Учени искат да наблюдават астеориди с наносонди
Учени от Финландския метеорологичен институт (ФМИ) показаха нов проект за в детайли проучване на метеорити благодарение на наносателити, оповестява сп. Popular Mechanics. Астрономите желаят да изпратят 50 наносонди до Главния астероиден пояс сред Марс и Юпитер.
Сондите в действителност са " нано " единствено в галактически мащаб. Всяка от тях ще тежи към 5 кг. и ще има комплект датчици за разбор на химичния състав, датчици за замервания, дребен телескоп и камери. Мисията цели да изследва към 300 от по-големите метеорити в пояса и да даде по-добра визия за техния състав и тип.
Стойността на цялата задача е към 60 млн. евро, което я прави много евтина на фона на останалите галактически планове. Тя може да бъде приключена в границите на две до три години, стига да бъде утвърдена от някоя от галактическите организации. Решение от тях занапред следва, откакто преглеждат плана в елементи.
За да реализират ниската цена, учените са употребявали хитри и семпли решения. Вместо с мотори и гориво, наносателитите ще доближат до метеоритите благодарение на " платно ", което ще улавя силата от слънчевия вятър. За задачата всеки наносателит ще има обособен детайл, който ще се намира на 20 км. разстояние и ще е обвързван с кабел с него. Кабелът ще е с позитивен заряд и ще влиза в контакт с позитивните йони на Слънцето, които ще се отблъскват и по този начин ще движат спътника напред.
Всяка наносонда ще проучва 6 или 7 метеорита. След това ще се обръща към Земята и ще се старае да се приближи оптимално близо, с цел да съобщи събраните данни. Така се отстрани потребността и от огромни антени и информационно съоръжение, което също понижава общата цена на задачата.
Според учените от ФМИ задачата ще даде доста потребна информация за метеоритите. Тези обекти са в огромно обилие във Вселената и Слънчевата система и са доста разнородни. Същевременно са и доста малко познати, а могат да имат значима информация за предишното на Слънчевата система. Освен това задачата може да се окаже потребна и за тест на наносателитите и този способ за тяхното пътешестване в космоса, което да се приложи и за разбор на други отдалечени обекти в Слънчевата система./ vesti.bg
Сондите в действителност са " нано " единствено в галактически мащаб. Всяка от тях ще тежи към 5 кг. и ще има комплект датчици за разбор на химичния състав, датчици за замервания, дребен телескоп и камери. Мисията цели да изследва към 300 от по-големите метеорити в пояса и да даде по-добра визия за техния състав и тип.
Стойността на цялата задача е към 60 млн. евро, което я прави много евтина на фона на останалите галактически планове. Тя може да бъде приключена в границите на две до три години, стига да бъде утвърдена от някоя от галактическите организации. Решение от тях занапред следва, откакто преглеждат плана в елементи.
За да реализират ниската цена, учените са употребявали хитри и семпли решения. Вместо с мотори и гориво, наносателитите ще доближат до метеоритите благодарение на " платно ", което ще улавя силата от слънчевия вятър. За задачата всеки наносателит ще има обособен детайл, който ще се намира на 20 км. разстояние и ще е обвързван с кабел с него. Кабелът ще е с позитивен заряд и ще влиза в контакт с позитивните йони на Слънцето, които ще се отблъскват и по този начин ще движат спътника напред.
Всяка наносонда ще проучва 6 или 7 метеорита. След това ще се обръща към Земята и ще се старае да се приближи оптимално близо, с цел да съобщи събраните данни. Така се отстрани потребността и от огромни антени и информационно съоръжение, което също понижава общата цена на задачата.
Според учените от ФМИ задачата ще даде доста потребна информация за метеоритите. Тези обекти са в огромно обилие във Вселената и Слънчевата система и са доста разнородни. Същевременно са и доста малко познати, а могат да имат значима информация за предишното на Слънчевата система. Освен това задачата може да се окаже потребна и за тест на наносателитите и този способ за тяхното пътешестване в космоса, което да се приложи и за разбор на други отдалечени обекти в Слънчевата система./ vesti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ