Смъртта може да се прогнозира, обявиха учени
Учени оповестиха, че гибелта може да се предвижда. Става дума за така наречен „ серпантина на гибелта “. Проучванията сочат, че може би гибелта не е функционалност единствено на остаряването, а на способността за възпроизводство. Когато женските човеци или мъжките изгубят своя фертилитет, вероятността за гибелта им внезапно нараства, оповестява Би Би Си.
До скоро биолозите допускаха, че има единствено две съществени етапи на живота: детството и зрелостта. Детството се характеризира с бърз напредък и развиване и рисковете от гибел са по-малки. Втората фаза стартира, когато достигнем полова зрялост.
С течение на времето, телата ни стартират да се разпадат. С всяка минала година вероятността от гибел се усилва - постепенно първоначално, само че по-късно по-бързо и по-бързо, когато ставаме по-възрастни.
В началото на 90-те години на предишния век откривателите обаче разпознават трета фаза от живота. Това, което отличава „ края на живота “ от останалата част от зрялата възраст, е неговият неповторим модел на смъртност.
Нарастването на смъртността, което е особено с нарастването на възрастта, не важи за етапа в края на живота. Докато за 60-годишния има доста по-голям късмет за идна гибел, в сравнение с за този на 50, сред хората на 90 и 100 няма съвсем никаква разлика.
Наскоро учените идентифицираха и нова, четвърта фаза, която се отличава от детството, зрялата възраст и „ края на живота “. Те я назовават „ серпантина на гибелта “.
Експерименти с плодови мушици, чийто цикъл на живот е едвам няколко седмици, демонстрират връзка сред гибелта и внезапно понижаване на възпроизводствените функционалности. Тази връзка разрешава да се предвижда с огромна акуратност датата на гибелта на мушиците, без значение от тяхната възраст.
Експерименти, извършени преди повече от десетилетие, сочат, че модифицирането на репродуктивните системи на мишки доста трансформира продължителността на живота им.
При тях учените присаждали на остарели мишки яйчници на млади такива и резултатът бил изненадващо нарастване на продължителността на живота им. Учените провели проби, с цел да оценят силата, координацията и остротата на мисълта, през интервал от няколко години. Така разпознали спад в физиологичните качества в интервала покрай гибелта.
Сега се надяват да лимитират какъв брой се може повече така наречен „ серпантина на гибелта “, с цел да могат хората до последния си ден да живеят пълноценно.
До скоро биолозите допускаха, че има единствено две съществени етапи на живота: детството и зрелостта. Детството се характеризира с бърз напредък и развиване и рисковете от гибел са по-малки. Втората фаза стартира, когато достигнем полова зрялост.
С течение на времето, телата ни стартират да се разпадат. С всяка минала година вероятността от гибел се усилва - постепенно първоначално, само че по-късно по-бързо и по-бързо, когато ставаме по-възрастни.
В началото на 90-те години на предишния век откривателите обаче разпознават трета фаза от живота. Това, което отличава „ края на живота “ от останалата част от зрялата възраст, е неговият неповторим модел на смъртност.
Нарастването на смъртността, което е особено с нарастването на възрастта, не важи за етапа в края на живота. Докато за 60-годишния има доста по-голям късмет за идна гибел, в сравнение с за този на 50, сред хората на 90 и 100 няма съвсем никаква разлика.
Наскоро учените идентифицираха и нова, четвърта фаза, която се отличава от детството, зрялата възраст и „ края на живота “. Те я назовават „ серпантина на гибелта “.
Експерименти с плодови мушици, чийто цикъл на живот е едвам няколко седмици, демонстрират връзка сред гибелта и внезапно понижаване на възпроизводствените функционалности. Тази връзка разрешава да се предвижда с огромна акуратност датата на гибелта на мушиците, без значение от тяхната възраст.
Експерименти, извършени преди повече от десетилетие, сочат, че модифицирането на репродуктивните системи на мишки доста трансформира продължителността на живота им.
При тях учените присаждали на остарели мишки яйчници на млади такива и резултатът бил изненадващо нарастване на продължителността на живота им. Учените провели проби, с цел да оценят силата, координацията и остротата на мисълта, през интервал от няколко години. Така разпознали спад в физиологичните качества в интервала покрай гибелта.
Сега се надяват да лимитират какъв брой се може повече така наречен „ серпантина на гибелта “, с цел да могат хората до последния си ден да живеят пълноценно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ