Създадена е първата хибридна ваксина, базирана на мРНК и протеинови ваксини
Учени от Калифорнийския софтуерен институт са създали нов тип ваксина, която съчетава правилата на мРНК и протеиновите ваксини. По време на опитите мишките, които са получили „ хибрид “ от двете ваксини, са произвели пет пъти повече антитела от тези, които са получили съществуващите до момента лекарствени средства против COVID-19. Според учените имунизацията може да се употребява против редица болести, в това число ХИВ.
Основният принцип на имунизацията е да образова имунната система на организма да разпознава избран патоген, да вземем за пример грипен вирус или SARS-CoV-2, тъй че имунната система да може да създава антитела при бъдещи срещи с него. Обикновено в организма се вкарват целеви протеини, които подтикват имунните кафези и провокират имунен отговор, вследствие на което организмът развива характерна отбрана против инфекцията.
Протеиновите ваксини, като да вземем за пример имунизацията Novavax против COVID-19, доставят непосредствено дезактивирани версии на патогенни протеини, които циркулират и притеглят вниманието на имунните кафези. Но мРНК имунизациите, които са създадени десетилетия преди пандемията от коронавируси, ползват по-различен метод. Те употребяват мРНК молекули, които учат личните кафези на организма да създават фрагменти от вирусни протеини, които на собствен ред провокират имунен отговор.
Екипът на Калифорнийския софтуерен институт е създал нова технология, която съчетава двата метода в една ваксина. Ваксината употребява мРНК, с цел да подтиква клетките в организма да създават фрагменти от вирусни протеини. Тези протеини имат дребни „ опашки “ – молекулярни последователности. Тези „ опашки “ задействат клетъчните процеси, при които избрани протеини се комбинират, с цел да образуват вирусоподобни частици, които се популяризират в организма, предизвиквайки имунен отговор. По този метод тази ваксина действа сходно на протеиновите ваксини.
„ По време на естествена зараза имунната система се сблъсква както със инфектирани кафези, по този начин и със свободни вирусни частици. Съществуващите мРНК ваксини имитират инфектирани кафези, до момента в който имунизациите въз основата на протеинови наночастици имитират свободни вирусни частици, с цел да подтикват имунния отговор. Нашата хибридна технология прави и двете “, изяснява Магнус Хофман, водещ създател на проучването.
Екипът е тествал новата технология като ваксина против COVID-19 при лабораторни мишки и е открил, че мишките, получили хибридната ваксина, са произвели пет пъти повече антитела от до момента съществуващите ваксини. Необходими са били единствено две, а не три инжекции, с цел да се провокират устойчиви равнища на антитела против варианта Omicron. Тези антитела са се оказали ефикасни и против истинския вариант и разновидността Делта.
Според учените технологията на хибридната ваксина може да се употребява против други патогени, като грип и даже ХИВ. Освен това потреблението на „ опашките “ за основаване на самосглобяващи се наночастици може вероятно да се употребява за снабдяване на медикаменти до цели като ракови кафези.
