Участието на всички трансплантирани хора в състезания е да докажат

" Участието на всички трансплантирани хора в надпревари е да потвърдят образно, че донорството е живот ". Това сподели пред Нова телевизия Георги Пеев, който завоюва купата по плуване на 100 метра бруст на Световното състезание за трансплантирани, което се организира в Пърт, Австралия.

Той показа, че се усеща ужасно, само че му е малко мъчително, тъй като българският тим е бил най-малообройният, единствено от двама, и даже тимът на Уганда е бил по-многоброен. В шампионата са взели участие всевъзможен тип трансплантирани, включително и с трансплантация на стволови кафези, имало е плувци, които са просто феноменални.

„ Постигнах това, за което отидох в Австралия. А точно – да има голям отзив в България нашето присъединяване с Огнян Ганчев. Да се чуе, че има голям проблем с органното донорство и да може да се вършат повече трансплантации, с цел да се избавят повече животи. Защото на този свят няма нищо по-ценно от човешкият живот “, сподели първенецът.

„ Участието на всички трансплантирани хора в тези съревнование е от една страна да благодарят на своя донор и на фамилиите, решили да спасят човешки живот. От друга страна – да потвърдят образно, че донорството е живот. Затова участваме в тези надпревари. Аз не съм професионален състезател, само че след трансплантацията започнах да плавам ”, показа той.

Георги Пеев описа в резюме историята си. През 2011 година след прекарано вирусно заболяване се оказва, че има проблем с бъбреците, става известно и, че майка му може да му бъде донор,

Малко по-късно му е сложена диагноза вирусна дилатативна кардиомиопатия. В края на 2012 година е типизиран като чакащ за сърце и през август 2013 е трансплантиран, а година и половина по-късно са трансплантирани и бъбреци. И до ден сегашен поддържа връзка със фамилията на донора си, изключително близки са.

Георги признава, че по това време е имало светлина в тунела – имало е Изпълнителна организация по трансплантациите, тогавашният шеф доктор Марияна Симеонова е постигнала сделка за трансплантации на бял дроб на българи във Виена от проф. Клепетко, само че внезапно всичко това се е счупило.

„ Ако видите какъв брой трансплантации са се правили в България, 2013, 2014, 2015, 2016 г.Миналия ден ми се насълзиха очите, 88 трансплантации са се създали в Румъния от началото на годината, у нас са 3 - 2 донорски обстановки на черен дроб и една от жив донор на бъбрек. Само за предходната седмица в Румъния са направени 12 трансплантации. Друг добър образец е Хърватия. А обяснението за това, че нещо не се случва в България е, че на никой не му пука “, сподели Георги Ѝпеев.

По думите му, неналичието на донори и идентификация е огромният проблем. Той е безапелационен, че лечебните заведения нямат интерес да развиват тази активност, тъй като са търговски сдружения и за тях това са пари. По тази причина има единствено няколко места и лекари, които работят по-активно – доктор Сибила Маринова във Велико Търново, проф. Платиканов във Варна са положителният образец.

„ В страните, в които трансплантациите се развиват, водещото е животът, животът на хората е най-съществен, там желаят той да бъде по-добър “, счита първенецът.

„ Ние би трябвало да проумеем, че в действителност няма по-важно нещо от човешкия живот. Трябва да проумеем и нещо друго – че не сме толкоз богати, че да държим 6000 души на хемодиализа, в случай, че хемодиализата е 4 пъти по-скъпа от една бъбречна трансплантация. Дори икономическата логичност приказва, че тя би трябвало да се развива “, акцентира той.

Георги Пеев призна, че фантазията му в този момент е да се приготви добре и да изкачи Килиманджаро. И в умозаключение добави:

„ Има метод, можем, само че би трябвало да спрем да мрънкаме. И да обърнем взор към значимите неща “.