Третият Райх и Европейският съюз. Неудобни размисли
" Убеден съм, че политическата уместност е форма на езиков фашизъм и тя побива тръпки по гръбнака на моето потомство, което води война точно против фашизма. "
П. Д. Джеймс
" Фашизмът самичък по себе си не е нов публичен ред. Той отхвърля бъдещето на новия публичен ред. "
М. Наваз
В последно време, следейки новините, човек е превзет от възприятието на déjà vu от един необикновен интервал от европейската история – края на 30-те години на двадесети век. С всеки изминат ден това възприятие става все по-осезаемо. Не са малко сериозните, непринадлежащи към кохортата на алармистите наблюдаващи, които съпоставят 2025 година с последната предвоенна - 1938-ма. Въпреки максимата, че историята в никакъв случай не се повтаря, сходна прилика не е лишена от законни учредения.
Действително непрекъснатото дрънкане на оръжие, съчетано с приглушения еднообразен екот от барабаните на войната, идващи от Брюксел, както и от някои европейски столици: Париж, Лондон, Варшава, Рига, Хелзинки, усилват това чувство. Особено след срещата в Париж на 27 март на по този начин наречената “коалиция на искащите “, или както към този момент е известна - “коалиция на самоубийците “. Казионните медии взеха решение един път вечно да доведат европейските жители до естественото заключение, че войната е неизбежна. Стилистиката е същата от 80-те години, от времето на Желязната Лейди - вдъхновителката на икономическия план, наименуван нео-либерализъм, Маргарет Тачър. Нейната ПР мантра е TINA (ThereisNOAlternative - Няма Алтернатива). От тв приемника същата тази мантра всеки ден ни я припяват, въпреки с трогателна неубедителност, и Макрон, и Стаймър и украинският президент с изминал период Зеленски. Да не забравяме, че въпреки всичко това е ПР, и нещо напълно друго е в кой миг дълбоката страна ще разпореди на гастролиращата марионетна натрупа, изявяваща се като сегашния политически хайлайф на Европейски Съюз, фигуративно казано,
да натисне спусъка..
Колкото и парадоксално да звучи, през днешния ден следим една перверзна симбиоза на демократизъм и фашизъм, трансформирала се в една идеологически “шизоидна магма “, чийто многообразен състав, даже и на електронно равнище, е към този момент неразделим. За страдание, това въобще не звучи необичайно, в противен случай, обратно на логиката, за Брюкселката администрация тази хомогенна сплав се е трансформирала в тривиална нормативна причинност. Но тук има един съществен проблем. В тази връзка по какъв начин да разбираме максимата, съгласно която единството във вярата е теокрация, а единството в политиката - фашизъм?
Нима през днешния ден в демократичния Европейския съюз не може да закупите на всичките 24 езика “MeinKampf ”, естествено поради изконното право на независимост на словото, само че по същата логичност, същият този демократичен Европейски Съюз не се тормози да забрани всички съветски медии! В последния кей на нео-либерализма през днешния ден се приема за безусловно обикновено да се не разрешават стотици медии. Разбира се, аутодафета към този момент няма, само че по тази причина пък книгите на съветски класици се изхвърлят от публичните библиотеки, курсове по съветска литература и история се закриват, а договори на международно известни съветски музиканти, актьори, диригенти се анулират. С единственото пояснение, че са… руснаци. Всичко това се прави в името на демокрацията и несъмнено, върховенството на закона, идеологическия крайъгълен камък, върху който е построен Европейският съюз.
През 30-те години на ХХ век антисемитизмът бе формалната идеология, заляла демократична Европа. Днес, в ХХ I век, формалната идеология на демократична Европа белким не е русофобията? Това се смята за изцяло обикновено в континента, в койт либерализмът победи фашизма и то с цената на 60 милиона жертви. Въпреки това, 80 години по-късно формалната политика на нескрита, фанатична ненавист към цяла етническа група избуя още веднъж! Как допуснахме демократична Европа незабелязано да не помни апела “Neveragain! “ - “Никога повече! “
В подтекста на успеха на ултра-либерализма, а оттова и на неизбежните произлизащите парадокси, ще си разреша да отворя една дребна скоба, въпреки да не става дума за Европейския съюз, а за страната, в която пребивавам. За да преподавам в най-стария двуезичен университет в Северна Америка - Отавския университет, учреден през 1848 година, би трябвало да попълня едно или повече, а може би даже всички 14 квадратчета (!), идентифициращи пол. Признавам си от всички тях съумях да схвана смисъла на единствено едно с наименованието “флуиден “. Логиката на този победил ултра-либерализъм обаче не попречи напълно неотдавна мой сътрудник, преподаващ история, да бъде уволнен само заради произнасянето на думата чернокож в една от лекциите му, отнасяща се за робството през 18 век в Америка. Разбира се, в ерата на уок културата това е еднакво на углавно закононарушение. Но паралелно с лексикалната дискриминация наполитически “некоректни “ термини, други “волности “ и “свободи “ на същата просвета са освен възможни, само че колкото и неправдоподобно да звучат, наподобяват допустими. В Монреал, в университета, в който щерка ми следва, в края на семестъра един от нейните професори, другояче изцяло естествен, способен и ерудиран учител, е споделил пред студентите си, че той се разпознава (уви, не е шега) като… котка, и се облича в такива костюми.
Но да се върнем в Европейския съюз и неговата
шизоидна симбиоза либерализъм-фашизъм.
В Европа през днешния ден има близо 4000 монумента, целящи запазването на историческата памет на “героите на фашизма и нацизма “, намиращи се в Белгия, Хърватия, Естония, Литва, Латвия, Унгария и Испания. Естествено най-вече се намират в Италия - 1400 и Германия – 2000.
Аргументът, както нормално е обвързван със свободата на изявление, както и със отбраната на монументи на културата, каквото и да значи това. Но в това време, знакови монументи на Съветската войска, победила фашизма, се унищожават навсякъде в същите европейски страни Полша, Литва, Естония, Латвия, Румъния. България не прави изключение. Очаквано Украйна държи състезание с 2000 разрушени монументи! Следвана от Естония с 322 разрушени монументи, Латвия - 69 и Полша - 60. Очевидно желанието на актуалните политически елити е да показват изрично един идеологически Uturn, неизбежно водещ до идващия пътен знак: ”Historyrepeatsitself ”. “Историята се повтаря “. След което, както е известно, пътят … свършва.
Паметниците, увековечаващи нацизма, са единствено част от палитрата на политическата уместност на “победилата народна власт “. Факловите шествия със знаци и инсигнииот времето на Третия Райх се провеждат не само в Украйна, само че и в редица страни на Европейския съюз макар специфичното законодателство от 2008 година, категорично забраняващо прояви на расизъм и ксенофобия. Повечето държави-членки на Европейски Съюз преглеждат отричането на Холокоста посредством своя углавен кодекс, само че това решение към момента не е легализирано от всички европейски парламенти. Естествено, уредниците на шествията се базират на свободата на изложение, свободата на сдружаване и свободата на събранията, които са измежду най-важните демократични права и демократични полезности в Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (чл. 17). Както е известно, съществува обща рамкова възбрана против злоупотребата с тези права. Все отново, да се запитаме има ли задоволително правни учредения в законодателствата на обособените страни за възбрана на тези шествия? Според координатора на Европейски Съюз за битка с антисемитизма Катарина декор Шнурбайн: А този лист не е къс:
Будапеща, Унгария, Ден на почитта, в памет на опита на немски и маджарски войски от Arrow Cross да пробият руската блокада на Будапеща в края на Втората международна война.
Дрезден, Германия , Мемориален марш за бомбардировките над Дрезден на 13 февруари 1945 година
София, България , Луков марш в памет на гибелта на българския нацистки колаборационист Христо Луков.
Мадрид, Испания, Марш на Синята дивизия, в чест на испанските доброволци, които са се сражавали дружно с нацистка Германия.
Рига, Латвия , Ден в памет на латвийските легионери, които са се били дружно с нацистка Германия против руската Червена войска.
Блайбург, Австрия , възпоменателна работа, на която участват хърватски ултранационалисти в памет на колаборационистите, убити от югославските партизани в края на Втората международна война („ клането в Блайбург “).
Берлин и други градове, Германия , Марш в памет на Рудолф Хес.
Steenstrate , Белгия , Iron Wake и Front Night, събиране на крайнодесни фламандски групи.
Предапио, Италия, Марш против Рим, в памет на Мусолини.
Варшава, Полша, Марш на независимостта, в чест на възобновяване на независимостта на Полша през 1918 година
Хелзинки, Финландия , марш „ Към свободата “ и „ 612 за независимост “ в памет на финландския батальон от SS, който се е биел на страната на нацистка Германия
Каква е равносметката през днешния ден в Европейски Съюз:
факелни шествия в памет на фашизма и нацизма, разрушение на над 3 000 монументи на победилата фашизма Съветската Армия, само че в това време опазване на 4 000 фашистките монументи, определяне на цялостен надзор върху медиите, т.е. евфемизъм за въвеждането на тотална цензура на изявления и излъчвания, разграничаващи се от “правилната линия “, спусната от Брюксел, показно ритуално самоубийство на “свещената крава “ на демокрацията - т.е. анулирането на парламентарни избори заради избирането на “неправилния “ претендент (Румъния и Франция); ”politicalassassination ”, политическо елиминиране на опозиционерски водачи: Калин Джурджеску, Марин Ле Пен, както и подправяне на изборните кодекси в тези две страни, войнствена милитаризация, отменяне или по-точно възбрана на дипломатическите старания при решение на проблеми, свързани с интернационалното право, нападателна русофобия, неприкрит милитаризъм.
Всички тези политики надали се вписват “в името на демокрацията “, правата на индивида и върховенството на закона.. Това издава една доста напреднала анамнеза, или по-точно това е смъртният акт на същия този Европейски съюз, умислен през далечната 1950 година от френския външен министър Роберт Шуман, чиято “Декларация на Шуман “, прокламира войната в Европа “не единствено немислима, само че и на практика невъзможна “.
Европейски Съюз не прилича ли през днешния ден доста повече на един различен план - на този от 1941 година?! Както е известно, по това време нацистите управляват всички европейски столици, като се изключи Берн, Лондон и Стокхолм и създават редица амбициозни планове за съществена метаморфоза на Европа “от Атлантическия океан до Урал “, припомняйки си думите на Де Гол, естествено под строгия и решителен нацистки надзор. Типичен образец в това отношение е проектът за “Европейска конфедерация “, направен през 1943 година от външния министър Рибентроп, съгласно който, забележете, “общата орис на европейските нации “, ще бъде следена от Берлин ” .
Нима през днешния ден не чуваме същите изречения от Европейската комисия? Нима смяната, заложена в нацистките проекти за “обща орис на европейските нации “, е доста по- друга от днешна Европа, ръководена под диктата на Европейската комисия? Колко демократично бе взето решението на Европейския съюз да се трансформира във боен съюз. Вече излязоха изявления, предупреждаващи, че топва решение на Европейски Съюз под управлението на Урсула фон дер Лайен е последният пирон в ковчега на съюза, прочут под името Европейски.
В интервал на дълбока икономическа криза и турбулентна геополитическа промяна Европа обезверено се нуждае от нов политически хайлайф. Именно този нов политически хайлайф ще се бори за думата, към този момент трансформиралата се табу – мир, а не за милитаризъм; ще се бори не за актуалната “либерална тирания “, минаваща за народна власт, не за превъоръжаване за сметка на ликвидирането на обществената страна, а точно за обществената правдивост. Това е бъдещето, което чакат европейските жители.
Действително ли Европейски Съюз се приближава до точката на бифуркация, след което следва още веднъж неизбежният, заключителен акомпанимент на ”Historyrepeatsitsel! ”, “Историята се повтаря “…
Да си спомним предизвестията на израслия по времето на Мусолини Умберто Еко, съгласно който, въпреки с разнообразни форми, “вечният фашизъм “ както той го назовава, може елементарно да бъде разпознат с “14 типични характерности ". Тези характерности, твърди Еко, "
Друг създател - Лорънс Брит, изучавайки фашистките режими на Хитлер (Германия), Мусолини (Италия), Франко (Испания), както и властническите режими на Сухарто (Индонезия) и Пиночет (Чили), доближава до същия извод - че всички те имат точно “14 структурни детайла “. Той ги назовава “отличителните черти на фашизма “. Предлагам на читателите да създадат един не изключително сложен опит, употребявайки скалата от 0 (никакви прояви) до 10 (пълно покриване си със упоменатите характеристики) и да се опитат да отговорят на един извънредно значим въпрос, от който зависи бъдещето на Европа. А точно: До каква степен флиртът на Европейския съюз с публично заровения преди 80 години идеологически план се е трансформирал в дълготраен романс?
1. Мощен и продължаващ шовинизъм.
2. Пренебрежение към признаването на човешките права .
3. Идентифициране на врагове/изкупителни жертви като сплотяваща идея .
4. Превес на армията.
5. Разпространен сексизъм.
6. Контролирани средства за всеобщо осведомление.
7. Обсебеност от националната сигурност.
8. Религията и държавното управление са преплетени.
9. Корпоративната власт е предпазена.
10. Работническата мощ е потисната.
11. Пренебрежение към интелектуалците и изкуството.
12. Обсебеност от тематиката закононарушение и наказване
13. Разпространена корупция.
14. Измамни избори.
Да обобщим небрежно някои от тях: необуздана милитаризация, армията като главен решителен фактор, “коалиция на искащите “, “3-дневен боен пакет “, сирени, надзор върху медиите, цензура, нападателна русофобия, отвод от вземане предвид с референдуми (Гърция, България), корупция на най-високо равнище (само един образец: понастоящем Фон дер Лайен е следствена), фалшифицирани избори, премахване на политическите съперници от политическия развой.
Нима този флирт през днешния ден не се е трансформирал в дълготраен романс?
Кой, в действителност, има потребност от подобен съюз?
Завършвам с едно друго déjà vu което, наподобява е по-силно от аналогията с 30-те години от предишния век и с което започнах този текст. То е обвързвано с една картина. Днес Европейският съюз прилича известното платно на Йероним Бош “Корабът на глупците “, обрисуващ един чудноват транспортен съд с разклонено дърво вместо мачта, плаващ незнайно накъде, чийто екипаж се състои от духовник, монахиня с лютня, латентен алкохолик, смешник и няколко пияни хористи, които непрестанно приказват, явно без да се схващат. На британски тази картина има друго име - “Ship of Fools “ ( “Корабът на безумците “ ) , което е по-точната илюстрация за настоящия политически хайлайф отпред на Европейския съюз. Посланието на Йероним Бош е изрично. Този транспортен съд е жертван.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26241Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед17113Ген. Димитър Шивиков: Западът пробва да измами Русия с помирение вместо мирАлтернативен Поглед22218Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “Алтернативен Поглед36729Яков Кедми: Путин, Тръмп и Си Дзинпин могат да открият нов международен ред на 9 май в МоскваАлтернативен Поглед62443Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за БългарияАлтернативен Поглед380987Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед122637Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед100150Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон по едно и също време Източник: pogled.info
П. Д. Джеймс
" Фашизмът самичък по себе си не е нов публичен ред. Той отхвърля бъдещето на новия публичен ред. "
М. Наваз
В последно време, следейки новините, човек е превзет от възприятието на déjà vu от един необикновен интервал от европейската история – края на 30-те години на двадесети век. С всеки изминат ден това възприятие става все по-осезаемо. Не са малко сериозните, непринадлежащи към кохортата на алармистите наблюдаващи, които съпоставят 2025 година с последната предвоенна - 1938-ма. Въпреки максимата, че историята в никакъв случай не се повтаря, сходна прилика не е лишена от законни учредения.
Действително непрекъснатото дрънкане на оръжие, съчетано с приглушения еднообразен екот от барабаните на войната, идващи от Брюксел, както и от някои европейски столици: Париж, Лондон, Варшава, Рига, Хелзинки, усилват това чувство. Особено след срещата в Париж на 27 март на по този начин наречената “коалиция на искащите “, или както към този момент е известна - “коалиция на самоубийците “. Казионните медии взеха решение един път вечно да доведат европейските жители до естественото заключение, че войната е неизбежна. Стилистиката е същата от 80-те години, от времето на Желязната Лейди - вдъхновителката на икономическия план, наименуван нео-либерализъм, Маргарет Тачър. Нейната ПР мантра е TINA (ThereisNOAlternative - Няма Алтернатива). От тв приемника същата тази мантра всеки ден ни я припяват, въпреки с трогателна неубедителност, и Макрон, и Стаймър и украинският президент с изминал период Зеленски. Да не забравяме, че въпреки всичко това е ПР, и нещо напълно друго е в кой миг дълбоката страна ще разпореди на гастролиращата марионетна натрупа, изявяваща се като сегашния политически хайлайф на Европейски Съюз, фигуративно казано,
да натисне спусъка..
Колкото и парадоксално да звучи, през днешния ден следим една перверзна симбиоза на демократизъм и фашизъм, трансформирала се в една идеологически “шизоидна магма “, чийто многообразен състав, даже и на електронно равнище, е към този момент неразделим. За страдание, това въобще не звучи необичайно, в противен случай, обратно на логиката, за Брюкселката администрация тази хомогенна сплав се е трансформирала в тривиална нормативна причинност. Но тук има един съществен проблем. В тази връзка по какъв начин да разбираме максимата, съгласно която единството във вярата е теокрация, а единството в политиката - фашизъм?
Нима през днешния ден в демократичния Европейския съюз не може да закупите на всичките 24 езика “MeinKampf ”, естествено поради изконното право на независимост на словото, само че по същата логичност, същият този демократичен Европейски Съюз не се тормози да забрани всички съветски медии! В последния кей на нео-либерализма през днешния ден се приема за безусловно обикновено да се не разрешават стотици медии. Разбира се, аутодафета към този момент няма, само че по тази причина пък книгите на съветски класици се изхвърлят от публичните библиотеки, курсове по съветска литература и история се закриват, а договори на международно известни съветски музиканти, актьори, диригенти се анулират. С единственото пояснение, че са… руснаци. Всичко това се прави в името на демокрацията и несъмнено, върховенството на закона, идеологическия крайъгълен камък, върху който е построен Европейският съюз.
През 30-те години на ХХ век антисемитизмът бе формалната идеология, заляла демократична Европа. Днес, в ХХ I век, формалната идеология на демократична Европа белким не е русофобията? Това се смята за изцяло обикновено в континента, в койт либерализмът победи фашизма и то с цената на 60 милиона жертви. Въпреки това, 80 години по-късно формалната политика на нескрита, фанатична ненавист към цяла етническа група избуя още веднъж! Как допуснахме демократична Европа незабелязано да не помни апела “Neveragain! “ - “Никога повече! “
В подтекста на успеха на ултра-либерализма, а оттова и на неизбежните произлизащите парадокси, ще си разреша да отворя една дребна скоба, въпреки да не става дума за Европейския съюз, а за страната, в която пребивавам. За да преподавам в най-стария двуезичен университет в Северна Америка - Отавския университет, учреден през 1848 година, би трябвало да попълня едно или повече, а може би даже всички 14 квадратчета (!), идентифициращи пол. Признавам си от всички тях съумях да схвана смисъла на единствено едно с наименованието “флуиден “. Логиката на този победил ултра-либерализъм обаче не попречи напълно неотдавна мой сътрудник, преподаващ история, да бъде уволнен само заради произнасянето на думата чернокож в една от лекциите му, отнасяща се за робството през 18 век в Америка. Разбира се, в ерата на уок културата това е еднакво на углавно закононарушение. Но паралелно с лексикалната дискриминация наполитически “некоректни “ термини, други “волности “ и “свободи “ на същата просвета са освен възможни, само че колкото и неправдоподобно да звучат, наподобяват допустими. В Монреал, в университета, в който щерка ми следва, в края на семестъра един от нейните професори, другояче изцяло естествен, способен и ерудиран учител, е споделил пред студентите си, че той се разпознава (уви, не е шега) като… котка, и се облича в такива костюми.
Но да се върнем в Европейския съюз и неговата
шизоидна симбиоза либерализъм-фашизъм.
В Европа през днешния ден има близо 4000 монумента, целящи запазването на историческата памет на “героите на фашизма и нацизма “, намиращи се в Белгия, Хърватия, Естония, Литва, Латвия, Унгария и Испания. Естествено най-вече се намират в Италия - 1400 и Германия – 2000.
Аргументът, както нормално е обвързван със свободата на изявление, както и със отбраната на монументи на културата, каквото и да значи това. Но в това време, знакови монументи на Съветската войска, победила фашизма, се унищожават навсякъде в същите европейски страни Полша, Литва, Естония, Латвия, Румъния. България не прави изключение. Очаквано Украйна държи състезание с 2000 разрушени монументи! Следвана от Естония с 322 разрушени монументи, Латвия - 69 и Полша - 60. Очевидно желанието на актуалните политически елити е да показват изрично един идеологически Uturn, неизбежно водещ до идващия пътен знак: ”Historyrepeatsitself ”. “Историята се повтаря “. След което, както е известно, пътят … свършва.
Паметниците, увековечаващи нацизма, са единствено част от палитрата на политическата уместност на “победилата народна власт “. Факловите шествия със знаци и инсигнииот времето на Третия Райх се провеждат не само в Украйна, само че и в редица страни на Европейския съюз макар специфичното законодателство от 2008 година, категорично забраняващо прояви на расизъм и ксенофобия. Повечето държави-членки на Европейски Съюз преглеждат отричането на Холокоста посредством своя углавен кодекс, само че това решение към момента не е легализирано от всички европейски парламенти. Естествено, уредниците на шествията се базират на свободата на изложение, свободата на сдружаване и свободата на събранията, които са измежду най-важните демократични права и демократични полезности в Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (чл. 17). Както е известно, съществува обща рамкова възбрана против злоупотребата с тези права. Все отново, да се запитаме има ли задоволително правни учредения в законодателствата на обособените страни за възбрана на тези шествия? Според координатора на Европейски Съюз за битка с антисемитизма Катарина декор Шнурбайн: А този лист не е къс:
Будапеща, Унгария, Ден на почитта, в памет на опита на немски и маджарски войски от Arrow Cross да пробият руската блокада на Будапеща в края на Втората международна война.
Дрезден, Германия , Мемориален марш за бомбардировките над Дрезден на 13 февруари 1945 година
София, България , Луков марш в памет на гибелта на българския нацистки колаборационист Христо Луков.
Мадрид, Испания, Марш на Синята дивизия, в чест на испанските доброволци, които са се сражавали дружно с нацистка Германия.
Рига, Латвия , Ден в памет на латвийските легионери, които са се били дружно с нацистка Германия против руската Червена войска.
Блайбург, Австрия , възпоменателна работа, на която участват хърватски ултранационалисти в памет на колаборационистите, убити от югославските партизани в края на Втората международна война („ клането в Блайбург “).
Берлин и други градове, Германия , Марш в памет на Рудолф Хес.
Steenstrate , Белгия , Iron Wake и Front Night, събиране на крайнодесни фламандски групи.
Предапио, Италия, Марш против Рим, в памет на Мусолини.
Варшава, Полша, Марш на независимостта, в чест на възобновяване на независимостта на Полша през 1918 година
Хелзинки, Финландия , марш „ Към свободата “ и „ 612 за независимост “ в памет на финландския батальон от SS, който се е биел на страната на нацистка Германия
Каква е равносметката през днешния ден в Европейски Съюз:
факелни шествия в памет на фашизма и нацизма, разрушение на над 3 000 монументи на победилата фашизма Съветската Армия, само че в това време опазване на 4 000 фашистките монументи, определяне на цялостен надзор върху медиите, т.е. евфемизъм за въвеждането на тотална цензура на изявления и излъчвания, разграничаващи се от “правилната линия “, спусната от Брюксел, показно ритуално самоубийство на “свещената крава “ на демокрацията - т.е. анулирането на парламентарни избори заради избирането на “неправилния “ претендент (Румъния и Франция); ”politicalassassination ”, политическо елиминиране на опозиционерски водачи: Калин Джурджеску, Марин Ле Пен, както и подправяне на изборните кодекси в тези две страни, войнствена милитаризация, отменяне или по-точно възбрана на дипломатическите старания при решение на проблеми, свързани с интернационалното право, нападателна русофобия, неприкрит милитаризъм.
Всички тези политики надали се вписват “в името на демокрацията “, правата на индивида и върховенството на закона.. Това издава една доста напреднала анамнеза, или по-точно това е смъртният акт на същия този Европейски съюз, умислен през далечната 1950 година от френския външен министър Роберт Шуман, чиято “Декларация на Шуман “, прокламира войната в Европа “не единствено немислима, само че и на практика невъзможна “.
Европейски Съюз не прилича ли през днешния ден доста повече на един различен план - на този от 1941 година?! Както е известно, по това време нацистите управляват всички европейски столици, като се изключи Берн, Лондон и Стокхолм и създават редица амбициозни планове за съществена метаморфоза на Европа “от Атлантическия океан до Урал “, припомняйки си думите на Де Гол, естествено под строгия и решителен нацистки надзор. Типичен образец в това отношение е проектът за “Европейска конфедерация “, направен през 1943 година от външния министър Рибентроп, съгласно който, забележете, “общата орис на европейските нации “, ще бъде следена от Берлин ” .
Нима през днешния ден не чуваме същите изречения от Европейската комисия? Нима смяната, заложена в нацистките проекти за “обща орис на европейските нации “, е доста по- друга от днешна Европа, ръководена под диктата на Европейската комисия? Колко демократично бе взето решението на Европейския съюз да се трансформира във боен съюз. Вече излязоха изявления, предупреждаващи, че топва решение на Европейски Съюз под управлението на Урсула фон дер Лайен е последният пирон в ковчега на съюза, прочут под името Европейски.
В интервал на дълбока икономическа криза и турбулентна геополитическа промяна Европа обезверено се нуждае от нов политически хайлайф. Именно този нов политически хайлайф ще се бори за думата, към този момент трансформиралата се табу – мир, а не за милитаризъм; ще се бори не за актуалната “либерална тирания “, минаваща за народна власт, не за превъоръжаване за сметка на ликвидирането на обществената страна, а точно за обществената правдивост. Това е бъдещето, което чакат европейските жители.
Действително ли Европейски Съюз се приближава до точката на бифуркация, след което следва още веднъж неизбежният, заключителен акомпанимент на ”Historyrepeatsitsel! ”, “Историята се повтаря “…
Да си спомним предизвестията на израслия по времето на Мусолини Умберто Еко, съгласно който, въпреки с разнообразни форми, “вечният фашизъм “ както той го назовава, може елементарно да бъде разпознат с “14 типични характерности ". Тези характерности, твърди Еко, "
Друг създател - Лорънс Брит, изучавайки фашистките режими на Хитлер (Германия), Мусолини (Италия), Франко (Испания), както и властническите режими на Сухарто (Индонезия) и Пиночет (Чили), доближава до същия извод - че всички те имат точно “14 структурни детайла “. Той ги назовава “отличителните черти на фашизма “. Предлагам на читателите да създадат един не изключително сложен опит, употребявайки скалата от 0 (никакви прояви) до 10 (пълно покриване си със упоменатите характеристики) и да се опитат да отговорят на един извънредно значим въпрос, от който зависи бъдещето на Европа. А точно: До каква степен флиртът на Европейския съюз с публично заровения преди 80 години идеологически план се е трансформирал в дълготраен романс?
1. Мощен и продължаващ шовинизъм.
2. Пренебрежение към признаването на човешките права .
3. Идентифициране на врагове/изкупителни жертви като сплотяваща идея .
4. Превес на армията.
5. Разпространен сексизъм.
6. Контролирани средства за всеобщо осведомление.
7. Обсебеност от националната сигурност.
8. Религията и държавното управление са преплетени.
9. Корпоративната власт е предпазена.
10. Работническата мощ е потисната.
11. Пренебрежение към интелектуалците и изкуството.
12. Обсебеност от тематиката закононарушение и наказване
13. Разпространена корупция.
14. Измамни избори.
Да обобщим небрежно някои от тях: необуздана милитаризация, армията като главен решителен фактор, “коалиция на искащите “, “3-дневен боен пакет “, сирени, надзор върху медиите, цензура, нападателна русофобия, отвод от вземане предвид с референдуми (Гърция, България), корупция на най-високо равнище (само един образец: понастоящем Фон дер Лайен е следствена), фалшифицирани избори, премахване на политическите съперници от политическия развой.
Нима този флирт през днешния ден не се е трансформирал в дълготраен романс?
Кой, в действителност, има потребност от подобен съюз?
Завършвам с едно друго déjà vu което, наподобява е по-силно от аналогията с 30-те години от предишния век и с което започнах този текст. То е обвързвано с една картина. Днес Европейският съюз прилича известното платно на Йероним Бош “Корабът на глупците “, обрисуващ един чудноват транспортен съд с разклонено дърво вместо мачта, плаващ незнайно накъде, чийто екипаж се състои от духовник, монахиня с лютня, латентен алкохолик, смешник и няколко пияни хористи, които непрестанно приказват, явно без да се схващат. На британски тази картина има друго име - “Ship of Fools “ ( “Корабът на безумците “ ) , което е по-точната илюстрация за настоящия политически хайлайф отпред на Европейския съюз. Посланието на Йероним Бош е изрично. Този транспортен съд е жертван.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26241Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед17113Ген. Димитър Шивиков: Западът пробва да измами Русия с помирение вместо мирАлтернативен Поглед22218Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “Алтернативен Поглед36729Яков Кедми: Путин, Тръмп и Си Дзинпин могат да открият нов международен ред на 9 май в МоскваАлтернативен Поглед62443Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за БългарияАлтернативен Поглед380987Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед122637Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед100150Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон по едно и също време Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ