Неостаряващи мишки се крият в пустините на Близкия изток
Учени от Съединени американски щати са разкрили в пустините на Близкия изток мишки, които не стареят, написа сп. „ Сайънс адвансис ". Докато едни животни изумяват с устойчивостта си към вируси или рак, друго създание притегля вниманието на учените със способността си да остарява без типичните за възрастта промени - златистата бодлива мишка, която населява каменистите пустини на района.
Изследователи от университета на Йейл са открили, че този тип живее в дивата природа до пет години или шест-седем пъти по-дълго от елементарните мишки.
Интересното при типа е освен продължителността на живота, само че и неговото качество. Дори в преклонна възраст златистите бодливи мишки остават дейни: търсят храна и заобикалят хищници.
Учените са разкрили няколко особености, които могат да обяснят тяхното „ грациозно стареене ". Първо, златистите бодливи мишки са способни да лекуват кожни рани без да образуват белези, като резервират тази дарба даже в преклонна възраст.
Второ, при тях на практика не деградира тимусът - орган на имунната система, който при множеството гръбначни животни бързо понижава с възрастта. „ Дори при доста старите екземпляри тимусът остава структурно и функционално непокътнат ", споделя професор Вишва Дип Диксит от изследователския екип.
Третата специфичност е неналичието на изразено утежняване на паметта и способността за учене при възрастните животни.
Изследователите също по този начин са анализирали мастната тъкан на мишките, при която с възрастта нормално се ускорява хроничното инфектиране. Те са разкрили нараснала интензивност на гена, кодиращ протеина клъстерин, който оказва помощ за отстраняването на повредените протеини и е обвързван с по-ниско равнище на инфектиране и по-дълъг живот при бозайниците.
Когато клъстеринът е бил инжектиран на елементарни лабораторни мишки, при тях е било забавено възрастовото утежняване на двигателните функционалности и са намалели признаците на хронично инфектиране. Подобни резултати учените са записали и в човешки имунни кафези.
" Смятаме, че клъстеринът е един от основните фактори за резистентност към възрастовите промени ", споделя водещият създател на проучването Хи Хун Ким.
Според учените еволюцията е изиграла значима роля. Златистите бодливи мишки са дейни денем, което понижава конкуренцията и риска да попаднат на нощни хищници. Те са устойчиви на отрови и са способни да претърпяват продължителни интервали на апетит, като понижават енергийните си разноски. Малките се раждат по-развити, а грижата за потомството се разпределя сред няколко женски.
Всичко това усилва възможностите за оцеляване и разрешава на естествения асортимент да затвърди механизмите на здравословното стареене.
Изследователите допускат, че сходни метаболитни пътища могат да съществуват и при индивида, само че да са „ изключени ". Ако учените схванат по какъв начин да ги задействат безвредно, да вземем за пример благодарение на протеини като клъстерин, това може да открие пътя към нови медикаменти за удължение на живота в положително здраве.
Изследователи от университета на Йейл са открили, че този тип живее в дивата природа до пет години или шест-седем пъти по-дълго от елементарните мишки.
Интересното при типа е освен продължителността на живота, само че и неговото качество. Дори в преклонна възраст златистите бодливи мишки остават дейни: търсят храна и заобикалят хищници.
Учените са разкрили няколко особености, които могат да обяснят тяхното „ грациозно стареене ". Първо, златистите бодливи мишки са способни да лекуват кожни рани без да образуват белези, като резервират тази дарба даже в преклонна възраст.
Второ, при тях на практика не деградира тимусът - орган на имунната система, който при множеството гръбначни животни бързо понижава с възрастта. „ Дори при доста старите екземпляри тимусът остава структурно и функционално непокътнат ", споделя професор Вишва Дип Диксит от изследователския екип.
Третата специфичност е неналичието на изразено утежняване на паметта и способността за учене при възрастните животни.
Изследователите също по този начин са анализирали мастната тъкан на мишките, при която с възрастта нормално се ускорява хроничното инфектиране. Те са разкрили нараснала интензивност на гена, кодиращ протеина клъстерин, който оказва помощ за отстраняването на повредените протеини и е обвързван с по-ниско равнище на инфектиране и по-дълъг живот при бозайниците.
Когато клъстеринът е бил инжектиран на елементарни лабораторни мишки, при тях е било забавено възрастовото утежняване на двигателните функционалности и са намалели признаците на хронично инфектиране. Подобни резултати учените са записали и в човешки имунни кафези.
" Смятаме, че клъстеринът е един от основните фактори за резистентност към възрастовите промени ", споделя водещият създател на проучването Хи Хун Ким.
Според учените еволюцията е изиграла значима роля. Златистите бодливи мишки са дейни денем, което понижава конкуренцията и риска да попаднат на нощни хищници. Те са устойчиви на отрови и са способни да претърпяват продължителни интервали на апетит, като понижават енергийните си разноски. Малките се раждат по-развити, а грижата за потомството се разпределя сред няколко женски.
Всичко това усилва възможностите за оцеляване и разрешава на естествения асортимент да затвърди механизмите на здравословното стареене.
Изследователите допускат, че сходни метаболитни пътища могат да съществуват и при индивида, само че да са „ изключени ". Ако учените схванат по какъв начин да ги задействат безвредно, да вземем за пример благодарение на протеини като клъстерин, това може да открие пътя към нови медикаменти за удължение на живота в положително здраве.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ