Учени проследиха еволюцията на човешката имунна система за последните 10 хил. г.
Учени от Франция съумяват да проследят еволюцията на човешката имунна система през последните 10 000 години благодарение на палеогеномиката, заяви електронното издание Юрикалърт.
Специалисти от института " Пастьор ", университета на Париж, Националния център за научни проучвания и Колеж дьо Франс проучват променливостта на геномите на повече от 2800 индивида, живели в Европа през последните 10 хилядолетия – интервал, обхващащ неолита, бронзовата и желязната столетия, Средновековието и съвремието, предава Българска телеграфна агенция.
Експертите установяват увеличение на честотата на множеството от разновидностите, които са свързани със отбрана против патогени. Това е датирано след бронзовата ера, преди 4500 години. Учените също по този начин откриват, че разновидностите, създаващи по-висок риск от развиване на възпалителни болести, зачестяват през последните 10 000 години.
Възстановявайки еволюцията на стотици хиляди генетични разновидности, в началото учените откриват такива, чиято периодичност бързо нараства в Европа и това е индикатор, че са удобни. Мутациите, които еволюират при " позитивен " натурален асортимент, са главно в 89 гена, свързани с вродения имунен отговор, в това число в гените OAS, които стоят зад поредност от въздействия, помагащи на клетките да се борят с вирусите, както и в ген, виновен за кръвногрупова система АВ0.
Изненадващо, множеството от тези позитивни за еволюцията събития, демонстриращи генетична акомодация към патогенната среда, са почнали от началото на бронзовата ера, преди към 4500 години. Учените изясняват това с повишаването на човешката популация през този интервал и/или със мощен селективен напън, упражняван от патогени в същото време, евентуално вследствие на разпространяването на тежки инфекциозни болести като чумата.
Изследователите преглеждат и противоположната обстановка - разновидности, чиято периодичност е намаляла доста през последните 10 хилядолетия. Тези разновидности евентуално са обект на " негативна " селекция, тъй като усилват риска от болести. Установено е, че този развой също се развива главно през бронзовата ера. Много от тези неподходящи разновидности са открити при гени, свързани с вродения имунен отговор, а пробни проучвания удостоверяват, че имат нездравословно влияние във връзка с риска от инфекциозни болести.
" Резултатите допускат, че рискът от възпалителни болести се е нараснал при европейците от интервала на неолита поради позитивна селекция от разновидности, подобряващи устойчивостта към инфекциозни болести ", изяснява Луис Кинтана-Мурси, началник на изследването.
Заключенията от проучването са оповестени в изданието " Сел дженомикс ".
Специалисти от института " Пастьор ", университета на Париж, Националния център за научни проучвания и Колеж дьо Франс проучват променливостта на геномите на повече от 2800 индивида, живели в Европа през последните 10 хилядолетия – интервал, обхващащ неолита, бронзовата и желязната столетия, Средновековието и съвремието, предава Българска телеграфна агенция.
Експертите установяват увеличение на честотата на множеството от разновидностите, които са свързани със отбрана против патогени. Това е датирано след бронзовата ера, преди 4500 години. Учените също по този начин откриват, че разновидностите, създаващи по-висок риск от развиване на възпалителни болести, зачестяват през последните 10 000 години.
Възстановявайки еволюцията на стотици хиляди генетични разновидности, в началото учените откриват такива, чиято периодичност бързо нараства в Европа и това е индикатор, че са удобни. Мутациите, които еволюират при " позитивен " натурален асортимент, са главно в 89 гена, свързани с вродения имунен отговор, в това число в гените OAS, които стоят зад поредност от въздействия, помагащи на клетките да се борят с вирусите, както и в ген, виновен за кръвногрупова система АВ0.
Изненадващо, множеството от тези позитивни за еволюцията събития, демонстриращи генетична акомодация към патогенната среда, са почнали от началото на бронзовата ера, преди към 4500 години. Учените изясняват това с повишаването на човешката популация през този интервал и/или със мощен селективен напън, упражняван от патогени в същото време, евентуално вследствие на разпространяването на тежки инфекциозни болести като чумата.
Изследователите преглеждат и противоположната обстановка - разновидности, чиято периодичност е намаляла доста през последните 10 хилядолетия. Тези разновидности евентуално са обект на " негативна " селекция, тъй като усилват риска от болести. Установено е, че този развой също се развива главно през бронзовата ера. Много от тези неподходящи разновидности са открити при гени, свързани с вродения имунен отговор, а пробни проучвания удостоверяват, че имат нездравословно влияние във връзка с риска от инфекциозни болести.
" Резултатите допускат, че рискът от възпалителни болести се е нараснал при европейците от интервала на неолита поради позитивна селекция от разновидности, подобряващи устойчивостта към инфекциозни болести ", изяснява Луис Кинтана-Мурси, началник на изследването.
Заключенията от проучването са оповестени в изданието " Сел дженомикс ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ