Биокомпютър от мозъчна тъкан и електроника се научи да разпознава гласове
Учени от Съединени американски щати са замислили новата система Brainoware като мост сред изкуствения разсъдък и биологичните тъкани. Тя се състои от мозъчни органоиди – скупчване на човешки кафези, имитиращи разнообразни органи – и обичайната електроника. Двете съставни елементи на системата имат общо свойство: те трансферират сигналите сред обвързваните между тях възли в обща невронна мрежа. При неотдавнашни опити биологичната невронна мрежа Brainoware показва своята успеваемост, като се научи да разпознава гласове. Процесът на различаване се прави в органоидите. Това е забележителна стъпка към основаването на пълноценни биокомпютри, които ще могат да работят със скоростта и енергийната успеваемост на човешкия мозък.
Създаването на Brainoware стартира с слагането на органоида върху пластина с хиляди електроди, които свързват мозъка с електронните вериги, оповестява Nature. След това учените от университета в Индиана преобразуват информацията в електрически импулси и ги предават на органоида. Сензори записват реакцията на мозъчната тъкан, а логаритъм с машинно образование я декодира.
За да се тестват опциите на системата, тя беше употребена за различаване на глас. Аудиофайлове с гласовете на осем разнообразни хора бяха преобразувани в електрически сигнали и изпратени на органоида за разбор. Минимозъкът даде друг отговор на всеки глас, демонстрирайки друг модел на невронна интензивност във всеки случай. ИИ, подготвен да интерпретира тези отговори, разпознава индивида от записа. След образованието системата е в положение да разпознава гласовете със 78% акуратност.
Изследователите признават, че към момента има дълъг път до появяването на пълностоен биологичен компютър, само че работата им към този момент е удостоверила някои основни теоретични догатки. В предходни опити сходни проби са прекосявали единствено през двуизмерни култури от нервни кафези. Този път за първи път със задачата са се справили триизмерни мозъчни органоиди.
От практическа позиция биокомпютрите ще могат да обезпечат на бъдещите компютри скоростта и енергийната успеваемост на човешкия мозък. Технологията може да се употребява и за проучване на мозъчните процеси и невродегенеративните болести, защото органоидите са в положение да възпроизведат архитектурата и функционалностите на работещия мозък по метод, по който елементарните клетъчни култури не могат.
Следващата стъпка на откривателите ще бъде да приспособяват органоидите за осъществяване на по-сложни задания и да създадат системата по-надеждна и точна.
Ако се вземат 800 000 човешки мозъчни кафези и се свържат към биокомпютър и се покаже, че сходна система може да се учи по-бързо от сегашните невронни мрежи, хората ще стартират да си задават въпроси. Тази технология явно има бъдеще, само че в същото време повдига редица етични въпроси. Биологичният компютър може да се окаже по-полезен, само че и по-опасен от мощния изкуствен интелект.
