Учени от БАН излязоха на протест пред централната сграда на

Учени от Българска академия на науките излязоха на митинг пред централната постройка на академията, на чиято фасада бяха спуснати черни флагове. Сн. БГНЕС

Държавната дотация за Българската академия на науките (БАН) за поредна година докара до опълчване сред учените и ръководещите. Както съвсем всяка година при гласуването на новия държавен бюджет, от академията желаеха повече пари, а депутатите не са съгласни.

Мотивите и на двете страни са едни и същи. От Българска академия на науките споделят, че държавната им дотация е незадоволителна, обрича учените на мизерни заплати и слага на тестване съществуването на академията. Управляващите пък дават отговор, че учените би трябвало да се борят за парите си и да печелят планове, а не да разчитат на сигурни бюджетни хонорари, които не са съобразени с резултатите.

Черни флагове

Средствата от държавния бюджет за Българска академия на науките за идната година са 83 млн. лв. или с 5 млн. лв. повече от плануваното за тази. Според учените от академията сумата е " ликвидационна ". За това на фасадата на институцията, която се намира на метри от Народното събрание, в четвъртък бяха спуснати черни флагове - знак на печал.

Около 100 души затвориха улицата пред централния вход на Българска академия на науките, против служебния вход на Народното събрание, където се гледа бюджетът за 2018 година Така те демонстрираха несъгласието си с хроничното недофинансиране на институцията. Според управлението на Българска академия на науките държавната дотация би трябвало да е най-малко 98 млн. лв., а заложеното за следващата година нарастване с 5 млн. лв. ще е задоволително единствено за компенсиране на растежа на минималната заплата, която от 1 януари става 510 лв..

" Спуснатите черни флагове демонстрират, че бюджетът ни убива, това е ликвидационен бюджет ", сподели пред БГНЕС акад. Александър Петров. Според него заплатите в академията не са обновени в последните години. Той повтори и поставяното от години искане на институцията да получава специфична дотация за режийни - парно, ток, вода. Според Петров разноските по това перо изяждали парите за хонорари.

Учените за следващ път сложиха и въпроса с ниското възнаграждение на докторантите. В момента те получават по 450 лв. на месец, а от Нова година заплащането им би трябвало да стане 500 лв.. Въпреки това то остава под минималната заплата. Това демотивирало младите учени.

Повече по този начин не може

От Българска академия на науките желаят сигурни заплати през бюджета, а в целия свят научната активност се финансира на планов принцип, разяснява от Народното събрание ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя добави, че заложеното нарастване на дотацията с 5 млн. лв., въпреки и малко, е главно за заплати.

Тя напомни, че в бюджета за просвета за следващата година са планувани 65 млн. лв., които би трябвало да бъдат разпределени сред Българска академия на науките и университетите на планов принцип. " В случая имаме бюджет, който обезпечава на академията базови заплати, имаме 65 млн. лв. за планове и не трябва да забравяме, че за трета поредна година ще имаме стратегия за младите учени. Може би, тъкмо това не харесва на хората от Българска академия на науките - че би трябвало да се борят за възнагражденията си. Те желаят сигурни заплати през бюджета, без да се търсят резултати от тяхната активност. Е, няма по какъв начин Българска академия на науките да продължи да се финансира по този метод ", сподели Стоянова.

Разпределението на въпросните 65 млн. лв. беше един от въпросите, коментирани при разискването на бюджета за просвета в парламентарната комисия по обучение. Тогава се разбра, че не е ясно по какъв начин и по кое време ще бъдат разпределени парите, а и по-голямата част от тях ще отидат за разноски по самото осъществяване на плановете, а не за хонорари на учените, които работят по тях.