Учени създадоха модели на милиони виртуални вселени
Учени използваха суперкомпютър, с цел да симулират основаването и еволюцията на 8 милиона виртуални вселени, всяка с по 12 милиона галактики. В процеса те откриха нещо ново за вселената, в която ние живеем.
Галактиките образуват звезди от водород, само че някои галактики стопират образуването на нови звезди, макар че към момента имат големи количества водороден газ. Доскоро учените отдаваха това на композиция от фактори.
Те смятаха, че супермасивни черни дупки в центъра на галактиките може да създават прекалено много сила, която не разрешава на водорода да се охлади до равнища за основаване на звезди със супернова ексзплозии, които способстват за адската среда.
Тъмната материя може също да играе роля, защото гравитационното и дърпане може да провокира покачване на температурата на водородния газ.
„ Връщайки се обратно по-рано и по-рано във времето, бихме очаквали тъмната материя да е по-плътна и заради това газът да бъде по-горещ и по-горещ, “ споделя откривателят Питър Бехрузи в прессъобщение. „ Това е неприятно за образуването на звезди, по тази причина смятахме, че доста галактики в ранната галактика са престанали да образуват звезди доста от дълго време. “
Но станалите вероятни с помощта на суперкомпютъра симулации на вселени, чието проучване е оповестено в журнала Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, демонстрират, че казусът не е подобен.
Само в случаите, когато учените разрешават в симулациите на ранните галактики да не престават дейно да основават звезди, тези галактики се развиват до образуване на виртуални вселени, които наподобяват като нашата същинска галактика.
„ С други думи, принудени сме да заключим, че галактиките са формирали по-ефикасно звезди в по-ранните времена, в сравнение с смятахме, “ споделя Бехрузи. “И това което разбираме е, че силата основана от супермасивни черни дупки и експлодиращи звезди е по-малко ефикасна във възпрепятстване образуването на звезди, в сравнение с допускат досегашните теории. “
Това е първото проучване, което симулира толкоз огромна секция от нашата галактика, само че даже нейните 12 милиона галактики са неосезаем откъс на фона на стоте милиарда галактики, за които се знае, че съществуват в нашата забележима галактика.
Все отново с развиването на технологиите и суперкомпютрите, които стават все по-мощни, може би не е надалеч времето, в което учените ще могат да симулират основаването и развиването на цялата галактика и в процеса да разкрият повече от нейните мистерии.
