Изкуственият интелект променя мозъка ни: MIT разкрива скритата цена на ChatGPT в образованието
Участниците, които писали есета благодарение на ChatGPT, не могли да си спомнят какво са написали, не се чувствали създатели на текста, а мозъчната им интензивност спадала фрапантно
Светлин Желев преди 16 секунди 0 СподелиНай-четени
IT НовиниСветлин Желев - 12:54 | 22.06.2025Електрическият капан: светът строи солари и вятърни паркове, само че няма кабели, с цел да ги свърже
IT НовиниДаниел Десподов - 9:32 | 24.06.2025Колко литра се съдържат в един барел нефт и за какво въобще е нужен барелът?
IT НовиниЕмил Василев - 8:50 | 23.06.2025Часовникът тиктака: Microsoft накара Европа да заобича това, което не можеше да понася
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторНа пръв взор, потреблението на ChatGPT за писане на есе наподобява като умна тактика: икономисва време, структурира мислите, поправя граматиката. Но под този удобен лекомислен пласт се крият процеси, които – съгласно ново проучване на MIT Media Lab – могат да имат съществени последствия за метода, по който мозъкът ни учи, помни и се ангажира.
Проучването, ръководено от Наталия Космина и професор Пати Маес, наблюдава в продължение на четири месеца по какъв начин разнообразни групи младежи пишат есета по общоприети SAT тематики. Разликата била в инструментите: едни употребявали единствено ChatGPT, други – единствено търсачка, а трети разчитали напълно на себе си. Изследователите не просто чели написаните текстове – те измервали в действително време интензивността на мозъка с EEG, анализирали лингвистично наличието посредством NLP и провеждали изявленията с участниците след всяка сесия. В четвъртата част на опита групите си разменили местата, с цел да се наблюдава дълготрайното влияние на изкуствения разсъдък.
Резултатите не просто провокират размисъл. Те тормозят.
Участниците, които са употребявали ChatGPT за всички задания, демонстрират най-слаба когнитивна ангажираност. На невронно равнище се следи намален синхрон сред фронталните и теменните дялове, свързани с внимание и памет. Най-тревожно е, че при прекачване в четвъртата сесия, когато същите участници би трябвало да напишат есе без помощ, мозъкът им не се “включва ” назад. Те не съумяват да си спомнят какво са писали преди, не могат да цитират даже едно изречение от своите предходни текстове, а в интервютата постоянно споделят, че не се усещат като същински създатели.
Обратно, участниците, които в началото са разчитали на себе си и по-късно получават достъп до ChatGPT, го употребяват по различен метод. Те не копират непосредствено, а задават по-сложни въпроси, употребяват го за инспекция, за възстановяване на структурата и жанр. При тях се следи по-висока невронна съгласуваност, добра памет за наличието и чувство за надзор върху процеса на писане.
Изследването демонстрира, че когато потребителят стартира със лично изпитание, ChatGPT може да бъде потребен съдружник. Но когато стартираме с готово решение от ИИ, вероятността да развием “когнитивен дълг ” е забележителна. С времето мозъкът привиква да делегира дилемите на логаритъма, а ние губим увереността и навика да формулираме независимо причини и мисли.
Една от най-забележителните разлики сред групите се демонстрира в тематиките, които изискват персонална преценка, като „ Щастието “, „ Филантропията “ и „ Съвършеното общество “. Докато текстовете, основани без помощ, варират по звук, гледни точки и жанр, есетата на ChatGPT групата се оказват съвсем неразличими едно от друго – с едни и същи изречения, образци и конструкция. Това еднообразие не е инцидентно. Според екипа, то произтича от обстоятелството, че LLM системите не основават хрумвания, а предвиждат най-вероятния идващ отговор на база на милиарди предходни текстове.
Именно тук идва огромното предизвикателство пред просветителните институции. Ако ChatGPT се употребява механично, той насърчава бездейност, традиционност и намаляване на персоналния глас. Вместо средство за мислене, се трансформира в сурогат на мисленето. А в подтекста на ученето, това е сериозна загуба.
Любопитна е и прочувствената страна. Докато участниците от “мозъчната ” група се гордеят със своите текстове и ги пазят с увереност, тези от LLM групата постоянно споделят, че просто са „ въвели тематика “ и „ поправили малко “. Някои от тях даже се усещат като външни наблюдаващи на текста, не като негови създатели. Това неявяване на „ авторство “ е значим сигнал, който слага въпроси освен за ученето, само че и за идентичността.
Проучването на MIT не е анти-технологично. Напротив – създателите ясно декларират, че имат вяра в капацитета на LLM системите, изключително когато са употребявани умишлено. Но предизвестяват, че е време да спрем да мислим за ChatGPT като “мозък чартърен ”, и да го забележим като инструмент, който може да усили мисленето, само че не и да го замести.
Какво следва? Вероятно най-важният извод от проучването е, че методът, по който използваме изкуствения разсъдък, е по-голям от самата му наличност. Ако желаеме бъдещите генерации да мислят сериозно, да пишат свястно и да помнят какво са основали, образованието ще би трябвало да възпитава умеенето за умишлено потребление на ИИ, а не просто за табиет. Защото, както демонстрират мозъчните сигнали на тези младежи, когато машината мисли вместо нас – ние мислим по-малко.
