Красимир Вълчев: Трябва да се отреже фактология и да се акцентира върху възпитателния елемент
Учебните стратегии са прекомерно сложни за учениците.
Учебните стратегии по редица предмети са прекомерно амбициозни за междинния възпитаник и не можем просто да понижим образователните часове и дни без да облекчим образователното наличие. В този смисъл главната смяна, която би трябвало да създадем, е да освободим образователно време на учителите и учениците. Ако би трябвало да обобщя, ефикасното решение е в образователните стратегии и образователния проект, а не в разбъркването на ваканции и дни в графика на образователното време. Това споделя в изявление за Лилия Ангелова и " Труд " някогашният учебен министър Красимир Вълчев.
Според него образователните стратегии не би трябвало да бъдат ориентирани към тези с най-високи резултати, а към междинния възпитаник, като, несъмнено, би трябвало да има задоволително спомагателни благоприятни условия за първите. Трябва да се отреже фактология и да се подчертава върху възпитателния детайл. Големият ни диалог е за възпитанието на децата.
- Подготовката за новата образователна година тече и МОН ни заяви, че ще работи над няколко съществени казуса, главно по констатациите в сериозния отчет на Сметната палата. Посочиха, че приготвят разбор на резултатите и успеваемостта на образователните стратегии - ще има ли нови такива и по кое време съгласно вашата прогноза, господин Вълчев?
- Една от най-несполучливите промени в просветителната система според мен са новите образователни стратегии. Те не бяха направени, тъй че да дадат по-голяма независимост, по-голяма рамковост и най-много да се по-фокусирани върху уменията. Нещо повече, те станаха още по-амбициозни откъм познания, смъкна се материал от висшето обучение в 11. и 12. клас. Казвам това с уточнението, че диалогът за образователните стратегии е прекомерно друг по другите предмети. Но казусът в създаването на предходните образователни стратегии пристигна от това, че нямаше ясно задание, бяха оставени на едни работни групи, без да им бъде дефинирана ясно задачата на смяната.
- И резултатът бяха единствено козметични промени и ремонти.
- Да, МОН направи козметични промени. Като цяло тези образователни стратегии останаха същите - амбициозни откъм наличие и това се вижда по редица предмети. Учителите и учениците препускат по материала, нямат време да спрат, да затвърдят познания, да упражняват, да осмислят. Тези образователни стратегии възпроизвеждат културата на заучаване. Нашата просветителна система, в случай че я погледнем в профил и през външните оценения PISA, PIRLS, TIMSS, се оправя доста добре, когато мерим познания, и доста зле, когато мерим умения. Относително добре се класираме по PIRLS, TIMSS и неприятно по PISA Учебните стратегии би трябвало да бъдат облекчени, тъй че да остава време за по-задълбочено учене, за образуване на умения. Това е все едно да качиш едно дете на пътеката във фитнеса и да я настроиш на 20 км в час и да го накараш на тича, само че то още не може с такава скорост. Драпа до едно време и по-късно пътеката го изхвърля. Това се случва и в учебно заведение - ученикът натрупа дефицити, демотивира се и се самоизключва. Това е контрапродуктивният резултат на прекомерно амбициозните стратегии. Те би трябвало да са и по-рамкови - да дават благоприятни условия на учителите да ги приспособяват към равнището на учениците. Факт е, че ние имаме възпитаници с доста разнообразни когнитивни качества. Учебните стратегии не би трябвало да бъдат ориентирани към тези с най-високи резултати, а към междинния възпитаник, като, несъмнено, би трябвало да има задоволително спомагателни благоприятни условия за първите. Трябва да се отреже фактология и да се подчертава върху възпитателния детайл. Големият ни диалог е за възпитанието на децата.
- Вече е създадена визията за цялостна смяна на образователните стратегии, която в идващите седмици ще се разисква с всички заинтригувани страни. През този месец следва да започва и план за създаване на нов модел образователни стратегии в учебното обучение на стойност 800 000 евро - рекордна ли е тази сума?
- Въпросът е кой може да направи по-добри стратегии. Предишните пъти те бяха оставени на работни групи, само че в тях доминираше гласът на университетските преподаватели. Второ, доминираше диалогът „ това не може да отпадне, другото не може да отпадне “. В последна сметка те станаха още по-тежки. Тези средства, за които говорите, се надявам да бъдат употребявани от министерството за привличането на хора, които могат да създадат рамка на концептуално разнообразни образователни стратегии, основани на напълно нова философия - учредени на компетентности, на това какви умения би трябвало да придобият децата. Тоест ние би трябвало да тръгнем от една нова визия за образователните стратегии. Тя е щрихована в това, което МОН е изготвило като документ - визия за нови образователни стратегии. Предстои тя да се разиска. Пак споделям, че по всеки предмет е друго. Като погледнем резултатите по български език и литература, виждаме проблем с базовото притежаване на български език, с четенето. Но нямаме подобен всеобщ проблем както по математика.
- Като казвате, че би трябвало нова визия, това значи ли, че този път тя няма да е в ръцете на същите работни групи и ще се търси помощ от други специалисти? Изобщо по кое време може да ги забележим изменени, тъй като този диалог постоянно е в бъдеще време?
- Точно това е задачата - тази визия да бъде задание на работните групи. Да кажат - ето такава би трябвало да бъде рамката, такава би трябвало да бъде философията на новите образователни стратегии. Знаем от опит какво ще се случи, в случай че кажем, че нещо би трябвало да отпадне от образователните стратегии. Но в действителност ние не желаеме децата да учат по-малко, а да научат повече. А те ще научат повече, когато бъдат стимулирани и схващат това, което учат, а не когато възпроизвеждат. Оттам идват и ниските резултати по математика, и тези по PISA. Ако има поредност в политиките и работата на МОН, такава промяна може да бъде осъществена за 3-4 години - да бъдат направени новите образователни стратегии, по-късно още толкоз да се вкарват, в случай че се стартира с 1., 4., 8., 11. клас.
- МОН ще работи и за приемането на учебен стандарт за качеството в просветителните институции. Сега към този момент има рамка на този стандарт, както и готово предложение - за какво до момента не се случваше и този път опитът ще бъде ли сполучлив?
- Смисълът на по този начин наречената рамка за качество е учебните заведения да имат непрекъснат блян и отговорност към това да усъвършенстват резултатите. Ако просто напишат процедури, заключат ги в шкафа, и ги вадят, когато им пристигна инспекция или оценка, това няма да промени културата на работа, няма да сътвори просвета на отговорност към резултатите. Така че доста зависи какъв стандарт за качество ще бъде написан. Знам, че в МОН работят от една година. Впрочем ние имахме стандарт за качество, който аз като министър анулирах, тъй като не беше добър. Защото това, което видях е, че води тъкмо до официално писане и преписване на процедури, предоставяне на пари на консултанти, с цел да ги имат написани и по-късно биват проверявани като процедури. Всичко е добре на хартия, само че не води до по-добра работа с децата. Формализъм, без резултат. Това, прочее може да го забележим и при акредитацията на висшите учебни заведения. Трябва да намерим точната формула, която да докара до създаване на просвета, а не просто до следващата административна тежест. Системата има податливост да формализира доста неща.
- Друга задача през идната образователна година ще бъде методът на финансиране на учебните заведения и детските градини да бъде привързан с качеството на образованието, само че може ли такава формализирана система, както я описахте, да се обърне по този метод?
- Ако се направи обективна оценка, да. Това го има в закона - по този начин наречената оценка на добавената стойност или до каква степен учебното заведение е асъдействало за развиването на учениците. Тя би трябвало да мери разликата сред изхода и входа, т.е. какъв брой са се подобрили резултатите. Това не се прави досега, тъй като първите оценки, които излязоха въз основата на външните оценения, демонстрираха недобри резултати. Външното оценяване не беше пригодено към оценката на добавената стойност - водеше до несправедлива оценка. Техническият проблем с оценката е, че резултатите на края на един стадий не отразяват толкоз и единствено напъните на учебния колектив, а доста повече какви възпитаници са влезнали в учебното заведение и до каква степен са били подкрепени от родителите. В София има доста учебни заведения с високи резултатите, тъй като болшинството от децата в тях са с родители с отговорност към образованието им, поддържат ги и водят на уроци от дребни. От друга страна, едно селско учебно заведение с най-вече ромски възпитаници, където родителите не са виновни към образованието им, учителите може да са положили доста повече старания, само че да са ги докарали едвам до тройка. Тоест това е сложното на оценката на добавената стойност при един невеществен артикул като образованието - да измериш какъв брой е асъдействало учебното заведение, респективно да отсееш въздействието на другите фактори на средата. Ако оценката не е обективна, по-добре да се не се вкарва. Всички интернационалните специалисти ни споделиха, че не би трябвало да вършим оценка единствено въз основа на външното оценяване, в това число на база вход и излаз, а би трябвало да се прибавят спомагателни индикатори за ефикасност на учебните заведения, оценка от инспектирането. Да, но ние нямаме и скоро няма да имаме оценка от инспектирането на всички учебни заведения.
- А тогава постановат ли се промени във формата на външните оценения и държавните зрелостни изпити?
- Реформата, която можем релативно бързо да създадем и която е сериозно значима, е тази в оценяването на учениците. Чрез нея можем най-бързо да променим културата на заучаване и да префокусираме повече към умения. Условно казано, то би трябвало да стане повече като по математика - там релативно малко би трябвало да знаеш, само че да можеш да решиш задачата, да мислиш, да разсъждаваш. Такъв е моделът и на PISA. МОН направи няколко крачки. Посоката е вярна, остава да желаеме да приключи по-бързо тази промяна.
- През новата образователна година следва PISA 2025 година, с фокус върху естествените науки. Може ли да чакаме по-добри резултати, откакто МОН прави крачки?
- Не мисля, че резултатите ще са доста по-различни. И на последната PISA не са по-различни. Ако се вгледаме по-подробно, ще забележим, че малко по-ниските резултати се дължат на смяна в структурата на извадката - включени са просто по-слаби учебни заведения. Това не би трябвало да ни успокоява, ние нямаме и усъвършенстване. Не мисля, че имаме условия за доста усъвършенстване и през идващото издание, в случай че не променим образователните стратегии и оценяването. Ако ги променим, ще имаме резултат след 5 години.
- Вече текат диалозите и подготовката на Бюджет 2025 - има ли възможност възнагражденията на учителите да бъдат увеличени?
- Едно от позитивните неща от последните години е, че ние имаме условен политически и бюджетен консенсус, че би трябвало да поддържаме учителските заплати по-високи от междинната за страната и по-точно 125% от междинната за страната. Това го формулирахме за първи път като цел през 2017 година, по-късно и други политически сили го припознаха като политика. Учителската специалност през днешния ден е по-малко привлекателна и по тази причина е належащо по-високо възнаграждение. Учителите и университетските преподаватели са едни от най-важните за развиването ни като общество, страна, стопанска система, защото те са основата на всички останали специалности.
- Именно учители желаеха този % от междинната работна заплата да бъде по-висок.
- Аз съм привързан и ми се желае да е повече от 125%, и се надявам да има такова единодушие и бюджетна опция. Но първоначално ние би трябвало да подсигуряваме най-малко 125%, тъй като през 2022-2023 година междинната заплата за страната се увеличи с 15%, а учителската с 8%., т. е. имаме 7 на 100 закъснение. Отделно от това през последната година имаме още 15% растеж на междинната заплата за страната, т. е. с цел да реализираме 125%, учителските заплати би трябвало да се покачат с над 20 %.
- Графикът на образователното време, в който са ваканциите на учениците, би трябвало да ли претърпи съществени промени, откакто още веднъж се заприказва за това?
- Три пъти през последните 15 години водихме дебата за началото на образователната година. Стана ясно, че преобладаващите настройки са за опазване традицията да се стартира на 15 септември. Това обаче лимитира опцията за повече дни есенна, зимна и междусрочна почивка. Общият броя дни не доближават. По-малко са приблизително от другите страни и няма накъде да се усилят. Юни и юли е доста горещо, началото на септември също. Училищните здания имат отоплителни, само че не и охлаждащи съоръжения. Ние сме страна с релативно огромен брой публични празници и почивни дни. Беше решено преди 8 години празниците да се отпочиват, в случай че са събота или неделя. Всичко това прави невероятно както увеличението на образователните дни, по този начин и на ваканциите. От друга страна, образователното време и часовете в образователния проект не доближават по нито един предмет.
Учебните стратегии по редица предмети са прекомерно амбициозни за междинния възпитаник и не можем просто да понижим образователните часове и дни без да облекчим образователното наличие. В този смисъл главната смяна, която би трябвало да създадем, е да освободим образователно време на учителите и учениците. Ако би трябвало да обобщя, ефикасното решение е в образователните стратегии и образователния проект, а не в разбъркването на ваканции и дни в графика на образователното време.
- Какъв би трябвало да е целта на просветителния министър за идната образователна година?
- Трудно е да се изведе един приоритет, само че общо взето системата би трябвало да се усеща спокойна, подкрепена, да се вършат рационални промени в режим на връзка с професионалните групи и търсене на единодушие, без да са изненада. Това, несъмнено, доста зависи и от нас политиците в Народното събрание. Ние би трябвало да осигурим поддръжка за това. МОН би трябвало да пусне за публично разискване визията за стратегиите, стандарта за качество, все неща, които се подготвяха през последната образователна година. Има и промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, които ние поддържаме, само че не са довършени. Новото в него ще бъде концепцията за езиковата интеграция - в случай че дете не знае български, да стартира единствено с проучването на български език. Засягат и организацията в системата, налагането на по-леките наказания, оценяването на учителите и на учебниците.
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година в София, само че израства в село Априлово, община Гълъбово. Средното си обучение приключва в Строителния колеж в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по обществени финанси. Преминава образование по “Бюджет и финансово ръководство ” в университета “Дюк ” - Съединени американски щати.
През 2002 година стартира работа в Министерството на финансите. От септември 2009 година до февруари 2017 година е основен секретар на Министерството на образованието и науката. В интервала от ноември 2013 година до август 2014 година е шеф на дирекция “Бюджет и финанси ” в Министерството на външните работи.
Става най-младият образован министър у нас, когато през 2017 година застава отпред на МОН и ръководи министерството до 2021 година Депутат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
Източник: " "
Учебните стратегии по редица предмети са прекомерно амбициозни за междинния възпитаник и не можем просто да понижим образователните часове и дни без да облекчим образователното наличие. В този смисъл главната смяна, която би трябвало да създадем, е да освободим образователно време на учителите и учениците. Ако би трябвало да обобщя, ефикасното решение е в образователните стратегии и образователния проект, а не в разбъркването на ваканции и дни в графика на образователното време. Това споделя в изявление за Лилия Ангелова и " Труд " някогашният учебен министър Красимир Вълчев.
Според него образователните стратегии не би трябвало да бъдат ориентирани към тези с най-високи резултати, а към междинния възпитаник, като, несъмнено, би трябвало да има задоволително спомагателни благоприятни условия за първите. Трябва да се отреже фактология и да се подчертава върху възпитателния детайл. Големият ни диалог е за възпитанието на децата.
- Подготовката за новата образователна година тече и МОН ни заяви, че ще работи над няколко съществени казуса, главно по констатациите в сериозния отчет на Сметната палата. Посочиха, че приготвят разбор на резултатите и успеваемостта на образователните стратегии - ще има ли нови такива и по кое време съгласно вашата прогноза, господин Вълчев?
- Една от най-несполучливите промени в просветителната система според мен са новите образователни стратегии. Те не бяха направени, тъй че да дадат по-голяма независимост, по-голяма рамковост и най-много да се по-фокусирани върху уменията. Нещо повече, те станаха още по-амбициозни откъм познания, смъкна се материал от висшето обучение в 11. и 12. клас. Казвам това с уточнението, че диалогът за образователните стратегии е прекомерно друг по другите предмети. Но казусът в създаването на предходните образователни стратегии пристигна от това, че нямаше ясно задание, бяха оставени на едни работни групи, без да им бъде дефинирана ясно задачата на смяната.
- И резултатът бяха единствено козметични промени и ремонти.
- Да, МОН направи козметични промени. Като цяло тези образователни стратегии останаха същите - амбициозни откъм наличие и това се вижда по редица предмети. Учителите и учениците препускат по материала, нямат време да спрат, да затвърдят познания, да упражняват, да осмислят. Тези образователни стратегии възпроизвеждат културата на заучаване. Нашата просветителна система, в случай че я погледнем в профил и през външните оценения PISA, PIRLS, TIMSS, се оправя доста добре, когато мерим познания, и доста зле, когато мерим умения. Относително добре се класираме по PIRLS, TIMSS и неприятно по PISA Учебните стратегии би трябвало да бъдат облекчени, тъй че да остава време за по-задълбочено учене, за образуване на умения. Това е все едно да качиш едно дете на пътеката във фитнеса и да я настроиш на 20 км в час и да го накараш на тича, само че то още не може с такава скорост. Драпа до едно време и по-късно пътеката го изхвърля. Това се случва и в учебно заведение - ученикът натрупа дефицити, демотивира се и се самоизключва. Това е контрапродуктивният резултат на прекомерно амбициозните стратегии. Те би трябвало да са и по-рамкови - да дават благоприятни условия на учителите да ги приспособяват към равнището на учениците. Факт е, че ние имаме възпитаници с доста разнообразни когнитивни качества. Учебните стратегии не би трябвало да бъдат ориентирани към тези с най-високи резултати, а към междинния възпитаник, като, несъмнено, би трябвало да има задоволително спомагателни благоприятни условия за първите. Трябва да се отреже фактология и да се подчертава върху възпитателния детайл. Големият ни диалог е за възпитанието на децата.
- Вече е създадена визията за цялостна смяна на образователните стратегии, която в идващите седмици ще се разисква с всички заинтригувани страни. През този месец следва да започва и план за създаване на нов модел образователни стратегии в учебното обучение на стойност 800 000 евро - рекордна ли е тази сума?
- Въпросът е кой може да направи по-добри стратегии. Предишните пъти те бяха оставени на работни групи, само че в тях доминираше гласът на университетските преподаватели. Второ, доминираше диалогът „ това не може да отпадне, другото не може да отпадне “. В последна сметка те станаха още по-тежки. Тези средства, за които говорите, се надявам да бъдат употребявани от министерството за привличането на хора, които могат да създадат рамка на концептуално разнообразни образователни стратегии, основани на напълно нова философия - учредени на компетентности, на това какви умения би трябвало да придобият децата. Тоест ние би трябвало да тръгнем от една нова визия за образователните стратегии. Тя е щрихована в това, което МОН е изготвило като документ - визия за нови образователни стратегии. Предстои тя да се разиска. Пак споделям, че по всеки предмет е друго. Като погледнем резултатите по български език и литература, виждаме проблем с базовото притежаване на български език, с четенето. Но нямаме подобен всеобщ проблем както по математика.
- Като казвате, че би трябвало нова визия, това значи ли, че този път тя няма да е в ръцете на същите работни групи и ще се търси помощ от други специалисти? Изобщо по кое време може да ги забележим изменени, тъй като този диалог постоянно е в бъдеще време?
- Точно това е задачата - тази визия да бъде задание на работните групи. Да кажат - ето такава би трябвало да бъде рамката, такава би трябвало да бъде философията на новите образователни стратегии. Знаем от опит какво ще се случи, в случай че кажем, че нещо би трябвало да отпадне от образователните стратегии. Но в действителност ние не желаеме децата да учат по-малко, а да научат повече. А те ще научат повече, когато бъдат стимулирани и схващат това, което учат, а не когато възпроизвеждат. Оттам идват и ниските резултати по математика, и тези по PISA. Ако има поредност в политиките и работата на МОН, такава промяна може да бъде осъществена за 3-4 години - да бъдат направени новите образователни стратегии, по-късно още толкоз да се вкарват, в случай че се стартира с 1., 4., 8., 11. клас.
- МОН ще работи и за приемането на учебен стандарт за качеството в просветителните институции. Сега към този момент има рамка на този стандарт, както и готово предложение - за какво до момента не се случваше и този път опитът ще бъде ли сполучлив?
- Смисълът на по този начин наречената рамка за качество е учебните заведения да имат непрекъснат блян и отговорност към това да усъвършенстват резултатите. Ако просто напишат процедури, заключат ги в шкафа, и ги вадят, когато им пристигна инспекция или оценка, това няма да промени културата на работа, няма да сътвори просвета на отговорност към резултатите. Така че доста зависи какъв стандарт за качество ще бъде написан. Знам, че в МОН работят от една година. Впрочем ние имахме стандарт за качество, който аз като министър анулирах, тъй като не беше добър. Защото това, което видях е, че води тъкмо до официално писане и преписване на процедури, предоставяне на пари на консултанти, с цел да ги имат написани и по-късно биват проверявани като процедури. Всичко е добре на хартия, само че не води до по-добра работа с децата. Формализъм, без резултат. Това, прочее може да го забележим и при акредитацията на висшите учебни заведения. Трябва да намерим точната формула, която да докара до създаване на просвета, а не просто до следващата административна тежест. Системата има податливост да формализира доста неща.
- Друга задача през идната образователна година ще бъде методът на финансиране на учебните заведения и детските градини да бъде привързан с качеството на образованието, само че може ли такава формализирана система, както я описахте, да се обърне по този метод?
- Ако се направи обективна оценка, да. Това го има в закона - по този начин наречената оценка на добавената стойност или до каква степен учебното заведение е асъдействало за развиването на учениците. Тя би трябвало да мери разликата сред изхода и входа, т.е. какъв брой са се подобрили резултатите. Това не се прави досега, тъй като първите оценки, които излязоха въз основата на външните оценения, демонстрираха недобри резултати. Външното оценяване не беше пригодено към оценката на добавената стойност - водеше до несправедлива оценка. Техническият проблем с оценката е, че резултатите на края на един стадий не отразяват толкоз и единствено напъните на учебния колектив, а доста повече какви възпитаници са влезнали в учебното заведение и до каква степен са били подкрепени от родителите. В София има доста учебни заведения с високи резултатите, тъй като болшинството от децата в тях са с родители с отговорност към образованието им, поддържат ги и водят на уроци от дребни. От друга страна, едно селско учебно заведение с най-вече ромски възпитаници, където родителите не са виновни към образованието им, учителите може да са положили доста повече старания, само че да са ги докарали едвам до тройка. Тоест това е сложното на оценката на добавената стойност при един невеществен артикул като образованието - да измериш какъв брой е асъдействало учебното заведение, респективно да отсееш въздействието на другите фактори на средата. Ако оценката не е обективна, по-добре да се не се вкарва. Всички интернационалните специалисти ни споделиха, че не би трябвало да вършим оценка единствено въз основа на външното оценяване, в това число на база вход и излаз, а би трябвало да се прибавят спомагателни индикатори за ефикасност на учебните заведения, оценка от инспектирането. Да, но ние нямаме и скоро няма да имаме оценка от инспектирането на всички учебни заведения.
- А тогава постановат ли се промени във формата на външните оценения и държавните зрелостни изпити?
- Реформата, която можем релативно бързо да създадем и която е сериозно значима, е тази в оценяването на учениците. Чрез нея можем най-бързо да променим културата на заучаване и да префокусираме повече към умения. Условно казано, то би трябвало да стане повече като по математика - там релативно малко би трябвало да знаеш, само че да можеш да решиш задачата, да мислиш, да разсъждаваш. Такъв е моделът и на PISA. МОН направи няколко крачки. Посоката е вярна, остава да желаеме да приключи по-бързо тази промяна.
- През новата образователна година следва PISA 2025 година, с фокус върху естествените науки. Може ли да чакаме по-добри резултати, откакто МОН прави крачки?
- Не мисля, че резултатите ще са доста по-различни. И на последната PISA не са по-различни. Ако се вгледаме по-подробно, ще забележим, че малко по-ниските резултати се дължат на смяна в структурата на извадката - включени са просто по-слаби учебни заведения. Това не би трябвало да ни успокоява, ние нямаме и усъвършенстване. Не мисля, че имаме условия за доста усъвършенстване и през идващото издание, в случай че не променим образователните стратегии и оценяването. Ако ги променим, ще имаме резултат след 5 години.
- Вече текат диалозите и подготовката на Бюджет 2025 - има ли възможност възнагражденията на учителите да бъдат увеличени?
- Едно от позитивните неща от последните години е, че ние имаме условен политически и бюджетен консенсус, че би трябвало да поддържаме учителските заплати по-високи от междинната за страната и по-точно 125% от междинната за страната. Това го формулирахме за първи път като цел през 2017 година, по-късно и други политически сили го припознаха като политика. Учителската специалност през днешния ден е по-малко привлекателна и по тази причина е належащо по-високо възнаграждение. Учителите и университетските преподаватели са едни от най-важните за развиването ни като общество, страна, стопанска система, защото те са основата на всички останали специалности.
- Именно учители желаеха този % от междинната работна заплата да бъде по-висок.
- Аз съм привързан и ми се желае да е повече от 125%, и се надявам да има такова единодушие и бюджетна опция. Но първоначално ние би трябвало да подсигуряваме най-малко 125%, тъй като през 2022-2023 година междинната заплата за страната се увеличи с 15%, а учителската с 8%., т. е. имаме 7 на 100 закъснение. Отделно от това през последната година имаме още 15% растеж на междинната заплата за страната, т. е. с цел да реализираме 125%, учителските заплати би трябвало да се покачат с над 20 %.
- Графикът на образователното време, в който са ваканциите на учениците, би трябвало да ли претърпи съществени промени, откакто още веднъж се заприказва за това?
- Три пъти през последните 15 години водихме дебата за началото на образователната година. Стана ясно, че преобладаващите настройки са за опазване традицията да се стартира на 15 септември. Това обаче лимитира опцията за повече дни есенна, зимна и междусрочна почивка. Общият броя дни не доближават. По-малко са приблизително от другите страни и няма накъде да се усилят. Юни и юли е доста горещо, началото на септември също. Училищните здания имат отоплителни, само че не и охлаждащи съоръжения. Ние сме страна с релативно огромен брой публични празници и почивни дни. Беше решено преди 8 години празниците да се отпочиват, в случай че са събота или неделя. Всичко това прави невероятно както увеличението на образователните дни, по този начин и на ваканциите. От друга страна, образователното време и часовете в образователния проект не доближават по нито един предмет.
Учебните стратегии по редица предмети са прекомерно амбициозни за междинния възпитаник и не можем просто да понижим образователните часове и дни без да облекчим образователното наличие. В този смисъл главната смяна, която би трябвало да създадем, е да освободим образователно време на учителите и учениците. Ако би трябвало да обобщя, ефикасното решение е в образователните стратегии и образователния проект, а не в разбъркването на ваканции и дни в графика на образователното време.
- Какъв би трябвало да е целта на просветителния министър за идната образователна година?
- Трудно е да се изведе един приоритет, само че общо взето системата би трябвало да се усеща спокойна, подкрепена, да се вършат рационални промени в режим на връзка с професионалните групи и търсене на единодушие, без да са изненада. Това, несъмнено, доста зависи и от нас политиците в Народното събрание. Ние би трябвало да осигурим поддръжка за това. МОН би трябвало да пусне за публично разискване визията за стратегиите, стандарта за качество, все неща, които се подготвяха през последната образователна година. Има и промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, които ние поддържаме, само че не са довършени. Новото в него ще бъде концепцията за езиковата интеграция - в случай че дете не знае български, да стартира единствено с проучването на български език. Засягат и организацията в системата, налагането на по-леките наказания, оценяването на учителите и на учебниците.
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година в София, само че израства в село Априлово, община Гълъбово. Средното си обучение приключва в Строителния колеж в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по обществени финанси. Преминава образование по “Бюджет и финансово ръководство ” в университета “Дюк ” - Съединени американски щати.
През 2002 година стартира работа в Министерството на финансите. От септември 2009 година до февруари 2017 година е основен секретар на Министерството на образованието и науката. В интервала от ноември 2013 година до август 2014 година е шеф на дирекция “Бюджет и финанси ” в Министерството на външните работи.
Става най-младият образован министър у нас, когато през 2017 година застава отпред на МОН и ръководи министерството до 2021 година Депутат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
Източник: " "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ