Тайната на римското строителство е разкрита
Учени изпитват направена от тях проба по античния способ и откриват сходни свойства на материала. Екипът ще опита да комерсиализира откритието си. Технологията би могла да понижи въглеродния отпечатък на циментовата промишленост.
Два типа здания в България са непоклатими и устоят инспекцията на времето към този момент - соцпанелките и античните римски градежи. Докато за първите към момента не е ясно дали, оставени на произвола на ориста, биха доживели дълголетието и трайността на своите остарели прародители, за римските най-малко сме сигурни.
Конструкции на античната империя към момента стоят по всички краища на тогавашните й лимити - като стартираме с имперските бани в Трир, Германия, и античния спектакъл в Оранж, Франция, и стигнем до територии отвън Европа като библиотеката на Целс в Турция и Лептис Магна в Либия, да не приказваме и за редицата други образци из Балканите и Италия, римското инженерство е потвърдило своята класа и уникалност. И точно тези монументи на една от дълго време изчезнала просвета пораждат постоянно един въпрос - по какъв начин са го създали?
За дълго време един от отговорите, до който бяха стигнали учените след проучване на археологически остатъци и здания, е наличието на по този начин наречения поцолан, кръстен на района, от където идва - Поцуоли, Италия. Този материал е с вулканичен генезис и съставлява тънко накълцан силициев или силициев и алуминиев материал, който реагира химически с гасена вар в примес, с цел да образува мощен, постепенно втвърдяващ се бетон. Доказателство за основната роля, която поцоланът играе в строителството в Римската империя съгласно разнообразни учени, е неговото споменаване в голям брой оживели търговски разписки, както и в записките на велики архитекти и историци от това време. Въпреки разбирането за това какви са съставките след обширен разбор с съвременна технология, въпреки всичко до този миг не бе допустимо да се пресъздаде шедьовърът на римското инженерство.
Реклама
Нови открития на екип учени, водени от Масачузетския софтуерен институт и " Харвард ", внасят повече светлина за това по какъв начин тъкмо една изгубена технология може би си намира път назад в модерния свят. А тайната се оказва негасената вар и горещото разбъркване.
Откриване на топлата вар
Един от детайлите на римския бетон, за който до неотдавна се смяташе, че е второстепенен резултат от смесването на ръка или неточност в осъществяването, са по този начин наречените варовикови класти. Допълнително проучване на към момента непокътнати римски постройки, както и нов прочит на мемоари на Витрувий и Плиний за условието бетонът да бъде чисто бял, кара учените да се вгледат по-задълбочено в тези формирания. Те взимат проби от бетона от археологическите находки в Приверно, Италия, и вършат разбор посредством елементно картографиране, който демонстрира наличието на комплицирани химически съединения с преобладаващо наличие на калций, силиций и алуминий, както и доказателства за запълване на пукнатините от вторични минерални етапи, т.е. за способността на римския бетон да се възвръща.
Исторически видяно постоянно се е считало, че римският бетон се е правел посредством съчетание на вар с вода в развой, прочут като гасене, само че съгласно учените този развой не би следвало да води до формиране на следените варовикови класти. След спектроскопски разбор те виждат и следи от формирания, които са вероятни единствено при високи температури. Така един от водещите проучването - Адмир Машич, стига до концепцията, че е допустимо варта да е употребена в по-реактивната си форма на негасена вар, а процесът да е по този начин нареченото горещо разбъркване.
Макар и не антични, сегашните пътища и пътеки биха могли да завоюват от остарялата технология Фотограф: Антон Чепилски
По време на горещото разбъркване, разясняват учените в своя отчет, варовиковите класти образуват присъщата за тях ронлива наноструктура, създавайки елементарно разпадащ се и реактивен източник на калций, което придава и решаващата " самолекуваща се " дарба на сместа. Поради разположението на кластите из цялата примес всички евентуално образували се пукнатини биха минали и през тях. По този метод, откакто се добави вода от външни източници като дъжд или влага, материалът може да реагира с нея и да сътвори богат на калций разтвор, който след това да кристализира като калциев карбонат и да запълни пукнатините или да реагира с поцолана, с цел да втвърди още повече композитния материал. Тази реакция естествено и независимо стопира пукнатините, преди да могат да се разширят и разпространят.
Реклама
" Целият механизъм на самолечение поражда под тласъка на външни сили, които при други условия биха довели до раздробяване на материала, в случай че не бъдат предотвратени в точния момент. Богатите на калций етапи във варовиковите класти се съхраняват, до момента в който не станат нужни, като по този метод разрешават лечебните свойства на материала да се запазят в продължение на хилядолетия. За тази цел микропукнатини и пори, провокирани от промени в околната среда (например цикъл на заледяване и топене или киселинен дъжд) или от механични повреди (като утаяване и сеизмични натоварвания), могат да бъдат запълнени с активиране на вода, откакто пукнатините доближат частиците варовик ", се твърди в проучването в.
Теория в тест
За да потвърдят своята доктрина, че точно горещото разбъркване е ключът към издръжливостта на римския бетон, учените вършат проба върху парче от останките край Приверно, изготвят и напълно своя версия, употребявайки античния способ, а също прибавят и бетон, изработен по актуалния метод, след което пускат непрекъснат поток вода върху тях. Само след към 3 седмици частите, които употребяват горещото разбъркване, изцяло се запълват от единствено себе си и вода повече не може да премине през тях. Бетонът, който употребява модерния метод на подготвяне, по този начин и не заздравява.
" С това проучване ние сполучливо демонстрираме, че античните практики за подготвяне на бетон могат да бъдат приложени за създаването на модерни формулировки, основани на елементарен портланд цимент, което може да има значимо значение за реализиране на продължен живот на бетона, дълготрайна устойчивост и резистентност. Независимо дали повредата е настъпила в границите на години след строителството или епохи по-късно, до момента в който има останки от варовик, тези функционалности на самовъзстановяване могат да се запазят. Вдъхновени от демонстрирания капацитет на тази технология, на идващ стадий ще бъде проучено по какъв начин подобен ad hoc механизъм за самовъзстановяване може да бъде прибавен в съвременна инфраструктура както за стоманобетон, по този начин и за неармирани приложения, които нормално се употребяват да вземем за пример в триизмерно принтиране с бетон ", споделят в умозаключение учените в своята обява.
Надеждата на екипа е да може да комерсиализира този метод на произвеждане на бетон, тъй че да спомогне и за намаляването на въглеродния отпечатък на циментовата промишленост, която сега е виновна за 8% от световните излъчвания на парникови газове.
Два типа здания в България са непоклатими и устоят инспекцията на времето към този момент - соцпанелките и античните римски градежи. Докато за първите към момента не е ясно дали, оставени на произвола на ориста, биха доживели дълголетието и трайността на своите остарели прародители, за римските най-малко сме сигурни.
Конструкции на античната империя към момента стоят по всички краища на тогавашните й лимити - като стартираме с имперските бани в Трир, Германия, и античния спектакъл в Оранж, Франция, и стигнем до територии отвън Европа като библиотеката на Целс в Турция и Лептис Магна в Либия, да не приказваме и за редицата други образци из Балканите и Италия, римското инженерство е потвърдило своята класа и уникалност. И точно тези монументи на една от дълго време изчезнала просвета пораждат постоянно един въпрос - по какъв начин са го създали?
За дълго време един от отговорите, до който бяха стигнали учените след проучване на археологически остатъци и здания, е наличието на по този начин наречения поцолан, кръстен на района, от където идва - Поцуоли, Италия. Този материал е с вулканичен генезис и съставлява тънко накълцан силициев или силициев и алуминиев материал, който реагира химически с гасена вар в примес, с цел да образува мощен, постепенно втвърдяващ се бетон. Доказателство за основната роля, която поцоланът играе в строителството в Римската империя съгласно разнообразни учени, е неговото споменаване в голям брой оживели търговски разписки, както и в записките на велики архитекти и историци от това време. Въпреки разбирането за това какви са съставките след обширен разбор с съвременна технология, въпреки всичко до този миг не бе допустимо да се пресъздаде шедьовърът на римското инженерство.
Реклама
Нови открития на екип учени, водени от Масачузетския софтуерен институт и " Харвард ", внасят повече светлина за това по какъв начин тъкмо една изгубена технология може би си намира път назад в модерния свят. А тайната се оказва негасената вар и горещото разбъркване.
Откриване на топлата вар
Един от детайлите на римския бетон, за който до неотдавна се смяташе, че е второстепенен резултат от смесването на ръка или неточност в осъществяването, са по този начин наречените варовикови класти. Допълнително проучване на към момента непокътнати римски постройки, както и нов прочит на мемоари на Витрувий и Плиний за условието бетонът да бъде чисто бял, кара учените да се вгледат по-задълбочено в тези формирания. Те взимат проби от бетона от археологическите находки в Приверно, Италия, и вършат разбор посредством елементно картографиране, който демонстрира наличието на комплицирани химически съединения с преобладаващо наличие на калций, силиций и алуминий, както и доказателства за запълване на пукнатините от вторични минерални етапи, т.е. за способността на римския бетон да се възвръща.
Исторически видяно постоянно се е считало, че римският бетон се е правел посредством съчетание на вар с вода в развой, прочут като гасене, само че съгласно учените този развой не би следвало да води до формиране на следените варовикови класти. След спектроскопски разбор те виждат и следи от формирания, които са вероятни единствено при високи температури. Така един от водещите проучването - Адмир Машич, стига до концепцията, че е допустимо варта да е употребена в по-реактивната си форма на негасена вар, а процесът да е по този начин нареченото горещо разбъркване.
Макар и не антични, сегашните пътища и пътеки биха могли да завоюват от остарялата технология Фотограф: Антон Чепилски
По време на горещото разбъркване, разясняват учените в своя отчет, варовиковите класти образуват присъщата за тях ронлива наноструктура, създавайки елементарно разпадащ се и реактивен източник на калций, което придава и решаващата " самолекуваща се " дарба на сместа. Поради разположението на кластите из цялата примес всички евентуално образували се пукнатини биха минали и през тях. По този метод, откакто се добави вода от външни източници като дъжд или влага, материалът може да реагира с нея и да сътвори богат на калций разтвор, който след това да кристализира като калциев карбонат и да запълни пукнатините или да реагира с поцолана, с цел да втвърди още повече композитния материал. Тази реакция естествено и независимо стопира пукнатините, преди да могат да се разширят и разпространят.
Реклама
" Целият механизъм на самолечение поражда под тласъка на външни сили, които при други условия биха довели до раздробяване на материала, в случай че не бъдат предотвратени в точния момент. Богатите на калций етапи във варовиковите класти се съхраняват, до момента в който не станат нужни, като по този метод разрешават лечебните свойства на материала да се запазят в продължение на хилядолетия. За тази цел микропукнатини и пори, провокирани от промени в околната среда (например цикъл на заледяване и топене или киселинен дъжд) или от механични повреди (като утаяване и сеизмични натоварвания), могат да бъдат запълнени с активиране на вода, откакто пукнатините доближат частиците варовик ", се твърди в проучването в.
Теория в тест
За да потвърдят своята доктрина, че точно горещото разбъркване е ключът към издръжливостта на римския бетон, учените вършат проба върху парче от останките край Приверно, изготвят и напълно своя версия, употребявайки античния способ, а също прибавят и бетон, изработен по актуалния метод, след което пускат непрекъснат поток вода върху тях. Само след към 3 седмици частите, които употребяват горещото разбъркване, изцяло се запълват от единствено себе си и вода повече не може да премине през тях. Бетонът, който употребява модерния метод на подготвяне, по този начин и не заздравява.
" С това проучване ние сполучливо демонстрираме, че античните практики за подготвяне на бетон могат да бъдат приложени за създаването на модерни формулировки, основани на елементарен портланд цимент, което може да има значимо значение за реализиране на продължен живот на бетона, дълготрайна устойчивост и резистентност. Независимо дали повредата е настъпила в границите на години след строителството или епохи по-късно, до момента в който има останки от варовик, тези функционалности на самовъзстановяване могат да се запазят. Вдъхновени от демонстрирания капацитет на тази технология, на идващ стадий ще бъде проучено по какъв начин подобен ad hoc механизъм за самовъзстановяване може да бъде прибавен в съвременна инфраструктура както за стоманобетон, по този начин и за неармирани приложения, които нормално се употребяват да вземем за пример в триизмерно принтиране с бетон ", споделят в умозаключение учените в своята обява.
Надеждата на екипа е да може да комерсиализира този метод на произвеждане на бетон, тъй че да спомогне и за намаляването на въглеродния отпечатък на циментовата промишленост, която сега е виновна за 8% от световните излъчвания на парникови газове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ