Изказване на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева
Участие на ръководещия шеф на МВФ Кристалина Георгиева в The Exchange, поредност на МВФ
Започваме годината с положителни и не толкоз положителни вести. Добрата вест е, че възобновяване продължава. През 2022 година предвиждаме стопански растеж от 4,4 %. Не толкоз положителните вести са, че възобновяване губи известна инерция. Наложи се да понижим прогнозите си с 0,5 %, като аргументите за това са две.
Първо, забавянето на възобновяване в Съединените щати и Китай — двата огромни мотора на икономическия напредък, и второ — Omicron, който още веднъж докара до ограничавания в икономическите действия. Обръщайки взор напред към 2022 година, признаваме, че тя ще бъде като напредване по трасе с три съществени трудности.
Първо, живеем в изискванията на пандемията от Коронавирус към този момент трета година. Второ, инфлацията, която се трансформира в забележителен стопански и обществен проблем в редица страни. И трето, планината от задължения. Затова дано кажа по малко за всяко от тези трудности. Когато приказваме за пандемията, би трябвало да имаме поради, че 86 страни не съумяха да доближат равнище от 40 % имунизация на популацията си според рекомендацията, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО. Осемдесет и шест страни значи, че остават прекалено много резервоари за появяването на нови разновидности на вируса, а също и за налагането на спомагателни ограничавания, които основават разстройства във веригите за доставки. Тези спирания, фактът, че пазарите на труда към момента не действат пълноценно, както и съществуването на свързани с времето ограничавания в стопанската активност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.
Това е изключително значимо за страните, които имат доста лимитирани фискални благоприятни условия, най-много заради високите равнища на дълга.
[…]
За нас в МВФ това значи, че повече от всеки път се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и по-късно предлагаме верните политически отговори и развиване на потенциала, а където е належащо — и финансова поддръжка. Така че 2022 година ще бъде година, в която ще би трябвало да си сътрудничим в още по-голяма степен, тъй като средата, в която се намираме е още по-несигурна и комплицирана.
[…]
Това, което видяхме по време на пандемията, е голямата разлика сред имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната поддръжка, в богатите страни цената на встъпителната поддръжка възлиза на приблизително 28 % от Брутният вътрешен продукт, в страните със междинни приходи — на 6 % от Брутният вътрешен продукт, а в бедните страни — на към 2 % от Брутният вътрешен продукт, като Брутният вътрешен продукт на бедните страни е незабележим спрямо този на богатите страни. Ето за какво, както сподели Минуш, още през цялото време на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим поддръжката, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го създадем бързо.
За този интервал от време сме дали финансова поддръжка в размер на 170 милиарда $, от които най-вече грижи поставяме за страните с ниски приходи и уязвимите страни. В рамките на обособените страни точно хората с ниски приходи, младежите и дамите бяха най-силно наранени от позиция на загубата на благоприятни условия.
И по този начин, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по- предразположен на разтърсвания (нека не забравяме, че имахме и климатични разтърсвания, които се ускориха и за жалост евентуално ще се засилят още повече), би трябвало да се съсредоточим върху построяването на резистентност към тези събития — на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра обществена протекция, която ги защищава от изпадане в беднотия при моментни разтърсвания, на устойчива стопанска система, само че освен в банковия бранш, чието подсилване беше задачата ни след международната финансова рецесия и ние го направихме сполучливо.
Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до стопански благоприятни условия. Трябва да разгледаме стопанската система в по-широк смисъл и методите да я създадем по-жизнена и по-приобщаваща.
И, несъмнено, устойчива планета и смяна на метода ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят би трябвало освен да изградим резистентност по изчерпателен метод, само че и да работим дружно в границите на нашите общности, на нашите страни — да работим дружно като свят. За нас в МВФ това значи също по този начин да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази резистентност, и вие посочихте една съответна накърнимост и това е равнището на дълга.
Какви са обстоятелствата? Не е изненадващо, че през 2020 година равнището на дълга в международен мащаб се означи внезапен скок. Защо? Защото стопанската система спря да действа, само че към момента имахме потребност от семейства и предприятия, с цел да оцелеем. Стигнахме до равнище на дълга от 226 трилиона $ обществен и частен дълг, което е най-високото покачване от Втората международна война насам. Това ниво на дълга е доста друг проблем в другите страни. Ако имате динамична стопанска система и мощна финансова система, в случай че сте богата страна, казусът не е толкоз сериозен.
Но в случай че сте бедна страна, сходно повишаване е доста сериозна спънка за развиването и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо извънредно значимо. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за краткотрайно прекратяване на изплащането на дълга.
Ако това е действителността за стопанската система на бедните страни, по какъв начин те ще обслужват дълга си?
Това решение беше признато като самодейност на Г-20. За страдание, тя изтече в края на 2021 година, и повишаването на дълга продължава.
Втората доста значима самодейност, която предприехме по това време, беше така наречен обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от обществения, по този начин и от частния бранш, към масата за решение на дълговите проблеми на обособени страни. Три страни желаеха да бъдат третирани по тази обща рамка — Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на казуса с Чад. По отношение на Замбия напредваме много дейно, само че нито една друга страна не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е за какво? Проблемът става все по-сериозен, само че страните не желаят помощ.
Отговорът е следният: към момента няма убеденост, че общата рамка дава бързи и ефикасни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да трансфорат тази рамка в същински отговор на казуса, пред който са изправени тези страни, пред който са изправени страните с високи равнища на задължения.
Първо, създайте тласък за дадена страна да изиска [да я използва], като неотложно поставите дълга в центове. Така че, в случай че се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на казуса не обслужвате дълга си. Второ, въведете привързан със период развой. Това включва основаване на комитети на кредиторите и подписване на съглашение за разрешаване на казуса с дълга, тъй че страните да знаят авансово какъв е пътят напред. И трето, към този момент общата рамка е единствено за страните, които към този момент са отговаряли на критериите за прекъсване на обслужването на дълга. Това са страните с ниски приходи, само че има и някои нововъзникващи пазарни стопански системи, които също са изправени пред този проблем. И ние считаме, че общата рамка би трябвало да обхване всички страни, които желаят да се причислят към нея.
Тези стъпки са в развой на осъществяване и би трябвало да се заемем незабавно с подобряването на общата рамка. След това би трябвало да помислим за нововъзникващите пазари, които евентуално също имат проблеми с дълга, и методите да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.
[…]
Работата, която свършихме в тази област, e в действителност забавна. Нека стартира с дамите. Участието на дамите на пазара на труда в международен мащаб е с 20 % по-ниско от това на мъжете. Така че дамите са необработен запас за благосъстоянието на техните фамилии, общности и общества. Това е задачата и стремежът ни към по-голямо присъединяване на дамите на пазара на труда. Oт началото на пандемията вместо този индикатор да се увеличи, той се намали.
Жените са в част от секторите, които изискват непосредствен контакт, тъй че те всеобщо губят работата си. Жените би трябвало да се грижат за децата, които не вървят на учебно заведение поради пандемията, тъй че те са възрастните, които всеобщо напущат работа. Те са и тези, които като цяло са по-ниско платени спрямо мъжете, тъй че даже от позиция на фамилната тактика наподобява по-разумно да се резервира заетостта на мъжете, в сравнение с дамите.
Днес това е голям проблем и ние знаем по какъв начин можем да го разгадаем. Изграждането на вкус за разрешаването на сходни проблеми е това, за което в действителност се застъпва книгата на Минуш. Първо, имаме потребност от грижи за децата, изключително за децата в предучилищна възраст. Това, което демонстрират нашите проучвания, е, че най-вече дами, които имат деца на възраст под пет години, напущат работната мощ и не се връщат. Концентрирайте се върху наличните детски грижи — това е добре за децата, за тяхното интелектуално развиване, за майките и за стопанската система.
Открихме и някои забавни трендове в отдръпването от пазара на труда измежду възрастните хора. Тези, които са напуснали пазара на труда и са в моята възрастова група, е по-малко евентуално да се върнат. В Съединените щати и в Обединеното кралство емпиричните данни демонстрират, че до известна степен това се дължи на обстоятелството, че цените на жилищата и на акциите се покачиха по време на пандемията заради голямата фискална поддръжка, която беше оказана на стопанската система, само че също по този начин и на събитието, че хората са загрижени за здравето си, защото пандемията към момента не е отминала. По-възрастните хора са по-малко склонни да се върнат на работа.
Третият забавен фактор е несъответствието сред тези, които са напуснали работа заради структурните промени, наложени от пандемията, и работните места, които могат да заместят старите. Секторите, които се свиват, са услугите и значително — работните места, изискващи физически контакт, а тези, което се уголемяват, са работните места в електронната търговия, тези, които са по-скоро в цифровата стопанска система, която означи напредък по време на пандемията. Но миграцията на хората от едни към други работни места изисква деликатно повишение на квалификацията. В страните, в които това противоречие води до отдръпване от пазара на труда, към момента не виждаме необятно разрастване на стратегии в тази тенденция в страни. А през днешния ден се намираме в обстановка, в която безработицата е доста ниска. Въпреки че работните места са в обилие, хората са напуснали пазара на труда. Жените, възрастните служащи и лицата, заети в свиващите се браншове не се връщат на работа. Както споделя Минуш в книгата си, това е проблем освен на обособения човек. Това е проблем на обществото. И той може да бъде решен единствено благодарение на верните политики.
[…]
Нека първо да кажа, че Световната банка пресметна какъв брой губи светът от това, че задържа развиването на дамите си, и цифрата е зашеметяващо: през целия си живот губим 721 трилиона $, тъй като не предоставяме равни благоприятни условия на дамите и на мъжете.
И по този начин, от какво се нуждаем и в какво се показва разликата в подвижността? Първо, равнопоставен достъп до образование; второ, достъп до активи, благосъстоятелност, която ви дава икономическа сила; трето, достъп до финансиране, тъй че фактически като жена да можете да започнете бизнес. Един доста забавен факт, който научих за Африка, е, че африканските дами нормално са по-успешни като бизнесмени. Доказано е, че те обслужват по-добре заемите си, имат по-добри резултати в предприятията си, само че са имали шест пъти по-малък достъп до финансиране от африканските мъже. Нима това е добре за мъжете в Африка? Напротив, неприятно е за всички.
През последните десетилетия следим ерозия на така наречен междупоколенческа подвижност. Родителите ви са били по-добре обезпечени от баба ви и дядо ви, вие сте по-добре обезпечени от родителите си. За страдание на вашите деца това към този момент не е обезпечено. И когато разнищим аргументите, заради които тази междупоколенческа подвижност се забавя или въобще изчезва, отговорът в действителност се свежда до достъпа до благоприятни условия и до равенството сред половете, което към момента не е налице.
Това, което пазиме във Фонда, е икономическата аргументация. Понятието „ Womenomics “ би трябвало да бъде термин, който се употребява от всички. Ако разгърнем капацитета на дамите, всички ще сме по-добре. И започвайки диалог за това по какъв начин можем да решим всички тези проблеми, за новия публичен контракт, за какво не допуснем повече дами на управителни позиции — ще се случат положителни неща.
[…]
По време на пандемията се опасявахме, че може да се отдръпнем от дейностите в региона на климата, само че се случи тъкмо противоположното. Хората в целия свят станаха по-трезви. Този дребен вирус ни подсети какъв брой подвластни сме от природата и какъв брой взаимозависим сме от това, което ни се случва. Това, което към момента ни липсва, обаче, е възприятието за необходимост.
В МВФ предприехме три доста значими промени в метода си на работа. Първо, имаме задължението да измерваме пулса на всяка национална стопанска система всяка година или на всеки две години. Това са нашите по този начин наречени съвещания по член IV. Така че трансформираме климата в неразделна част от разглеждането на икономическите резултати и политиките, които са нужни за устойчивостта на тези резултати, в това число справяне с климатичните опасности и потребление на климатичните благоприятни условия.
Второ, към този момент включваме обвързваните с климата опасности за финансовата непоклатимост в нашите оценки на финансовия бранш. Така че търсим убеденост, че финансовите институции рапортуват за експозицията си към въглеродно интензивни вложения и за експозицията си към вложения, които могат да бъдат подложени на естествени разтърсвания, на опасности, идващи от изменението на климата. Трето, интегрираме климата в нашите данни, тъй че когато политиците преглеждат своите стопански системи, те виждат данните за климата тъкмо там, където са обичайните общоприети макроикономически данни.
И четвърто, ние сме финансова институция, тъй че сътворяваме нов инструмент, който да играе роля в тази огромна структурна промяна, която би трябвало да се случи през актуалното десетилетие, не през 2015 година, а в този момент. Наричаме го Доверителен фонд за резистентност и непоклатимост. Той ще се финансира от страните, които получават специфични права на тираж (СПТ), като ние реализирахме историческо систематизиране на СПТ стойност 650 милиарда $. Някои страни получиха СПТ, само че в действителност не се нуждаят от тях. Те разполагат със солидни запаси и могат да отпускат заеми посредством нас на страни, които се нуждаят от финансиране за зеления преход.
Възнамеряваме да стартираме с 30 милиарда $ и да ги увеличим до 50 милиарда, а може би и по-голяма сума. Ще предоставяме политическа кредитна поддръжка за политиките за намаляване на последствията, за политиките за адаптиране, за политиките за преход, с цел да помогнем на страните освен да подхващат този ход, само че и да го създадат заслужено.
Така че тези елементи от стопанската система и от работната мощ, които са отрицателно наранени от този преход, също могат да получат поддръжка.
И по този начин, в случай че би трябвало да обобщим: с всичко, което вършим, МВФ се възприема като редовно значима институция в прехода към нисковъглеродна стопанска система, устойчива на климатичните промени. Поставихме климата в центъра на работата на МВФ.
Започваме годината с положителни и не толкоз положителни вести. Добрата вест е, че възобновяване продължава. През 2022 година предвиждаме стопански растеж от 4,4 %. Не толкоз положителните вести са, че възобновяване губи известна инерция. Наложи се да понижим прогнозите си с 0,5 %, като аргументите за това са две.
Първо, забавянето на възобновяване в Съединените щати и Китай — двата огромни мотора на икономическия напредък, и второ — Omicron, който още веднъж докара до ограничавания в икономическите действия. Обръщайки взор напред към 2022 година, признаваме, че тя ще бъде като напредване по трасе с три съществени трудности.
Първо, живеем в изискванията на пандемията от Коронавирус към този момент трета година. Второ, инфлацията, която се трансформира в забележителен стопански и обществен проблем в редица страни. И трето, планината от задължения. Затова дано кажа по малко за всяко от тези трудности. Когато приказваме за пандемията, би трябвало да имаме поради, че 86 страни не съумяха да доближат равнище от 40 % имунизация на популацията си според рекомендацията, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО. Осемдесет и шест страни значи, че остават прекалено много резервоари за появяването на нови разновидности на вируса, а също и за налагането на спомагателни ограничавания, които основават разстройства във веригите за доставки. Тези спирания, фактът, че пазарите на труда към момента не действат пълноценно, както и съществуването на свързани с времето ограничавания в стопанската активност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.
Това е изключително значимо за страните, които имат доста лимитирани фискални благоприятни условия, най-много заради високите равнища на дълга.
[…]
За нас в МВФ това значи, че повече от всеки път се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и по-късно предлагаме верните политически отговори и развиване на потенциала, а където е належащо — и финансова поддръжка. Така че 2022 година ще бъде година, в която ще би трябвало да си сътрудничим в още по-голяма степен, тъй като средата, в която се намираме е още по-несигурна и комплицирана.
[…]
Това, което видяхме по време на пандемията, е голямата разлика сред имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната поддръжка, в богатите страни цената на встъпителната поддръжка възлиза на приблизително 28 % от Брутният вътрешен продукт, в страните със междинни приходи — на 6 % от Брутният вътрешен продукт, а в бедните страни — на към 2 % от Брутният вътрешен продукт, като Брутният вътрешен продукт на бедните страни е незабележим спрямо този на богатите страни. Ето за какво, както сподели Минуш, още през цялото време на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим поддръжката, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го създадем бързо.
За този интервал от време сме дали финансова поддръжка в размер на 170 милиарда $, от които най-вече грижи поставяме за страните с ниски приходи и уязвимите страни. В рамките на обособените страни точно хората с ниски приходи, младежите и дамите бяха най-силно наранени от позиция на загубата на благоприятни условия.
И по този начин, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по- предразположен на разтърсвания (нека не забравяме, че имахме и климатични разтърсвания, които се ускориха и за жалост евентуално ще се засилят още повече), би трябвало да се съсредоточим върху построяването на резистентност към тези събития — на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра обществена протекция, която ги защищава от изпадане в беднотия при моментни разтърсвания, на устойчива стопанска система, само че освен в банковия бранш, чието подсилване беше задачата ни след международната финансова рецесия и ние го направихме сполучливо.
Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до стопански благоприятни условия. Трябва да разгледаме стопанската система в по-широк смисъл и методите да я създадем по-жизнена и по-приобщаваща.
И, несъмнено, устойчива планета и смяна на метода ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят би трябвало освен да изградим резистентност по изчерпателен метод, само че и да работим дружно в границите на нашите общности, на нашите страни — да работим дружно като свят. За нас в МВФ това значи също по този начин да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази резистентност, и вие посочихте една съответна накърнимост и това е равнището на дълга.
Какви са обстоятелствата? Не е изненадващо, че през 2020 година равнището на дълга в международен мащаб се означи внезапен скок. Защо? Защото стопанската система спря да действа, само че към момента имахме потребност от семейства и предприятия, с цел да оцелеем. Стигнахме до равнище на дълга от 226 трилиона $ обществен и частен дълг, което е най-високото покачване от Втората международна война насам. Това ниво на дълга е доста друг проблем в другите страни. Ако имате динамична стопанска система и мощна финансова система, в случай че сте богата страна, казусът не е толкоз сериозен.
Но в случай че сте бедна страна, сходно повишаване е доста сериозна спънка за развиването и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо извънредно значимо. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за краткотрайно прекратяване на изплащането на дълга.
Ако това е действителността за стопанската система на бедните страни, по какъв начин те ще обслужват дълга си?
Това решение беше признато като самодейност на Г-20. За страдание, тя изтече в края на 2021 година, и повишаването на дълга продължава.
Втората доста значима самодейност, която предприехме по това време, беше така наречен обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от обществения, по този начин и от частния бранш, към масата за решение на дълговите проблеми на обособени страни. Три страни желаеха да бъдат третирани по тази обща рамка — Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на казуса с Чад. По отношение на Замбия напредваме много дейно, само че нито една друга страна не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е за какво? Проблемът става все по-сериозен, само че страните не желаят помощ.
Отговорът е следният: към момента няма убеденост, че общата рамка дава бързи и ефикасни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да трансфорат тази рамка в същински отговор на казуса, пред който са изправени тези страни, пред който са изправени страните с високи равнища на задължения.
Първо, създайте тласък за дадена страна да изиска [да я използва], като неотложно поставите дълга в центове. Така че, в случай че се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на казуса не обслужвате дълга си. Второ, въведете привързан със период развой. Това включва основаване на комитети на кредиторите и подписване на съглашение за разрешаване на казуса с дълга, тъй че страните да знаят авансово какъв е пътят напред. И трето, към този момент общата рамка е единствено за страните, които към този момент са отговаряли на критериите за прекъсване на обслужването на дълга. Това са страните с ниски приходи, само че има и някои нововъзникващи пазарни стопански системи, които също са изправени пред този проблем. И ние считаме, че общата рамка би трябвало да обхване всички страни, които желаят да се причислят към нея.
Тези стъпки са в развой на осъществяване и би трябвало да се заемем незабавно с подобряването на общата рамка. След това би трябвало да помислим за нововъзникващите пазари, които евентуално също имат проблеми с дълга, и методите да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.
[…]
Работата, която свършихме в тази област, e в действителност забавна. Нека стартира с дамите. Участието на дамите на пазара на труда в международен мащаб е с 20 % по-ниско от това на мъжете. Така че дамите са необработен запас за благосъстоянието на техните фамилии, общности и общества. Това е задачата и стремежът ни към по-голямо присъединяване на дамите на пазара на труда. Oт началото на пандемията вместо този индикатор да се увеличи, той се намали.
Жените са в част от секторите, които изискват непосредствен контакт, тъй че те всеобщо губят работата си. Жените би трябвало да се грижат за децата, които не вървят на учебно заведение поради пандемията, тъй че те са възрастните, които всеобщо напущат работа. Те са и тези, които като цяло са по-ниско платени спрямо мъжете, тъй че даже от позиция на фамилната тактика наподобява по-разумно да се резервира заетостта на мъжете, в сравнение с дамите.
Днес това е голям проблем и ние знаем по какъв начин можем да го разгадаем. Изграждането на вкус за разрешаването на сходни проблеми е това, за което в действителност се застъпва книгата на Минуш. Първо, имаме потребност от грижи за децата, изключително за децата в предучилищна възраст. Това, което демонстрират нашите проучвания, е, че най-вече дами, които имат деца на възраст под пет години, напущат работната мощ и не се връщат. Концентрирайте се върху наличните детски грижи — това е добре за децата, за тяхното интелектуално развиване, за майките и за стопанската система.
Открихме и някои забавни трендове в отдръпването от пазара на труда измежду възрастните хора. Тези, които са напуснали пазара на труда и са в моята възрастова група, е по-малко евентуално да се върнат. В Съединените щати и в Обединеното кралство емпиричните данни демонстрират, че до известна степен това се дължи на обстоятелството, че цените на жилищата и на акциите се покачиха по време на пандемията заради голямата фискална поддръжка, която беше оказана на стопанската система, само че също по този начин и на събитието, че хората са загрижени за здравето си, защото пандемията към момента не е отминала. По-възрастните хора са по-малко склонни да се върнат на работа.
Третият забавен фактор е несъответствието сред тези, които са напуснали работа заради структурните промени, наложени от пандемията, и работните места, които могат да заместят старите. Секторите, които се свиват, са услугите и значително — работните места, изискващи физически контакт, а тези, което се уголемяват, са работните места в електронната търговия, тези, които са по-скоро в цифровата стопанска система, която означи напредък по време на пандемията. Но миграцията на хората от едни към други работни места изисква деликатно повишение на квалификацията. В страните, в които това противоречие води до отдръпване от пазара на труда, към момента не виждаме необятно разрастване на стратегии в тази тенденция в страни. А през днешния ден се намираме в обстановка, в която безработицата е доста ниска. Въпреки че работните места са в обилие, хората са напуснали пазара на труда. Жените, възрастните служащи и лицата, заети в свиващите се браншове не се връщат на работа. Както споделя Минуш в книгата си, това е проблем освен на обособения човек. Това е проблем на обществото. И той може да бъде решен единствено благодарение на верните политики.
[…]
Нека първо да кажа, че Световната банка пресметна какъв брой губи светът от това, че задържа развиването на дамите си, и цифрата е зашеметяващо: през целия си живот губим 721 трилиона $, тъй като не предоставяме равни благоприятни условия на дамите и на мъжете.
И по този начин, от какво се нуждаем и в какво се показва разликата в подвижността? Първо, равнопоставен достъп до образование; второ, достъп до активи, благосъстоятелност, която ви дава икономическа сила; трето, достъп до финансиране, тъй че фактически като жена да можете да започнете бизнес. Един доста забавен факт, който научих за Африка, е, че африканските дами нормално са по-успешни като бизнесмени. Доказано е, че те обслужват по-добре заемите си, имат по-добри резултати в предприятията си, само че са имали шест пъти по-малък достъп до финансиране от африканските мъже. Нима това е добре за мъжете в Африка? Напротив, неприятно е за всички.
През последните десетилетия следим ерозия на така наречен междупоколенческа подвижност. Родителите ви са били по-добре обезпечени от баба ви и дядо ви, вие сте по-добре обезпечени от родителите си. За страдание на вашите деца това към този момент не е обезпечено. И когато разнищим аргументите, заради които тази междупоколенческа подвижност се забавя или въобще изчезва, отговорът в действителност се свежда до достъпа до благоприятни условия и до равенството сред половете, което към момента не е налице.
Това, което пазиме във Фонда, е икономическата аргументация. Понятието „ Womenomics “ би трябвало да бъде термин, който се употребява от всички. Ако разгърнем капацитета на дамите, всички ще сме по-добре. И започвайки диалог за това по какъв начин можем да решим всички тези проблеми, за новия публичен контракт, за какво не допуснем повече дами на управителни позиции — ще се случат положителни неща.
[…]
По време на пандемията се опасявахме, че може да се отдръпнем от дейностите в региона на климата, само че се случи тъкмо противоположното. Хората в целия свят станаха по-трезви. Този дребен вирус ни подсети какъв брой подвластни сме от природата и какъв брой взаимозависим сме от това, което ни се случва. Това, което към момента ни липсва, обаче, е възприятието за необходимост.
В МВФ предприехме три доста значими промени в метода си на работа. Първо, имаме задължението да измерваме пулса на всяка национална стопанска система всяка година или на всеки две години. Това са нашите по този начин наречени съвещания по член IV. Така че трансформираме климата в неразделна част от разглеждането на икономическите резултати и политиките, които са нужни за устойчивостта на тези резултати, в това число справяне с климатичните опасности и потребление на климатичните благоприятни условия.
Второ, към този момент включваме обвързваните с климата опасности за финансовата непоклатимост в нашите оценки на финансовия бранш. Така че търсим убеденост, че финансовите институции рапортуват за експозицията си към въглеродно интензивни вложения и за експозицията си към вложения, които могат да бъдат подложени на естествени разтърсвания, на опасности, идващи от изменението на климата. Трето, интегрираме климата в нашите данни, тъй че когато политиците преглеждат своите стопански системи, те виждат данните за климата тъкмо там, където са обичайните общоприети макроикономически данни.
И четвърто, ние сме финансова институция, тъй че сътворяваме нов инструмент, който да играе роля в тази огромна структурна промяна, която би трябвало да се случи през актуалното десетилетие, не през 2015 година, а в този момент. Наричаме го Доверителен фонд за резистентност и непоклатимост. Той ще се финансира от страните, които получават специфични права на тираж (СПТ), като ние реализирахме историческо систематизиране на СПТ стойност 650 милиарда $. Някои страни получиха СПТ, само че в действителност не се нуждаят от тях. Те разполагат със солидни запаси и могат да отпускат заеми посредством нас на страни, които се нуждаят от финансиране за зеления преход.
Възнамеряваме да стартираме с 30 милиарда $ и да ги увеличим до 50 милиарда, а може би и по-голяма сума. Ще предоставяме политическа кредитна поддръжка за политиките за намаляване на последствията, за политиките за адаптиране, за политиките за преход, с цел да помогнем на страните освен да подхващат този ход, само че и да го създадат заслужено.
Така че тези елементи от стопанската система и от работната мощ, които са отрицателно наранени от този преход, също могат да получат поддръжка.
И по този начин, в случай че би трябвало да обобщим: с всичко, което вършим, МВФ се възприема като редовно значима институция в прехода към нисковъглеродна стопанска система, устойчива на климатичните промени. Поставихме климата в центъра на работата на МВФ.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ