Убийството на Али Лариджани при израелска атака не е просто

Убийството на Али Лариджани при израелска офанзива не е просто следващият удар по иранското управление, а може да съставлява загуба с по-дълбоки и по-сложни последици даже от гибелта на висшия водач Али Хаменей при започване на войната. Както написа, смисъла на ръководителя на Върховния съвет за национална сигурност на Иран не се ограничаваше до официална институционална роля.

Напротив, той бе един от дребното политици в Иран, които можеха да свързват разнообразни равнища на властта: от Революционната армия до политическото управление и от вътрешната система до основни интернационалните играчи като Китай и Русия.

Незаменим " медиатор “ на властта

За разлика от Хаменей, чиято власт беше безспорна, само че по-скоро централизирана и алегорична, Лариджани работи като център на единодушие и баланс. Той се ползваше с доверието на военния хайлайф, като в това време поддържаше връзки с по-прагматични и умерени сили.

Тази рядка двойна роля го прави незаместим в интервал на мощен вътрешен и външен напън.

Празнината, която оставя, и геополитическите последици

Загубата му придобива още по-голямо значение, в случай че се вземе поради ролята, която би могъл да изиграе в сюжет на преход.

Според разбора на английското издание, Лариджани е може би единственият политик, който би могъл да послужи като " мост “ при възможни договаряния или даже при следена политическа смяна.

Убийството му на процедура отстранява тази опция, като фрапантно лимитира опциите за гъвкаво ръководство на рецесията.

Същевременно наличието му във Върховния съвет за национална сигурност го превръщаше в основна фигура сред армията и политическото управление, изключително след последните конфликти. Той бе един от главните архитекти на иранската тактика и един от дребното, които можеха да предават надеждни послания както във вътрешен проект, по този начин и към страните от Персийския залив.

Убийството му оставя след себе си празнота, която не е просто институционална, а функционална за Иран.

Както излиза наяве от разбора на изданието, загубата му лишава режима от сериозно свързващо звено сред другите центрове на властта и ускорява риска от налагане на по-твърдолинейните детайли, които не разполагат със същата еластичност или интернационално самопризнание.

Освен това, неговото неявяване извежда на напред във времето още по-дълбок проблем: неналичието на различни лидерски фигури в Иран. Както се отбелязва, " запасът “ от вероятни наследници или преходни фигури към този момент е извънредно стеснен, което затруднява всевъзможни старания за политическа стабилизация.