е траял над 50 млн. години. Откритията им са оповестени в научното издание Nature Communications .

„ Един от фундаменталните проблеми, свързани с теорията за „ Снежната топка “ е, че животът наподобява е оживял. – споделя доктор Томас Гернън, професор по земни науки от Саутхемптънския университет. – Това значи че или не се е случил, или че някак си животът е съумял да преживее това рисково замръзване. “

Изследователският екип се е насочил към пустите региони на Южна Австралия, с цел да изследва по-подробно дебелите 1 километър ледникови скали, образували се преди 700 млн. години. По това време Австралия се е намирала по-близо до екватора, който през днешния ден е прочут със своите тропични климати. Скалите, които учат обаче, демонстрират неоспорими доказателства, че по това време ледниковите повърхности са се разпростирали чак до екватора. Съответно – това е много съществено доказателство, показващо че Земята е била обхваната напълно в ледена обвивка.

Екипът се концентрира върху обединенията от лентово желязо – седиментни скали, състоящи се от редуващи се пластове от богат на желязо и богат на силициев диоксид материал.

По време на рисковото замръзване замръзналият океан е бил изолиран напълно от атмосферата. Много от вариациите в климата не биха могли да настъпят без общоприетите взаимоотношения сред водата и въздуха.

„ Това е така наречен „ седиментен проблем “, обвързван с хипотезата за Снежната топка – споделя водещият създател на изследването проф. Рос Мичъл от Китайската академия на науките в Пекин. – " Силно променливите скални пластове посочваха цикли, които доста приличаха на климатичните цикли, асоциирани с напредването и отстъплението на ледените покривки. " Дълго време учените смятаха, че сходна неопределеност опонира на статична Снежна топка, погребала целия океан в лед.

„ Желязото се е получило с помощта на хидротермалните отвори на морското дъно – прибавя Гернън. – Обикновено атмосферата окислява неотложно което и да е желязо, а това пречи на образуването на обединения от лентово желязо. По време на Снежната топка обаче – в миг, в който океанът е бил изолиран от въздуха - се е натрупало задоволително количество желязо, което от своя страна е довело до образуването им. “

Благодарение на магнитната схватливост – мярка, показваща степента, с която скалите, изложени на магнитно поле, се магнетизират – екипът открива, че наслоените скални архиви пазят доказателства за съвсем всички орбитални цикли.

Орбитата на Земята към Слънцето трансформира нейната форма. Наклонът и съмненията на оста на въртене на планетата също претърпяват циклични промени. Тези астрономически цикли трансформират количеството входяща слънчева радиация, достигаща повърхността на Земята, и по този метод управляват климата.

„ Въпреки че климатичната система на Земята се е държала по радикално друг метод в интервала на Снежната топка, земните орбитални вариации не са знаели това и са продължавали да си правят своите неща в блажено незнание “, изяснява проф. Мичъл.

Учените доближават до заключението, че измененията в земната орбита са спомогнали за втърдяването и отслабването на ледените покривки – с помощта на това в интервал на Снежната топка върху земята са се образували райони без лед – добавя проф. Мичъл. – Тези открития позволяват един от главните проблеми, свързани с хипотезата за Снежната топка, а точно – несъответствието сред дългогодишните наблюдения на забележителна утаечна разновидност по време на рисковото замръзване с извънредно рисковия спад в хидрогеоложкия цикъл. “

Резултатите на екипа изясняват загадъчното наличие на седиментни скали в този интервал, съгласно които е имало течаща вода по повърхността на Земята – освен това в интервал, в който водата би трябвало да се намира под пълен слой лед. „ Тези наблюдения са значими, защото към този момент знаем, че комплицираният многоклетъчен живот е зародил по време на този интервал на климатична рецесия. По-рано обаче не можехме да разбираем за какво – изяснява доктор Гернън. - Нашето проучване демонстрира, че в океана са съществували „ оазиси “ без ледени покривки – те са обезпечили леговище на животните и са им помогнали да преживеят може би най-екстремното климатично събитие в историята на Земята. “

Източник: Phys.org