Скоро: огромна зона на смъртта в Мексиканския залив
Учени от Националното ръководство за океаниски и атмосферни проучвания и Университета на Луизиана предвиждат скорошната поява на една от най-големите безкислородни зони в историята в Мексиканския залив. Тя се образува от размножаването на дребни водорасли и ще докара до гибелта на доста риби и други морски същества, оповестява Science Alert.
Причината за възникването на мъртвата зона е вливането в океана на потоци с висока централизация на торове от селскостопанските сектори. Прекомерното количество хранителни субстанции от торовете попада в ручеи и реки и се придвижва в залива, където се подтиква развиването на рисковите водорасли. При процеса на гниенето им на морското дъно се гълтам доста О2. Като резултат се чака животът на рибните пасажи да се затрудни, или пък те да изоставен залива. При втората алтернатива неналичието на улов ще затрудни препитанието на локалното население.
Площта на безкислородното леке може да доближи размерите на щата Ню-Джърси – към 20-22,5 хиляди квадратни километра. Това е много повече от междинния индикатор за пет години - 15,5 хиляди квадратни километра.
Мъртвите зони или зоните на кислородния най-малко се намират на дълбочина 200-800 метра и се образуват най-вече от прекалено стопляне на водата или от увеличение на органичните субстанции. Към момента в Световния океан има общо 7 700 000 квадратни километра „ мъртви зони ” (колкото Австралия) и досега няма генерално предложение за решение на този тежък проблем.
Причината за възникването на мъртвата зона е вливането в океана на потоци с висока централизация на торове от селскостопанските сектори. Прекомерното количество хранителни субстанции от торовете попада в ручеи и реки и се придвижва в залива, където се подтиква развиването на рисковите водорасли. При процеса на гниенето им на морското дъно се гълтам доста О2. Като резултат се чака животът на рибните пасажи да се затрудни, или пък те да изоставен залива. При втората алтернатива неналичието на улов ще затрудни препитанието на локалното население.
Площта на безкислородното леке може да доближи размерите на щата Ню-Джърси – към 20-22,5 хиляди квадратни километра. Това е много повече от междинния индикатор за пет години - 15,5 хиляди квадратни километра.
Мъртвите зони или зоните на кислородния най-малко се намират на дълбочина 200-800 метра и се образуват най-вече от прекалено стопляне на водата или от увеличение на органичните субстанции. Към момента в Световния океан има общо 7 700 000 квадратни километра „ мъртви зони ” (колкото Австралия) и досега няма генерално предложение за решение на този тежък проблем.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ