Участието му в Big Brother предизвика силни реакции – от

Участието му в Big Brother провокира мощни реакции – от екстаз до остри рецензии. За едни той е „ дървен мъдрец “, за други – необичаен образец за младеж с ясно изразени правила в народен ефир. В предаването „ В тренда “ по Дарик радио Валентин Котов приказва искрено за мотивацията си да влезе в риалити формата, за сложните решения в Къщата, за изкривеното лице на известността и за това има ли бъдеще в България.
„ Исках да покажа, че не всички сме тъпи и нищо не става от нас “
Валентин признава, че от години гледа риалити формати и постоянно подлага на критика участниците в тях. „ Всеки път си споделям: в случай че бях на тяхно място, по какъв начин щях да отвръщам, какво друго бих направил “, изяснява той.

Решението да влезе в Big Brother идва не от предпочитание за популярност, а от неспокойствие по какъв начин младежите от неговото потомство постоянно са представяни на екран.

По думите му в сходни формати „ всеобщо младежи се излагат “ и това кара част от обществото да лепи етикет върху цяло потомство, че е „ жалко “ и „ нищо не става от него “.

„ Това ме визира директно. Не настоявам, че съм най-умният човек, само че мисля, че беше време да се появи човек, който да показа по-новата генерация в по-различна светлина “, споделя Котов.

Изборът му да взе участие точно в Big Brother не е инцидентен. Форматът у нас всеобщо се възприема като „ сцена на нецензурност, селски разногласия, кавги и физически саморазправи “, само че съгласно него има капацитет да бъде нещо доста повече – обществен опит и платформа за смислени диалози по значими тематики.
Липсата на околните и тежките решения в Къщата
Най-трудното вътре не са задачи или борби, а неналичието на околните хора и чувството за отделяне от естествения живот.

„ Най-тежкото беше, че нямах контакт с околните си “, признава Валентин. Липсвали са му и дребните неща, които в всекидневието одобряваме за даденост – да отиде на футболен мач, на кино, да се разноски в парка или по Гребната база в Пловдив.

Той дефинира престоя си в изолатора първоначално като един от най-големите шокове – очаквал да влезе непосредствено в Къщата и да стартира общественият опит, вместо да прекара дни самичък сред четири стени.

„ Един час там минава като цяла седмица на открито “, споделя той и признава, че сутринта след първата нощ в изолатора си е помислил: „ Господи, къде попаднах и какво върша тук? “ Въпреки това не е обмислял действително отричане.

Единственият миг, в който е декларирал, че би напуснал непринудено, е след сериозна демонстрация на експанзия в Къщата. Тогава той изрично споделя, че няма желание „ посредством наличието си да легитимира сходен вид държание “.
Между правилата и последствията
Най-тежкото решение, което е взел вътре, е обвързвано с прословутата седмица на моралните алтернативи, когато е трябвало да избира сред поредност по отношение на думите си и комфорта на групата.

Той си спомня момента, в който би трябвало да застане зад рецензиите си към част от съквартирантите или да ги „ преглътне “ в името на играта.

„ Знаех, че ще последват доста тежки последствия “, споделя Котов. В резултат на негово решение групата остава без храна, топла вода и завивки.

„ Смятам, че съм екипен състезател и ужасно доста се старах да печелим дружно. Чувствах се доста зле от това, че два дни трябваше да гладуваме и да стоим без топла вода “, признава той.

Днес не съжалява за самото решение, а най-много за последствията, които останалите участници са понесли поради него.
Уроците след излизането: примирение и малко по-малко радикалност
След края на формата Валентин приказва намерено за грешките си и за отговорността, която поема за тях.

Като най-съществен урок той показва смирението. Осъзнал е, че от време на време прекомерно разумният метод му пречи да види прочувствената страна на хората против него.

„ Трябва от време на време да угнетявам логическото мислене, тъй като хората са по-емоционални и не постоянно могат да разсъждават фактологично и разумно “, споделя той, давайки за образец обстановката с задачата „ Бедствие “ и поддръжката към Цецо.

Друг огромен урок идва от думите на съквартирантката Елена, която му споделя, че е хубаво човек да е кардинален, само че и по-разчупен. Котов признава, че в някои по-леки обстановки е реагирал прекомерно коренно и че на моменти държанието му е изглеждало като на „ радикализиран набожен маниак “ – нещо, с което изрично не желае да бъде свързван.

„ Урокът е: по-леко “, усмихва се той.
Защо не завоюва и има ли постановка?
На въпроса за какво съгласно него не печели формата, Валентин дава отговор ребром – в последната седмица е взел две основни решения, които са го сложили в неподходяща светлина: отводът от целувка и изборът, довел до ограничения за цялата група. Добавя и ранното си надменно отношение към Big Brother и противоречивата обстановка с термометъра.

Той е безапелационен, че спечелилият Давид е „ заслужил “, тъй като е останал непретенциозен, преклонен и неконфликтен.

Не счита, че успеха е „ режисирана “, само че е уверен, че всеки участник е мощно подвластен от публицистичната политика: „ Зрителите гласоподават на база това, което са видели. Когато им се демонстрира прекалено много от отрицателната ти страна, е доста по-трудно да събереш поддръжка. “
„ Форматът изпростява обществото, тъй като това се търси “
По тематиката за изпростяванетона реалити форматите Котов е безапелационен – съгласно него формата изпростява обществото, а не противоположното, тъй като се търси бърза и евтина страст.

„ Ние сме склонни на по-евтини и бързи удоволствия, като бърза храна по малкия екран, и по тази причина се доставя такова наличие “, разяснява той.

Смята, че сезонът, в който взе участие, е бил „ разчупен и пъстър “ – с доста разнообразни участници, бекграунди и житейски истории, само че все пак признава, че абсурдът и рисковото държание не престават да имат най-голямо ефирно време.
Принципи, политика и гражданска позиция
Извън формата Валентин твърди, че принципността не е телевизионна поза, а персонален избор в живота, който от време на време му коства кавги с близки и другари.

„ Стремя се да съм кардинален и пореден, и това на моменти ми коства значително в персонален проект “, споделя той. За себе си счита, че едно от най-важните му качества е способността да признава грешките си и да носи отговорност за дейностите си.

Темата за политиката също не го подминава. Той признава, че към този момент е получавал оферти да влезе в политиката поради гражданската си интензивност, само че към днешна дата няма такова желание.

„ Моите упоритости са в частния бранш, а не в обществения “, споделя Котов. В същото време не затваря вратата вечно: в случай че в миналото ситуацията в страната стане „ грубо нетърпима “, би могъл да обмисли присъединяване, в случай че счита, че може да бъде потребен.

До тогава вижда себе си като „ безсънен жител “ – човек, който ще излиза на митинг, ще търси отговорност от институциите и ще упражнява либерален надзор.
Известността без инфлуенсърски фантазии
За добитата известност той остава песимистичен. Не възнамерява да се трансформира в инфлуенсър и да популяризира „ кремчета и сходни неща “.

„ Ако има по какъв начин посредством държанието си да дам персонален образец на младото потомство, би било ужасно “, споделя Котов и прибавя, че не е влезнал в Big Brother с концепцията за трамплин към шоубизнес или онлайн кариера.

Като свои съвременни „ будители “ и образци показва хора като Лазар Радков, Никола Рахнев, Стилян Петров, Димитър Бербатов, Милен Цветков и доцент Кристиан Таков – персони, които съгласно него „ заразяват с добър образец “, без да са инфлуенсъри в известния смисъл на думата.
Има ли бъдеще в България?
На финала на диалога Валентин е безапелационен – бъдеще в България има, само че то зависи от самите хора.

Той напомня, че страната е постигнала доста за последните 30 години – участие в НАТО и Европейски Съюз, влизане в Шенген и в еврозоната, по-висок стандарт на живот. В същото време предизвестява, че голям капацитет остава неосъществен поради ниската изборна интензивност и всеобщата емиграция.

Котов употребява трибуната, с цел да призове българите да бъдат по-граждански дейни, да си търсят правата, а тези в чужбина – най-малко да обмислят завръщане.

„ Имаме потребност от всички ръце на борда, с цел да може българската лодка да плува напред в този мощно конкурентен, глобализиран свят “, споделя той.

Чуйте и гледайте цялото изявление в атачмънтите.