Гени карат птиците да мигрират
Учени от института " Макс Планк " видяха редица молекулярни механизми, които карат прелетните птици да пътуват нощем от едно място към друго. Били изследвани 14 европейски популации на огромното черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), което прекарва лятото в северната част на континента, а през зимните месеци отлита към южните европейски страни или северна Африка.
Авторите, представени от сп. New Scientist, взели кръвни проби от птиците и изследвали интензивността на някои гени в тяхната ДНК, свързани с биологичните ритми. Оказало се, че нощната интензивност зависи от гена ADCYAP 1, а някои алели (варианти) на този ген вършат птиците изключително неспокойни в нощните часове.
Този ген кодира специфичен белтък, прочут като PACAP, който взе участие в регулирането на синтеза на мелатонина, в обмяната на веществата и в усвояването на храната. Именно тези процеси се трансформират при птиците, които се готвят за далечни нощни полети.
Световната научна общественост се изрече позитивно за новата работа. Някои от сътрудниците на изследователския екип от " Макс Планк " и испанския университет " Комплутенс " обаче акцентираха, че генетичната връзка е единствено част от комплицираните процеси, които контролират държанието на прелетните птици.
Един от тези процеси е обвързван с магнитното поле на Земята. Неотдавнашни опити демонстрираха, че пернатите безусловно са в положение да го виждат и го употребяват като ориентир за дългите си прелети на юг и на север.
