Отвъд Юпитер е съществувала космическа „фабрика за планети“
Учени от Институт Макс Планк за проучване на Слънчевата система оповестяват за нов модел, съгласно който прашен пръстен тъкмо оттатък орбитата на Юпитер е работил като самобитна „ фабрика за планетезимали “ – ранните градивни детайли на планетите.
Според проучването, оповестено от института, преди към 4,6 милиарда години в тази област на младата Слънчева система се е образувал пръстен с високо газово налягане. Той е задържал прахови частици и е основал условия за бързо и неведнъж образуване на разнообразни по състав скалисти тела.
Когато Слънчевата система се е формирала, към младото Слънце е съществувал диск от газ и прахуляк. В продължение на милиони години праховите частици последователно са се сблъсквали и слепвали, образувайки все по-големи тела с размери от километър и повече, известни като планетезимали. Част от тях по-късно се трансформират в планети, а други остават като прародители на днешните метеорити. Изследователите допускат, че този развой не е протичал еднопосочно и отмерено – разнообразни стадии на образуване са се случвали редом, а обособените зони на диска са предложили друго подобаващи условия за зараждането на планетезимали.
В ново проучване, оповестено в списанието The Astrophysical Journal, учени от Института за проучване на Слънчевата система „ Макс Планк “ (MPS) в Германия разпознават региона тъкмо отвън орбитата на Юпитер като освен дейно, само че и извънредно „ многопотентно “ място за формиране на планетезимали. Компютърни симулации демонстрират, че в границите на към два милиона години там са се формирали тела с доста друг състав.
„ Различни типове планетезимали явно са се образували в еднакъв район на ранния диск от прахуляк и газ, единствено че по друго време. Регионът тъкмо отвън орбитата на Юпитер е предложил отлични условия за това “, показва Йоана Дражковска, началник на групата „ Лизе Майтнер “ за образуване на планети.
Изследването се концентрира върху интервала сред почти два и четири милиона години след раждането на Слънчевата система. По това време Юпитер към този момент е натрупал забележителна част от материята към себе си и е оформил празнота в газовия и прахов диск. Това води до формиране на пръстен с нараснало налягане тъкмо отвън орбитата му, където прахът се задържа и се слепва в по-големи частици – така наречен „ камъчета “.
По-рано е било известно, че такива „ прахови клопки “ могат да ускорят образуването на планетезимали, само че не е било ясно дали те могат да поддържат този развой дълго време и да основават тела с друг състав. Новите резултати демонстрират, че това е допустимо и че в продължение на милиони години в този район са се формирали разнородни популации от планетезимали, което за първи път дава връзка с обособени групи астероиди.
Метеоритите съставляват фрагменти от галактически тела, които доближават Земята и постоянно съхраняват съвсем неизменен материал от ранната Слънчева система. Особено забавни са въглеродните хондрити – каменни астероиди, богати на въглерод, за които се счита, че са се образували оттатък орбитата на Юпитер. Те се разделят на няколко групи съгласно състава и структурата си – от нежни, финозърнести мостри до по-здрави тела с забележими включвания.
Симулациите на учените съумяват да възпроизведат образуването на другите групи въглеродни хондрити, като демонстрират по какъв начин два вида материал – тънък прахуляк и по-стабилни скални фрагменти – са се разпределяли и комбинирали в ранната Слънчева система. В резултат на това се оформят обособени генерации планетезимали с друг състав, съответстващи на следените през днешния ден астероиди.
Изследователите заключават, че праховите „ уловители “ в диска към младото Слънце евентуално са били основни зони за раждане на планетезимали, а не просто преходни стадии в развиването на планетите.
Според проучването, оповестено от института, преди към 4,6 милиарда години в тази област на младата Слънчева система се е образувал пръстен с високо газово налягане. Той е задържал прахови частици и е основал условия за бързо и неведнъж образуване на разнообразни по състав скалисти тела.
Когато Слънчевата система се е формирала, към младото Слънце е съществувал диск от газ и прахуляк. В продължение на милиони години праховите частици последователно са се сблъсквали и слепвали, образувайки все по-големи тела с размери от километър и повече, известни като планетезимали. Част от тях по-късно се трансформират в планети, а други остават като прародители на днешните метеорити. Изследователите допускат, че този развой не е протичал еднопосочно и отмерено – разнообразни стадии на образуване са се случвали редом, а обособените зони на диска са предложили друго подобаващи условия за зараждането на планетезимали.
В ново проучване, оповестено в списанието The Astrophysical Journal, учени от Института за проучване на Слънчевата система „ Макс Планк “ (MPS) в Германия разпознават региона тъкмо отвън орбитата на Юпитер като освен дейно, само че и извънредно „ многопотентно “ място за формиране на планетезимали. Компютърни симулации демонстрират, че в границите на към два милиона години там са се формирали тела с доста друг състав.
„ Различни типове планетезимали явно са се образували в еднакъв район на ранния диск от прахуляк и газ, единствено че по друго време. Регионът тъкмо отвън орбитата на Юпитер е предложил отлични условия за това “, показва Йоана Дражковска, началник на групата „ Лизе Майтнер “ за образуване на планети.
Изследването се концентрира върху интервала сред почти два и четири милиона години след раждането на Слънчевата система. По това време Юпитер към този момент е натрупал забележителна част от материята към себе си и е оформил празнота в газовия и прахов диск. Това води до формиране на пръстен с нараснало налягане тъкмо отвън орбитата му, където прахът се задържа и се слепва в по-големи частици – така наречен „ камъчета “.
По-рано е било известно, че такива „ прахови клопки “ могат да ускорят образуването на планетезимали, само че не е било ясно дали те могат да поддържат този развой дълго време и да основават тела с друг състав. Новите резултати демонстрират, че това е допустимо и че в продължение на милиони години в този район са се формирали разнородни популации от планетезимали, което за първи път дава връзка с обособени групи астероиди.
Метеоритите съставляват фрагменти от галактически тела, които доближават Земята и постоянно съхраняват съвсем неизменен материал от ранната Слънчева система. Особено забавни са въглеродните хондрити – каменни астероиди, богати на въглерод, за които се счита, че са се образували оттатък орбитата на Юпитер. Те се разделят на няколко групи съгласно състава и структурата си – от нежни, финозърнести мостри до по-здрави тела с забележими включвания.
Симулациите на учените съумяват да възпроизведат образуването на другите групи въглеродни хондрити, като демонстрират по какъв начин два вида материал – тънък прахуляк и по-стабилни скални фрагменти – са се разпределяли и комбинирали в ранната Слънчева система. В резултат на това се оформят обособени генерации планетезимали с друг състав, съответстващи на следените през днешния ден астероиди.
Изследователите заключават, че праховите „ уловители “ в диска към младото Слънце евентуално са били основни зони за раждане на планетезимали, а не просто преходни стадии в развиването на планетите.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ