Проф. Атанас Семов: Отглеждаме „слепци с очи”!
Учебниците ни са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, което възпитава народен дух и еднаквост
"За смисъла на 24-и май през днешния ден, се обърнах за коментар към блестящия оратор, преподавателят в Алма матер чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ. Той споделя: "Делото на Светите братя има смисъл единствено в случай че опазим националната си памет! ", написа Аделина Делийска в.
Двайсет и четвърти май е не просто най-българският празник. Това е най-ярката дълголетна демонстрация на българския народен дух. Българският народ е единственият в света с формален празник на образованието, книжовността и духовността. И това се дължи на извънредно надълбоко вкорененото в българската психика поклонение пред знанието и духовната извисеност. От държавническа политика при цар Борис І Покръстител, приласкал учениците на Кирил и Методий, и цар Симеон Велики, сложил образованието и културността в основата на държавното развиване, книжовността се трансформира за българския народ в най-първа нужда. Трябва категорично да го кажем – и да го повтаряме – българският Златен век е предвестител на европейския Ренесанс!
Българската просветителска вдъхновеност изпреварва европейската с цели 3-4 века.
В най-тежките епохи на Турското иго българският народ освен опазва своя език и своята книжовност, само че и национално-освободителното му въздигане стартира точно с Възраждане, а Възраждането – точно с опазването на историческата памет посредством Историйцата на Паисий. Българският народ освен е единственият, възстановил своята държавност след общо 7 века непозната власт, само че и единственият, който слага езика и историческата памет в основата на държавността. Именно възрожденците и революционерите – и техните наследници – начеват построяването на Третата българска страна със основаването на конституция. И неслучайно Търновската конституция е една от най-демократичните и заради това най-модерните за времето си в света! Демократичност и начетеност са неделимо свързани в българския народен темперамент. Българската народностна мъдрост схваща демокрацията като допустима единствено на основата на начетеност. Въпреки, че новите демократични десетилетия не са най-хубаво доказателство за това…
Векове наред учителят е най-първият човек в българското общество, дружно със свещеника – т. е. носителите на светлината.
В годините на робството най-голямата заплата в общината получавал учителят. Дори в най-гладните времена българинът отделя от залъка си, с цел да изучи чедото си. И единствената непроменяемо просъществувала българска институция отпреди Освобождението до през днешния ден неслучайно е точно Българското книжовно сдружение, по-късно преименувано на Българска академия на науките.
И никоя идеология не можа да изкорени от българската добродетелност стремежа към словесност – по тази причина и Кирил и Методий са равноапостоли, а празникът им е единственият български празник, честван непроменяемо към този момент трети век!
Този неповторим празник има собствен настоящ смисъл във всяко време. Днес образованието наподобява всеобща даденост – но сме на първите места в Европа по % на децата до 12 година възраст, оставащи отвън просветителната система и на възпитаници, които не схващат писан текст...
Културата е държавна политика (още първото министерство на националното просвещение има задача да се грижи за културата) – но какъв брой далновидна или продуктивна е? Делото и Денят на българските просветители би трябвало да бъдат осмислени по нов метод – поради връхлетялото ни с „ демократичните промени” всеобщо и мощно обезбългаряване. Именно то изисква през днешния ден да честваме делото на българските първоучители и техните следовници с мисъл точно за опазването на българската национална памет!
Защото и българското обучение, и българската просвета (въпреки някои възхитителни, само че самотни образци за обратното) са подложени на ново Баташко кръвопролитие – в тях е посечено съвсем всичко, което може да придвижи загатна за българското и духа на революционерите, възрожденците и будителите. Учебниците са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, което възпитава народен дух и идентичност…
Затова от 30 години приказвам, че образованието, науката и културата би трябвало да се разгласят в Конституцията за стратегически народен приоритет. Затова подех и самодейността „ Да върнем България в българското учебно заведение!”
и се надявам да я подхване всеки, който носи най-малко петънце от величавия дух на нашите прародители, и всякоя възраст, класа, пол, занимание да схване като най-първа държаво-спасителна задача възобновяване и укрепването на българската историческа памет, опазването на българския език, съхраняването и развиването на българската просвета. Именно тъй като „ народността не пада САМО там, гдето знанието живей”!
Не ви ли се вижда печален и притихнал монументът на Светите братя в центъра на София? И техният каменен взор е обезпокоителен, а красивите думи и венци пред него имат смисъл единствено в случай че страната – и всички ние – работим интензивно за опазването на националната еднаквост, първа опора на която са езикът, образованието и културата. Защото и през днешния ден България е действително застрашена от изгубване – и като нация със собствен непокътнат образ, и демографски. Българското учебно заведение отглежда Самуилови бойци – слепи и обречени на безродна миграция.
Всенародната ария „ Върви народе възродени” има смисъл единствено в случай че „ вървим към светли бъднини”, а не към мрачна давност, и в случай че страната в действителност поддържа, предизвиква, развива като най-пръв приоритет книжовността – „ таз сила” …вечна. Иначе манифестиращите със знаменца безпросветни деца, водени от безпросветни политичета, ще останат единствено „ слепци с очи”…
Затова намирам за неуместно и „ празнуването” на формалните ни празници в последните десетилетия просто с …неработене. На единствено тъй като един неработен ден значи загуба на 600 млн. лева БВП (непроизведен). А тъй като от дълго време е липсващ смисълът на това в такива дни да не се работи – с цел да се празнуват интензивно, с всенародно присъединяване. Вместо това ние честваме… със салата на двора – и най-важното за огромните празници е какъв брой огромни ще са тапите по пътищата на празнуващото Отечество…
За да стигнем до неуместната констатация: единствената в света страна с празник на словото и знанието въобще не демонстрира да схваща, че „ науката е слънце” – и множеството ни научни институции тънат в бедност. И Светата си православна черква сме оставили съвсем в мъка. И интелигенцията си сме прогонили от публичния диалог, за политическата естрада да не говорим…
Ала 24-и май ще продължи да бъде „ най-българският празник” единствено, в случай че опазваме българското в останалите дни!
"За смисъла на 24-и май през днешния ден, се обърнах за коментар към блестящия оратор, преподавателят в Алма матер чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ. Той споделя: "Делото на Светите братя има смисъл единствено в случай че опазим националната си памет! ", написа Аделина Делийска в.
Двайсет и четвърти май е не просто най-българският празник. Това е най-ярката дълголетна демонстрация на българския народен дух. Българският народ е единственият в света с формален празник на образованието, книжовността и духовността. И това се дължи на извънредно надълбоко вкорененото в българската психика поклонение пред знанието и духовната извисеност. От държавническа политика при цар Борис І Покръстител, приласкал учениците на Кирил и Методий, и цар Симеон Велики, сложил образованието и културността в основата на държавното развиване, книжовността се трансформира за българския народ в най-първа нужда. Трябва категорично да го кажем – и да го повтаряме – българският Златен век е предвестител на европейския Ренесанс!
Българската просветителска вдъхновеност изпреварва европейската с цели 3-4 века.
В най-тежките епохи на Турското иго българският народ освен опазва своя език и своята книжовност, само че и национално-освободителното му въздигане стартира точно с Възраждане, а Възраждането – точно с опазването на историческата памет посредством Историйцата на Паисий. Българският народ освен е единственият, възстановил своята държавност след общо 7 века непозната власт, само че и единственият, който слага езика и историческата памет в основата на държавността. Именно възрожденците и революционерите – и техните наследници – начеват построяването на Третата българска страна със основаването на конституция. И неслучайно Търновската конституция е една от най-демократичните и заради това най-модерните за времето си в света! Демократичност и начетеност са неделимо свързани в българския народен темперамент. Българската народностна мъдрост схваща демокрацията като допустима единствено на основата на начетеност. Въпреки, че новите демократични десетилетия не са най-хубаво доказателство за това…
Векове наред учителят е най-първият човек в българското общество, дружно със свещеника – т. е. носителите на светлината.
В годините на робството най-голямата заплата в общината получавал учителят. Дори в най-гладните времена българинът отделя от залъка си, с цел да изучи чедото си. И единствената непроменяемо просъществувала българска институция отпреди Освобождението до през днешния ден неслучайно е точно Българското книжовно сдружение, по-късно преименувано на Българска академия на науките.
И никоя идеология не можа да изкорени от българската добродетелност стремежа към словесност – по тази причина и Кирил и Методий са равноапостоли, а празникът им е единственият български празник, честван непроменяемо към този момент трети век!
Този неповторим празник има собствен настоящ смисъл във всяко време. Днес образованието наподобява всеобща даденост – но сме на първите места в Европа по % на децата до 12 година възраст, оставащи отвън просветителната система и на възпитаници, които не схващат писан текст...
Културата е държавна политика (още първото министерство на националното просвещение има задача да се грижи за културата) – но какъв брой далновидна или продуктивна е? Делото и Денят на българските просветители би трябвало да бъдат осмислени по нов метод – поради връхлетялото ни с „ демократичните промени” всеобщо и мощно обезбългаряване. Именно то изисква през днешния ден да честваме делото на българските първоучители и техните следовници с мисъл точно за опазването на българската национална памет!
Защото и българското обучение, и българската просвета (въпреки някои възхитителни, само че самотни образци за обратното) са подложени на ново Баташко кръвопролитие – в тях е посечено съвсем всичко, което може да придвижи загатна за българското и духа на революционерите, възрожденците и будителите. Учебниците са същи Балканджи Йово – отрязано е всичко, което възпитава народен дух и идентичност…
Затова от 30 години приказвам, че образованието, науката и културата би трябвало да се разгласят в Конституцията за стратегически народен приоритет. Затова подех и самодейността „ Да върнем България в българското учебно заведение!”
и се надявам да я подхване всеки, който носи най-малко петънце от величавия дух на нашите прародители, и всякоя възраст, класа, пол, занимание да схване като най-първа държаво-спасителна задача възобновяване и укрепването на българската историческа памет, опазването на българския език, съхраняването и развиването на българската просвета. Именно тъй като „ народността не пада САМО там, гдето знанието живей”!
Не ви ли се вижда печален и притихнал монументът на Светите братя в центъра на София? И техният каменен взор е обезпокоителен, а красивите думи и венци пред него имат смисъл единствено в случай че страната – и всички ние – работим интензивно за опазването на националната еднаквост, първа опора на която са езикът, образованието и културата. Защото и през днешния ден България е действително застрашена от изгубване – и като нация със собствен непокътнат образ, и демографски. Българското учебно заведение отглежда Самуилови бойци – слепи и обречени на безродна миграция.
Всенародната ария „ Върви народе възродени” има смисъл единствено в случай че „ вървим към светли бъднини”, а не към мрачна давност, и в случай че страната в действителност поддържа, предизвиква, развива като най-пръв приоритет книжовността – „ таз сила” …вечна. Иначе манифестиращите със знаменца безпросветни деца, водени от безпросветни политичета, ще останат единствено „ слепци с очи”…
Затова намирам за неуместно и „ празнуването” на формалните ни празници в последните десетилетия просто с …неработене. На единствено тъй като един неработен ден значи загуба на 600 млн. лева БВП (непроизведен). А тъй като от дълго време е липсващ смисълът на това в такива дни да не се работи – с цел да се празнуват интензивно, с всенародно присъединяване. Вместо това ние честваме… със салата на двора – и най-важното за огромните празници е какъв брой огромни ще са тапите по пътищата на празнуващото Отечество…
За да стигнем до неуместната констатация: единствената в света страна с празник на словото и знанието въобще не демонстрира да схваща, че „ науката е слънце” – и множеството ни научни институции тънат в бедност. И Светата си православна черква сме оставили съвсем в мъка. И интелигенцията си сме прогонили от публичния диалог, за политическата естрада да не говорим…
Ала 24-и май ще продължи да бъде „ най-българският празник” единствено, в случай че опазваме българското в останалите дни!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ