Даниел, който закла 2-годишната си дъщеря, чака в психиатрия присъдата си
“Убих Биляна. С нож съм прерязал гърлото. Ножа го взех от кухнята, не помня кой нож съм взел, не помня и коя част съм разрязал. ” Това споделя пред съда в Габрово 44-годишният Даниел М., който закла двегодишната си родна щерка в дома им в Севлиево на 4 февруари 2021 година
Нова психиатрична експертиза е поискал от Апелативния съд юристът на мъжа, с цел да се откри вменяем ли е клиентът му.
В края на 2022-а габровските магистрати постановиха доживотна присъда при специфичен режим на изтърпяване.
Делото стигна на втора инстанция в остарялата столица. Преди дни бе отложено за повторно, откакто на съвещанието не се яви нито едно от движимостите лица.
Според заключението им Даниел е кадърен да носи отговорност за ужасяващото закононарушение. Съдиите във Велико Търново желаеха персонално да изслушат специалистите, преди да решат нужно ли е ново психиатрично проучване.
След като те не се появиха в залата и не са показали никаква причина, магистратите им дефинираха по 100 лева санкция.
В Севлиево недоумяват по какъв начин затвореният, само че безопасен надзирател в зърнобаза в града, който в никакъв случай не е проявявал експанзия, се е трансформирал в невъзмутим палач.
Заради работата си на смени той имал опция да отделя повече грижи за двете си деца, родени през 2010-а и 2018 година Дори гледал огромната си щерка, преди да тръгне на учебно заведение.
Според материалите по делото Даниел отключил психологични проблеми след вестта, че майка му има рак. Той приел доста мъчно диагнозата. Не желал да приказва със брачната половинка си на тая тематика, не можел да спи и получавал мощно главоболие.
На 17 януари сутринта рухнал на стол в кухнята с вцепенени крайници, отпуснати ръце, не говорел, не реагирал на допиране, гледал в една точка и плачел. Жена му се обадила на 112 и в дома им пристигнал екип на Бърза помощ. Констатирали, че е получил мозъчен ступор. Транспортирали го в психиатричната болница в Севлиево. Изписали го оттова с усъвършенстване още на другия ден.
Сутринта на 4 февруари, откакто жена му и по-голямото дете излезли за работа и учебно заведение, в жилището останали Даниел, който имал мощно главоболие, и двегодишното момиченце.
Малката Биляна била болна и се разплакала. Подсъдимият го успокоил, след това сложил ръка върху лицето й и опитал да я удуши. Оставил детето полумъртво, взел от кухнята нож и се върнал. Момиченцето лежало, без да плаче, и дишало тежко. Хладнокръвно направил с острието еднократен бездънен прорез начело на шията.
Смъртта е настъпила за към 5 минути, излиза наяве от заключенията на правосъдния доктор. Щом към този момент не дишала, бащата просто я завил с юрганчето на леглото.
Взел кухненския нож, оставен на края на леглото, и забил острието в двете си бедра. После с бръснарско ножче нарязал ръцете, дланите и ходилото си. Отишъл в банята, пуснал топлата вода и седнал на пода под душа, с цел да ускори кръвотечението.
Когато водата свършила, излязъл в коридора, само че паднал. Все отново съумял да стигне до спалнята, лежащ, завил се и затворил очи. Окървавените тела на детето и на Даниел намерили брачната половинка и огромното дете.
Повиканите медици единствено установили гибелта на момиченцето. Бащата бил в кома. В незабавното създали първична обработка на раните и промивка на стомаха.
С диагноза остра стресова реакция и след суициден опит е бил превозен в психиатричната болница.
Според медицинските документи е бил в положение на субступор, несъответстващ, неосведомен за време и място и с ретроградна амнезия за предходните часове.
“Бях сигурен, че Биляна не е жива, по този начин си мислех. Тя беше кротка, не знам за какво го направих. Не знам защо съм си мислел. Съжалявам за нея, беше първата ми мисъл по-късно ”, ще произнесе Даниел в обясненията си по време на процеса.
“Срязах си вените, тъй като я убих. Когато бях в психоболницата в Ловеч, желаех да се обеся поради това, което направих ”, споделя още бащата.
“Установено е, че подсъдимият страда от личностно разстройство, прочувствено нестабилна персона граничен вид, само че положението не е психологична болест в тесния смисъл на това разбиране.
В момента на осъществяване на действието той е бил кадърен да схваща свойството и смисъла на осъщественото и да управлява постъпките си. ”
Това е заключението на комплексната психиатрична експертиза, която движимостите лица ще би трябвало да защитят пред втората инстанция.
Нова психиатрична експертиза е поискал от Апелативния съд юристът на мъжа, с цел да се откри вменяем ли е клиентът му.
В края на 2022-а габровските магистрати постановиха доживотна присъда при специфичен режим на изтърпяване.
Делото стигна на втора инстанция в остарялата столица. Преди дни бе отложено за повторно, откакто на съвещанието не се яви нито едно от движимостите лица.
Според заключението им Даниел е кадърен да носи отговорност за ужасяващото закононарушение. Съдиите във Велико Търново желаеха персонално да изслушат специалистите, преди да решат нужно ли е ново психиатрично проучване.
След като те не се появиха в залата и не са показали никаква причина, магистратите им дефинираха по 100 лева санкция.
В Севлиево недоумяват по какъв начин затвореният, само че безопасен надзирател в зърнобаза в града, който в никакъв случай не е проявявал експанзия, се е трансформирал в невъзмутим палач.
Заради работата си на смени той имал опция да отделя повече грижи за двете си деца, родени през 2010-а и 2018 година Дори гледал огромната си щерка, преди да тръгне на учебно заведение.
Според материалите по делото Даниел отключил психологични проблеми след вестта, че майка му има рак. Той приел доста мъчно диагнозата. Не желал да приказва със брачната половинка си на тая тематика, не можел да спи и получавал мощно главоболие.
На 17 януари сутринта рухнал на стол в кухнята с вцепенени крайници, отпуснати ръце, не говорел, не реагирал на допиране, гледал в една точка и плачел. Жена му се обадила на 112 и в дома им пристигнал екип на Бърза помощ. Констатирали, че е получил мозъчен ступор. Транспортирали го в психиатричната болница в Севлиево. Изписали го оттова с усъвършенстване още на другия ден.
Сутринта на 4 февруари, откакто жена му и по-голямото дете излезли за работа и учебно заведение, в жилището останали Даниел, който имал мощно главоболие, и двегодишното момиченце.
Малката Биляна била болна и се разплакала. Подсъдимият го успокоил, след това сложил ръка върху лицето й и опитал да я удуши. Оставил детето полумъртво, взел от кухнята нож и се върнал. Момиченцето лежало, без да плаче, и дишало тежко. Хладнокръвно направил с острието еднократен бездънен прорез начело на шията.
Смъртта е настъпила за към 5 минути, излиза наяве от заключенията на правосъдния доктор. Щом към този момент не дишала, бащата просто я завил с юрганчето на леглото.
Взел кухненския нож, оставен на края на леглото, и забил острието в двете си бедра. После с бръснарско ножче нарязал ръцете, дланите и ходилото си. Отишъл в банята, пуснал топлата вода и седнал на пода под душа, с цел да ускори кръвотечението.
Когато водата свършила, излязъл в коридора, само че паднал. Все отново съумял да стигне до спалнята, лежащ, завил се и затворил очи. Окървавените тела на детето и на Даниел намерили брачната половинка и огромното дете.
Повиканите медици единствено установили гибелта на момиченцето. Бащата бил в кома. В незабавното създали първична обработка на раните и промивка на стомаха.
С диагноза остра стресова реакция и след суициден опит е бил превозен в психиатричната болница.
Според медицинските документи е бил в положение на субступор, несъответстващ, неосведомен за време и място и с ретроградна амнезия за предходните часове.
“Бях сигурен, че Биляна не е жива, по този начин си мислех. Тя беше кротка, не знам за какво го направих. Не знам защо съм си мислел. Съжалявам за нея, беше първата ми мисъл по-късно ”, ще произнесе Даниел в обясненията си по време на процеса.
“Срязах си вените, тъй като я убих. Когато бях в психоболницата в Ловеч, желаех да се обеся поради това, което направих ”, споделя още бащата.
“Установено е, че подсъдимият страда от личностно разстройство, прочувствено нестабилна персона граничен вид, само че положението не е психологична болест в тесния смисъл на това разбиране.
В момента на осъществяване на действието той е бил кадърен да схваща свойството и смисъла на осъщественото и да управлява постъпките си. ”
Това е заключението на комплексната психиатрична експертиза, която движимостите лица ще би трябвало да защитят пред втората инстанция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ