У нас седмицата бе белязана от три събития – поискания

У нас седмицата бе белязана от три събития – поискания от президента Румен Радев референдум за въвеждането на еврото през идната година, блокадата на София поради митинга със прекъсването на наземния превоз и чуването по договорката сред " Булгартрансгаз " и турската държавна компания " Боташ ". Коментари с разнообразни гледни точки по тях ще бъдат във фокуса на предаването. Обръщаме се с такава цел и към нашия първи посетител – политолога Цветанка Андреева. Добър ден, г-жо Андреева.

Добър ден, здравейте.

След като 171 депутати се изправиха в отбрана на цялостната ни интеграция в еврозоната от следващата година, какво съумя да сплоти против себе си президентът – болшинство или основни политически играчи?

Безспорно събитията, които Радев предизвика, имаха за цел да саботират приемането ни в еврозоната. Но като че ли освен не съумя неговият проект, само че и виждаме обаче напълно преместване в областта на политическото, тъй като той продължи тази игра. Направи второ изказване по въпроса, като се ситуира съгласно мен напълно към този момент като политически водач. Той самичък назова, че съставлява безгласните, бедните, тези, които са евроскептично настроени, че имат потребност да бъдат представяни, и той се разгласи за техен водач, апропо, потъпквайки ненапълно водачеството на другите евроскептични партии в Народното събрание отпред с " Възраждане " като максимален представител на този избор. Вижте, това, което съумяха да създадат демократите, най-общо казано – освен че се сплотиха в огромно болшинство, само че те в действителност съумяха да не вкарат, да не изпълнят задачата на Радев. А задачата му беше да сме в обстановка на един провесен референдум, който да смути, несъмнено, европейските ни сътрудници и тези, които би трябвало да вземат решения по по този начин упования отчет, и мнение дали сме подготвени да се присъединим към еврозоната. Всъщност не вкарвайки дебата вътре в Народното събрание, те съумяха да изолират президента – нещо, което беше тактика и на ГЕРБ, само че и на " Ново начало ". Ако помните, Пеевски беше този, който сподели " Дайте да го изолираме, да не му обърнем внимание ". И до момента в който имаше настройки този спор да бъде вкаран вътре в Народното събрание и това огромно болшинство да гласоподава в действителност отричане на продължението на Радев като референдум, само че това щеше да отключи институционален блокаж. Влизайки вътре като спор в Народното събрание, казусът, който Радев изведе на първи проект – можеше да се стигне до сезиране на Конституционен съд и в действителност да живеем в действителността на провесен референдум.

А какви ще бъдат политическите последствия от настояването за референдум?

Ама вижте, самият Радев в изявлението си нарежда доста мощно и съперниците си. Той ги назова – дефинира Борисов и Пеевски, ГЕРБ и " Ново начало ", като си остави. Направи ми усещане, че тук не загатна като свои съперници " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Остави си врата като че ли към тях и това несъмнено слага тях самите в не изключително удобна позиция по отношение на този в случай че щете и геополитически спор, и вътрешнополитически – " за " и " срещу " европейската интеграция и в частност за еврозоната. Но обрисувайки си главните съперници, като че ли Радев в действителност сподели, че се готви не за друго, а за избори, тъй като на избори с негова политическа платформа и партия той в действителност ще би трябвало да се състезава с ГЕРБ като първа политическа мощ и като идеологически съперник. Така че Радев в политически смисъл очерта една нова обстановка, с която несъмнено, той целеше да може да взриви ситуацията, с цел да я промени коренно и да провокира ужас в системата. Но проевропейските партии, отново споделям, обединени, не му разрешиха това да се случи. Но явно има пътека за политическия му проект.

А ще натрупа ли политически капитал президентът с този референдум?

Едва ли, тъй като той по този метод пък се сложи напълно в нишата на евроскептиците, захващайки тъкмо тази позиция в действителност. Оттук насетне той може да разчита на електорат, който е към 25-30%. Част от този електорат, като евроскептични настройки в обществото, към този момент е ангажиран от трите обединения в Народното събрание – това са МЕЧ, " Величие " и " Възраждане ". Радев се помъчи да направи нещо, което обаче няма по какъв начин да го изиграе. Той се помъчи да употребява страховете против еврозоната. Но не всички страхове против еврото в действителност са на хора, които са с евроскептични настройки. Това е особеният цинизъм в предлагането и държанието на Радев – че той искаше да заиграе със страховете на хората и да ги трансформира надали не в електорални настройки. Но това е доста мъчно и съвсем невероятно, тъй като когато дебатът опре " за " и " срещу "  еврото, и освен еврото, само че европейската интеграция, европейския път на развиване на България, виждате, че на седем следващи избора в годините на рецесия българският народ, суверенът непрестанно вкарваше партии с превес към евроатлантическата ориентировка на страната. Така че Радев в действителност не толкоз натрупа капитал, колкото очерта главните си съперници и очерта нишата, в която желае да влезе.

Много е любопитно ветрилото от партии, което застана зад приемането на еврото. Как отсега нататък ще си кореспондира? Какви линии на държание ще държи?

Много е мъчно. Аз разбирам за Българска социалистическа партия, въпреки че те взеха решение що се отнася за еврозоната. Общо взето, Българска социалистическа партия, знаете, в случай че приказваме за Българска социалистическа партия първо, постоянно са били разкъсвани сред това да бъдат европейски социалисти от прозападен вид, социалдемократи и обичайна им преданост през годините в над 100-годишната им история е обвързвана с съветските ползи и съветската политическа линия в България. Безспорно ще има напрежение в тази посока в самата коалиция. От друга страна виждаме ПП-ДБ, които споделят, че са " за " влизане в еврозоната и че ще поддържат държавното управление по тази линия. Тази линия, апропо, е стратегически значимата за това държавно управление. В този смисъл те се ситуират  " за " и са в това 170-числено депутатско болшинство. Но въпреки това виждаме, че те не престават да играят като антисистемни играчи, насочвайки се, непрестанно биейки се със систематичните партии, като ги назовават " мафия “ да вземем за пример. Но техните искания са против системата. Антисистемните играчи, повече Политическа партия, по-малко Демократична България, несъмнено, сега, в който получат власт, като че ли нямат потенциала и усета да я упражняват. Така че на тях ще им бъде доста мъчно, апропо, в тази разкрачена позиция сред интеграция с проевропейските партии в България и този курс на съдействие. Не споделям преданост с президента Радев. Между другото, депутатът Божанков разкри един проект неотдавна в свое изявление, за който ние знаехме, само че той напомни опита на " Продължаваме промяната " да влязат в колаборация с " Възраждане " при гласуването на ръководител на Народното събрание и в действителност синхронизацията с президента Радев и виждане в лицето на нов ръководител на Народното събрание като на министър-председател, непосредствен до Радев. Така че виждате, че в действителност и Радев си резервира малката врата, ненападайки ПП-ДБ, и те ненапълно остават в тази разкрачена позиция.

И да не забравяме чуването за контракта с " Боташ ", който наподобява на ехтене от президентското искане за референдум, обаче с противоположен знак. Защо бе належащо и какво научихме от него?

Вижте, в политически смисъл този контракт, който беше подписан под егидата на Радев от неговите служебни министри, от неговия длъжностен кабинет, е задоволително компрометиращ оттук нататък за неговата политическа кариера. Достатъчно е съперниците му всеки ден да напомнят, че ние изискуем по милион, с цел да бъде той подложен на критика и съсипван като управленец, тъй като неговата рекламация е, че ще ръководи настройките в тази страна и ще изиска може би властта на едни парламентарни избори. Но в действителност ние видяхме по какъв начин ръководи Радев. В този смисъл той към този момент е минал социална оценка и " Боташ "  беше като че ли еманацията на неговата злополука в изпълнителната власт, и то в миг, в който притежаваше съвсем цялата власт в страната – работеше без глобите на парламент, без съществуването на парламент. Така че " Боташ "  е знак на злополуката на Радев във властта и оттук нататък няма да е просто възмездие, тъй като договорът е извънредно тежък. Между другото, неслучайно и Борисов е на посещаване в Турция. Не се даде поръчка, че е повдигнал този въпрос, само че доста е значимо за в бъдеще да може да се предоговори този контракт. То е в народен интерес, тъй че нека да имаме запаси и политици, които да могат да изнесат този проблем към турската страна и да предоговорят контракта.

Г-жо Андреева, подбуденото от настояването за референдум за еврото напрежение не рикошира ли в настояването на транспортните чиновници за по-високи заплати?

Много е сложен този проблем. Още повече аз и като пострадала, когато го разясня, ще се постарая да остана безпристрастна, несъмнено, въпреки че градът ни е блокиран. И някак си не виждам излаз от тази обстановка, което апропо, е най-тревожно, не самата стачка сама по себе си, а нейната дълготрайност и невъзможност като че ли. Много се разяснява до каква степен е политически този проблем. Той на първо място породи като синдикален проблем, като проблем на социално-икономически претенции. В този смисъл той нямаше политическа багра или партийна, само че там, където има власт, постоянно се намесва и политиката. И тук в действителност е ролята на кмета Терзиев. Но в тази рецесия дотук не видяхме негов политически жанр, почерк, в който да забележим, че някак си е взел участие в преодоляването на тази рецесия, на тази стачка, тъй като това е рецесия за града, тя е стачка за сектора и може би в очите на кмета, само че това е голяма рецесия и парализа за града. Не видяхме този жанр на Терзиев, в който политиците, апропо, се каляват, като започнете от Маргарет Тачър, та да свършим до наши политици, които са били изправени пред митинги и обществени претенции. Той от ден на ден влиза, кметът, в спорове, в сравнение с да взема решение тези спорове. Цялото му ръководство някак си е неразбираемо и като че ли е в някакво мочурище. Той не съумява да работи със Столичния общински съвет, а от там се чакат решенията, апропо в това число и по стачката. Скара се с част от своите, със " Спаси София ". Не съумява да работи с централната власт, точно партиите, които застават зад него – ПП-ДБ. Всъщност може би и тук връзката с президента и за какво президентът и Терзиев наподобяват, в какво си наподобяват. Те са някакви " един и същи борци против мафията ". Играейки против систематичните партии, те обаче не демонстрират личен управнически потенциал и по този начин вкарват страната и града в някакво мочурище. А апропо, ролята както на един президент да бъде обединител на нацията, по този начин и на кмета е да бъде колкото може непартийна фигура. Защото в последна сметка всеки кмет би трябвало да ръководи тези процеси – за отпадък, за превоз, за снегопочистване, за вода. Това е ролята на всеки един кмет. И когато ние чакахме решение от Терзиев и персонално всички го следяхме, някак си той излезе с изказване на първия ден, на втория какво счита по повод подкастряне на храстите в парковете, на водоемите в парковете и нито дума за позволение на тази рецесия. Фактът, че не се договаря, апропо, и събота и неделя – най-малко аз не съм чула, е много обезпокоителен. Нещо друго, което кметът и неговите партия и поддръжници би трябвало да знаят, е, че колкото повече продължава стачката, в действителност спада поддръжката за транспортните служащи, само че това не се придвижва като поддръжка за кмета, просто тъй като там в лицето и в позицията на кмета към момента няма нищо, няма какво да бъде подкрепено. И този, който успее да позволи казуса на софиянци, апропо, той ще спечени имиджово, политически, в случай че щете, евентуално. Но развръзка на този стадий не се вижда.

Къде е рискът напрежението от обособени браншове да се изсипе на улицата и да нападна властта като цяло? Започва превозът, към този момент доста ясни подмятания вършат за София сметосъбиращите компании. В Събора на Българския лекарски съюз желаеха с декларация съответно възнаграждение. За 24 май ще скочат библиотекарите и работещите в културата. Изобщо по какъв начин ще се овладее това напрежение, което прелива като по скачени съдове?

Точно по този начин. И с цел да не стане лавинообразна тази вълна на митинг, която от ден на ден ще сковава и столицата и в действителност ще докара до повишаване на гнева – гневът е доста мъчно, апропо, да бъде овладян институционално, в случай че щете и политически. Гневът на хората става неуправляем и е неразбираемо накъде ще се насочи. В този смисъл тук няма да има спечелили, в случай че се стигне до някакъв лавинообразен протест. И по тази причина огромното предизвикателство пред Терзиев е в този момент да реши тази транспортна рецесия, в този момент да седне и да се контракти, да откри стратегическо решение, по този начин, както апропо го поучават и общинарите – да седне и да откри решение с визия отсега нататък. Не просто в този момент сега нещо да съумява да спазари – явно по този начин няма да стане, само че да контракти, в случай че би трябвало, промени, да контракти, тъй като това е доста сензитивен бранш, бранш " Транспорт ". И то, апропо, редица кметове са били изложени на мощен напън. Ако щете даже по времето на тоталитаризма този бранш е оперирал с по-специфична визия. Знаете, тогава, преди 30 и няколко години се даваше и софийско поданство, в случай че станеш машинист. Така че този бранш е изключително значим и когато някак си влизането на Терзиев във властта. Пак споделям, пристигна като герой против статуквото, беше с концепцията, че той ще пристигна като брилянтния управител, като индивидът, който идва с екипа си – тази идеологема имаше за цел да минимализира огромната вреда, електорална, която апропо не съумя, произходът му, който се свързваше с " Държавна сигурност “, и не просто фамилния му генезис, а в действителност софиянци тогава схванаха, че неговата сполучлива биография е обвързвана да го кажем напряко с капиталите на " Държавна сигурност ", че в действителност неговата компания е обвързвана с бизнес, който е финансиран и осъществен от върховен ешелон на " Държавна сигурност ". И тук е огромният проблем на Терзиев – че доста мъчно може да активизира либерален поддръжка. Това е съвсем невероятно. Той електорално е заключен само в ПП-ДБ и в случай че не успее да надскочи това, той няма да може да проработи нито със Столичния общински съвет, нито да взема решение рецесиите.

Очакват ли София изключителни избори, предварителни локални избори?

Определено има напрежение, което е обвързвано с фигурата на Терзиев. Ако помните, не просто в този момент се разсъни концепцията, че той може да бъде претендентът за президент на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", а още когато беше спазарен и препоръчан като кандидатура за кмет на София, тогава се говореше, че могат да развият по този начин сполучливо облика му, че той да стане идващият министър-председател. Само че обликът освен че като управленец не се развива сполучливо, ами той също по този начин стартира да катастрофира града, не просто единствено личният му имидж да катастрофира. Затова споделям, провокациите към него са от доста и друг темперамент – и от политически, само че най-много от управнически. Така че какво ни чака на този стадий не може да се предвижда, само че нека да не стане лавинообразна рецесията и нека да не се стигне в действителност, отново споделям, до повишение гнева на хората.

Благодаря ви за това, че бяхте наш посетител, и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.