Убивали труд“. Да, убийство има. Даже не едно. Но не на

Убивали „ труд “. Да, ликвидиране има. Даже не едно. Но не на това, дето през днешния ден му викат медии. В огромната си част и с някои изключения (които удостоверяват правилото), те от дълго време не мърдат. Медиите и публицистите, които станаха прислужници на властта на ГЕРБ и Движение за права и свободи, убиха публицистиката. Същите бяха съучастници в убийствата на обстоятелствата и истината.

Същите съучастваха в убийствата и заличаването на публицистите, които не пожелаха да се наведат. Същите вършат реплика на публицистика. Правят нещо, което наподобява като публицистика. Съдействат за подмяната и пренаписването на действителността. А някои от тях даже не си дават сметка в какво вземат участие. Тези убийства, с изключение на причинители, имат и поръчители. Вчерашният пърформанс на ГЕРБ и днешните им парламентарни изяви наподобяват на саморазобличение. Иначе няма причина да защитаваш буйно някого, който не си е плащал наема към страната. Освен, в случай че години наред този някой не те е защитавал буйно и прикривал от обществото, това което си му поръчвал да прикрива. Има ли смисъл да се изяснява за какво това не е публицистика?

   Автор: Ани Цолова, фейсбук