Хората с висок IQ по-бързо решават простичките задачи, но по-бавно се справят със сложните проблеми в сравнение с хората с по-нисък IQ
Учени от Берлин и Барселона сътвориха компютърни модели на мозъците на 650 участници и откриха забавна причинност.
Изследователи от Берлин и Барселона са открили, че хората с висок коефициент на просветеност вземат решение по-бързо простите задания, само че по-бавно вземат решение комплицираните проблеми, в сравнение с хората с невисок коефициент на просветеност. Те са употребявали персонализирани компютърни модели на мозъците на 650 участници в плана Human Connectome Project.
Според проф. Петра Ритер, началник на Лабораторията за симулация на мозъка в Института за опазване на здравето „ Шарите “ в Берлин (BIH), те са желали да схванат по какъв начин работят процесите на взимане на решения в мозъка и за какво другите хора вземат разнообразни решения.
За основаването на модели на мозъка учените са употребявали данните от ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) и математически модели, учредени на теоретичните знания за биологичните процеси. Оказа се, че виртуалните мозъци се държат по същия метод като биологичните си аналози: те подхождат на интелектуалните качества и скоростта на реакциите на своите носители.
Интересно е, че „ бавните “ мозъци и при хората, и при моделите са по-синхронизирани, т.е. работят в един и същи темп. Това е дало опция на невронните вериги във фронталния лоб да забавят решенията по-дълго от мозъците, които са били по-малко координирани.
В моделите се следи така наречен конкурентен избор сред другите невронни групи, участващи в решението. Печелят групите, които имат най-вече доказателства. В случай на комплицирани решения обаче тези доказателства постоянно не са били задоволително ясни за бърз асортимент, което е принуждавало невронните групи да „ прибързват със заключенията “.
„ Синхронизацията, т.е. образуването на функционалните мрежи в мозъка, трансформира свойствата на работната памет и способността за „ издържане “ на дълги интервали без взимане на решение “, изяснява Михаел Ширнер, водещ създател на научната работа и теоретичен помощник в лабораторията на Ритър.
При по-сложни задания е належащо да запазите предходния си прогрес и напредък в работната памет, до момента в който проучвате и други решения и по-късно ги интегрирате посред им. Това събиране на доказателства за обещано решение от време на време лишава повече време, само че също по този начин води до по-добри резултати.
Това проучване може да има значими последствия за разбирането на действието на мозъка и вероятните приложения при лекуването на невродегенеративни болести като деменцията и заболяването на Паркинсон.
„ Симулационната технология, употребена в това изследване, е доста напреднала и може да се употребява за възстановяване на персонализираното обмисляне на хирургични и лекарствени интервенции, както и на лечебна мозъчна стимулация “, споделя Ритър.
„ Така да вземем за пример лекарят към този момент може да употребява компютърна симулация, с цел да реши коя намеса или медикамент биха били най-подходящи за съответен пациент и биха имали по-малко странични резултати “.
