Учени от канадския McGill University и Eindhoven University of Technology

Учени от канадския McGill University и Eindhoven University of Technology са създали сполучлив тест за потребление на желязо на прахуляк като гориво, оповестява Interesting Engenering.

Изследователите са употребявали параболични полети и сондиращи ракети, с цел да ревизират дали пламъците могат да прескачат от един източник на гориво на различен - събитие, което е относително рядко на Земята.

Като цяло проучванията на двата екипа са чисто физични - те желаят да научат повече за дискретното горене, при което пламъците не горят непрестанно, а прескачат от един източник на гориво на различен. Един от редките образци на Земята са горските пожари, при които едно дърво изгаря изцяло и огънят прескача към идващото дърво, когато температурата се увеличи задоволително.

„ Изгарянето на стоманен прахуляк при опити със самолети с нулева гравитация и ракетни полети разрешава на стоманените частици да се носят и да се възпламеняват дискретно. Високоскоростните камери снимаха спектакъла и разрешиха на откривателите да схванат по-добре явлението, вследствие на което бяха основани компютърни модели, които демонстрираха идеалните условия за изгаряне на сходен вид гориво на Земята “, се споделя в прессъобщение на плана.

Дискретно изгаряне за устойчива сила

Благодарение на новото познание, което дават проучванията в микрогравитация, става допустимо да се изградят ефикасни и практични пещи за изгаряне на желязо.

„ Предимството на изгарянето на желязо се дължи на химията. По създание изгарянето на гориво е развой на превръщане на материала посредством прибавяне на кислородни атоми. по тази причина при прибавяне на два кислородни атома към гориво на въглеродна основа като дърва, въглища или петрол се получава парниковият газ въглероден двуокис. При желязото остатъчният артикул след изгарянето е стоманен оксид, по-известен като наслойка, и не се образува въглероден двуокис “, изясняват още учените, като подчертават: „ Ръждясалото желязо може елементарно да се събира и, защото не образува газ - при изгарянето не се отделят никакви нездравословни газове “.

Желязната наслойка може даже да се преработи, с цел да се в профил кислородът и да се трансформира още веднъж в желязо, като се употребява водород. По този метод желязото може да се трансформира в безпределно рециклируемо вместилище на сила.

Демонстрационна апаратура към този момент работи в Будел, покрай Айндховен, Нидерландия. Този тестов генератор може да създава 1 MW пара в устройство, което стои в склад. В по-големи мащаби сходна желязна електроцентрала би могла да създава доста повече сила.

Затова и голям брой започващи предприятия към този момент се създават системи с това безвъглеродно гориво, с цел да зареждат заводи и промишлени процеси.

От Космоса до Земята и по-късно до Луната

Докато галактическите организации се приготвят за построяването на устойчиви лунни аванпостове, обезпечаването на сила за астронавтите на Луната е единствено едно от провокациите, които би трябвало да бъдат преодолени. И металното гориво може да бъде решение.

С помощта на слънчевата сила от лунните минерали могат да се създават освен алуминий и силиций на прахуляк, само че и водород и О2 от лунния лед.

След това водородът може да се употребява за превръщане на лунния прахуляк, който е с високо наличие на желязо и исполин, за произвеждане на вода и стоманен прахуляк. Металните прахове и кислородът от водния лед могат да се употребяват като горива за ракети или наземни транспортни средства, а водата като второстепенен артикул - даже като питейна, безапелационни са учените от двата университета.

Към този миг гореописаните процеси може да наподобяват като научна фантастика, само че потреблението на желязото като източник на гориво на Земята се ражда като концепция единствено преди десетилетие. Сега общността на уените, които изследват тази сфера, наброява стотици, разпръснати по целия свят. А опциите, които може да отключи сходна технология, са неизброими.