„Престанете да казвате на жените да се усмихват”
Убедена съм, че ви се е случвало да минете по улицата около групичка мъже и те да ви подсвирнат, да ви " опипат " с взор и да ви обсъдят на глас с мръсни намеци. Това отношение се придвижва в публичния превоз, на работното място и даже в най- близко обграждане.
Може да ви се стори част от живота на всяка една жена, нещо, с което толкоз сме привикнали, че даже не е тематика на диалог. Но рано или късно може би ще промените маршрута си или ще обмисляте по какъв начин се обличате. Това към този момент е тормоз.
Ежедневен, публично толериран тормоз, който една млада американска стрийт арт артистка Татяна Фазлализаде ( Tatyana Fazlalizade ) се е заела да изобличи.
„ Престанете да казвате на дамите да се усмихват ” (Stop Telling Women to Smile )
Така се споделя нейния графичен план, почнал през есента на 2012 година по улиците на Бруклин, Ню Йорк. Постепенно, с помощта на акциите й, този тип принуждение получава публичност и нейните плакати със слогани завземат по- огромните градове на Съединени американски щати. В уеб страницата си има форма за присъединяване и всеки може да се включи в разпространяването на материали и отваряне на социална полемика.
Ето още материали от плана на Татяна Фазлализаде:
Престанете да казвате на дамите да се усмихват.
Жените не търсят твоето утвърждение
Не съм твоя благосъстоятелност. Ти не контролираш тялото ми.
Не си поканен в моето персонално пространство.
Външният ми тип не е покана.
Жените не излизат единствено да те забавляват.
Името ми не е бейби, маце, кукло...
Жените не ти дължат времето си или диалог.
Сексуализацията на женското тяло е мъчителна тематика на днешното общество, която от ден на ден се изостря. В огромния град дамата се усеща незащитена, преследвана, уязвима. Тя трансформира външния си тип, всекидневието и отношението си към себе си и близките, единствено и единствено да не предизивка улични мнения и даже нахлуване.
Може да ви се стори част от живота на всяка една жена, нещо, с което толкоз сме привикнали, че даже не е тематика на диалог. Но рано или късно може би ще промените маршрута си или ще обмисляте по какъв начин се обличате. Това към този момент е тормоз.
Ежедневен, публично толериран тормоз, който една млада американска стрийт арт артистка Татяна Фазлализаде ( Tatyana Fazlalizade ) се е заела да изобличи.
„ Престанете да казвате на дамите да се усмихват ” (Stop Telling Women to Smile )
Така се споделя нейния графичен план, почнал през есента на 2012 година по улиците на Бруклин, Ню Йорк. Постепенно, с помощта на акциите й, този тип принуждение получава публичност и нейните плакати със слогани завземат по- огромните градове на Съединени американски щати. В уеб страницата си има форма за присъединяване и всеки може да се включи в разпространяването на материали и отваряне на социална полемика.
Ето още материали от плана на Татяна Фазлализаде:
Престанете да казвате на дамите да се усмихват.
Жените не търсят твоето утвърждение
Не съм твоя благосъстоятелност. Ти не контролираш тялото ми.
Не си поканен в моето персонално пространство.
Външният ми тип не е покана.
Жените не излизат единствено да те забавляват.
Името ми не е бейби, маце, кукло...
Жените не ти дължат времето си или диалог.
Сексуализацията на женското тяло е мъчителна тематика на днешното общество, която от ден на ден се изостря. В огромния град дамата се усеща незащитена, преследвана, уязвима. Тя трансформира външния си тип, всекидневието и отношението си към себе си и близките, единствено и единствено да не предизивка улични мнения и даже нахлуване.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ