Убитите в всеобщи гробове, за убийците – монументи. На Балканите свободата коства доста скъпо, а Македония заплаща най-високата цена през последното столетие.
„ Убий неприятеля! “ – това прави в края на 1944 година и началото на идната година принудително наложената нова власт в Скопие. Тя афишира за зложелател личния си народ. В януарския гнет през 1945 година, прочут като „ Македонската кървава Коледа “, първо са избити неуместните, а след това е наложено веруюто: бит поробителя, ненавижда своите предшественици!
Филмът на БГНЕС по тематиката гледайте тук:
https://youtu.be/9GKDaej5x38?si=2HRRLuDh6rpLq-iJ
Югославският деспот Тито разпорежда задачата на едни от най-верните си главорези – Светозар Вукманович-Темпо и Милован Джилас. Списъците на обречените са готови от македонския болшевик и сърбоман Лазар Колишевски. Неговият татко е български опълченец, а самият Лазар написа писмо до цар Борис III през 1941 година, в което се дефинира като българин. Лазар моли смъртната присъда, наложена за комунистическата му активност, да бъде анулирана. Царят удовлетворява молбата, а Колишевски лежи за малко в български затвор.
Неговите жертви също лежат – край Скопие, Велес, Щип, Прилеп и Битоля.
Колишевски направлява клането под шапката на Отделение за отбрана на народа (ОЗНА) – тайната полиция на Белград, по-късно позната като УДБА. Хиляди почтени умират от нейната ръка посредством скалъпени обвинявания. По заповед на Темпо са подбрани учители, свещеници, лекари и кметове. Обикновени хора са оповестени за „ врагове на народа “, „ предатели “ или „ сътрудници на окупаторите “. ОЗНА е единственият (псевдо)закон и съд. В идващите години десетки хиляди са изпратени в концентрационни лагери.
Хората, които през днешния ден си спомнят за тези злокобни закононарушения, са малко на брой – и в Северна Македония, и в България. Наследниците на убитите в Македония не знаят ориста на дядовците, бащите, братята или братовчедите си. Жертвите в Словения, Хърватия, Черна гора и Босна са намерили покой, тъй като ги помнят. Тук обаче злокобната носталгия по едно иго измива кръвта на предците.
Голяма част от досиетата на УДБА още не са разкрити, архивите са недостъпни. | БГНЕС
