Заслужават ли хората с различия в половото развитие да са част от световния спорт
Участието на дамите в спорта постоянно е било противоречиво. Дълго време на дамите не им е било разрешено да се състезават, а в днешно време по-голямата част от дебата е към това кой се смята за жена. Ново изследване преглежда един аспект от това: по какъв начин се усещат действителните спортисти по отношение на включването на дами с разлика в половото развиване (DSD). И по-голямата част от тях в действителност са " за ".
След абсурда с Имане Хелиф на Олимпийските игри - ето какво знаем за детството и израстването ѝ
Какво описа чичото на боксьорката
Това първо по рода си е анкетирало голяма извадка от национални, елитни и световноизвестни спортистки. Общо 147 спортистки, най-вече от страни от Глобалния Север, са попълнили изследването и всички те са били избрани като дами при раждане. Никоя от тях не е с DSD.
DSD се отнася до поредност от положения, свързани с гени, хормони и репродуктивни органи. Човек с едно от тези положения може да се развие по друг метод от множеството други хора - да вземем за пример, допустимо е да има XY полови хромозоми, типични за мъжете, само че външни гениталии, които наподобяват по-типично женски.
Напълно допустимо е човек да не е наясно със личното си DSD. Има да вземем за пример случай на жена, чиито кафези съдържаха най-вече XY хромозоми, само че която въпреки това има постоянен менструален цикъл и дори ражда без проблеми.
Кастер Семеня
Проучването демонстрира, че по-голямата част от спортистите (82.2%) имат вяра, че спортните федерации могат да създадат повече, с цел да бъдат приобщаващи. Повечето считат, че не би трябвало да има специфична категория за хора с DSD, по-специално в прецизни спортове като пукотевица (69.5%). Почти 70% не считат, че критериите на Световната атлетика за присъединяване на дами с DSD в женската категория са обективни, а 67.2% считат, че е неетично да се изисква от дами с DSD да одобряват медикаменти, с цел да вземат участие в даден спорт.
В леката атлетика евентуално най-известният случай е този на олимпийската златна медалистка Кастер Семеня. Южноафриканката завоюва злато на Световното състезание през 2009 година, но бе накарана да се подложи на разнообразни проби, след което получава позволение да се състезава. В публикация за New York Times изяснява, че има естествени равнища на тестостерон, които са по-високи от междинните равнища на дамата. През 2019 година Световната атлетика актуализира разпоредбите си, които принуждават избрани спортисти с естествено по-висок тестостерон да одобряват медикаменти, с цел да го подтиснат, в случай че желаят да вземат участие.
Много хора посочват за образец разликата в естественото генетично положение на Семеня, която е принудена да пие лекарства, с цел да подтиска тестостерона си, спрямо естествената дарба на сътрудника ѝ олимпийски победител Майкъл Фелпс да създава по-малко млечна киселина. Всъщност няма дискусия по отношение на включването или медикаментозното лекуване на хора в мъжките категории.
Имане Хелиф
От IFL Science напомнят казусът с боксьорките Имане Хелиф от Алжир и Лин Ю-тинг от Тайван, които бяха обект на дезинформационна акция, подсилена от Доналд Тръмп, италианския министър председател Джорджия Мелони, Илон Мъск, Дж. К. Роулинг и други крайнодесни онлайн коментатори, които ги дефинираха за транссексуални.
Хелиф и Ю-тинг в действителност са дами с DSD и им е било разрешено да се състезават. Просто някои хора с DSD има нараснали равнища на тестостерона, докато множеството транс дами одобряват средства за потискане на тестостерона. Трансексуални спортисти могат да се състезават на Олимпийските игри от 2004 година насам, само че единствено една транс жена се е класирала досега: новозеландската щангистка Лорел Хъбард. Тя се класира последна в своята група.
Доказаха, че е мъж - ще върне ли Имане Хелиф олимпийското злато
Какви са реакциите след разкритията
Важно е също да се означи, че тестостеронът не е чудодеен хормон, който прави хората с доста от него свръхчовеци. Жените в спорта могат да надминат мъжете в някои категории, като да вземем за пример ски бягането на ултра дълги дистанции, макар по-ниския тестостерон. Темата явно е доста деликатна и несъмнено има потребност от доста спомагателни полемики по въпроса.
След абсурда с Имане Хелиф на Олимпийските игри - ето какво знаем за детството и израстването ѝ
Какво описа чичото на боксьорката
Това първо по рода си е анкетирало голяма извадка от национални, елитни и световноизвестни спортистки. Общо 147 спортистки, най-вече от страни от Глобалния Север, са попълнили изследването и всички те са били избрани като дами при раждане. Никоя от тях не е с DSD.
DSD се отнася до поредност от положения, свързани с гени, хормони и репродуктивни органи. Човек с едно от тези положения може да се развие по друг метод от множеството други хора - да вземем за пример, допустимо е да има XY полови хромозоми, типични за мъжете, само че външни гениталии, които наподобяват по-типично женски.
Напълно допустимо е човек да не е наясно със личното си DSD. Има да вземем за пример случай на жена, чиито кафези съдържаха най-вече XY хромозоми, само че която въпреки това има постоянен менструален цикъл и дори ражда без проблеми.
Кастер Семеня
Проучването демонстрира, че по-голямата част от спортистите (82.2%) имат вяра, че спортните федерации могат да създадат повече, с цел да бъдат приобщаващи. Повечето считат, че не би трябвало да има специфична категория за хора с DSD, по-специално в прецизни спортове като пукотевица (69.5%). Почти 70% не считат, че критериите на Световната атлетика за присъединяване на дами с DSD в женската категория са обективни, а 67.2% считат, че е неетично да се изисква от дами с DSD да одобряват медикаменти, с цел да вземат участие в даден спорт.
В леката атлетика евентуално най-известният случай е този на олимпийската златна медалистка Кастер Семеня. Южноафриканката завоюва злато на Световното състезание през 2009 година, но бе накарана да се подложи на разнообразни проби, след което получава позволение да се състезава. В публикация за New York Times изяснява, че има естествени равнища на тестостерон, които са по-високи от междинните равнища на дамата. През 2019 година Световната атлетика актуализира разпоредбите си, които принуждават избрани спортисти с естествено по-висок тестостерон да одобряват медикаменти, с цел да го подтиснат, в случай че желаят да вземат участие.
Много хора посочват за образец разликата в естественото генетично положение на Семеня, която е принудена да пие лекарства, с цел да подтиска тестостерона си, спрямо естествената дарба на сътрудника ѝ олимпийски победител Майкъл Фелпс да създава по-малко млечна киселина. Всъщност няма дискусия по отношение на включването или медикаментозното лекуване на хора в мъжките категории.
Имане Хелиф
От IFL Science напомнят казусът с боксьорките Имане Хелиф от Алжир и Лин Ю-тинг от Тайван, които бяха обект на дезинформационна акция, подсилена от Доналд Тръмп, италианския министър председател Джорджия Мелони, Илон Мъск, Дж. К. Роулинг и други крайнодесни онлайн коментатори, които ги дефинираха за транссексуални.
Хелиф и Ю-тинг в действителност са дами с DSD и им е било разрешено да се състезават. Просто някои хора с DSD има нараснали равнища на тестостерона, докато множеството транс дами одобряват средства за потискане на тестостерона. Трансексуални спортисти могат да се състезават на Олимпийските игри от 2004 година насам, само че единствено една транс жена се е класирала досега: новозеландската щангистка Лорел Хъбард. Тя се класира последна в своята група.
Доказаха, че е мъж - ще върне ли Имане Хелиф олимпийското злато
Какви са реакциите след разкритията
Важно е също да се означи, че тестостеронът не е чудодеен хормон, който прави хората с доста от него свръхчовеци. Жените в спорта могат да надминат мъжете в някои категории, като да вземем за пример ски бягането на ултра дълги дистанции, макар по-ниския тестостерон. Темата явно е доста деликатна и несъмнено има потребност от доста спомагателни полемики по въпроса.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ