Онкоболните в България все още не получават адекватни грижи
У нас онкоболните в терминален етап не престават да не получават съответни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат цялостен неуспех. През 2017 година по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са регистрирани едвам 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни. По последните данни на Националния раков указател умрелите за годината от рак у нас са били съвсем 18 000. Което значи, че 16 000 заболели са умряли у дома, макар че нормално пациентите в терминален етап имат потребност от профилирани грижи в приют.
През 2017 година у нас има цели 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, оповестени от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд слагат най-големите градове с най-вече онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едвам 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези лечебни заведения. Други 8 души са признати за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, макар че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, в това число и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил профилирани грижи в последните си дни. Пациентите, които въпреки всичко са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките регионални градове, написа в. " Сега ".
По закон у нас би трябвало да се дава сложна грижа при лекуването на ракови болести. Затова клиниките, които правят интензивно лекуване на пациенти с онкологични болести - химио- и лъчетерапия, са длъжни да дават и диспансерно наблюдаване, и палиативни грижи, а в случай че нямат лични конструкция за това - да сключат контракт за реализирането й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като наложително за подписване на контракт със здравната каса. Промяната беше въведена при предходния кабинет " Борисов " точно поради обстоятелството, че лечебните заведения избират да се занимават единствено с химиотерапия, само че по-късно оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно макар закона смяна няма.
Причината лечебните заведения да отхвърлят да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с потребност от палиативни грижи НЗОК заплаща по 51 лева дневно. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разноските им, по тази причина отхвърлят да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лекуване е добре платено, което докара до взрив на появяването на нови лечебни заведения и отделения в тази област.
Палиативната грижа обаче очевидно се оказва тежко финансово задължение най-вече за лечебните заведения в София и Пловдив. В диспансера във Враца да вземем за пример през м.г. са регистрирани 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В " Св. Марина " във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са регистрираните случаи за палиативни грижи. По почти подобен метод стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.
През 2017 година пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лева В същото време броят на диспансерните прегледи, които са осъществени на хора с онкологични болести в страната, са едвам 11 005, т.е. лечебните заведения не демонстрират необикновен интерес и към следенето на болестта на пациентите си.
Редактор: Деница Райкова
През 2017 година у нас има цели 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, оповестени от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд слагат най-големите градове с най-вече онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едвам 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези лечебни заведения. Други 8 души са признати за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, макар че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, в това число и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил профилирани грижи в последните си дни. Пациентите, които въпреки всичко са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките регионални градове, написа в. " Сега ".
По закон у нас би трябвало да се дава сложна грижа при лекуването на ракови болести. Затова клиниките, които правят интензивно лекуване на пациенти с онкологични болести - химио- и лъчетерапия, са длъжни да дават и диспансерно наблюдаване, и палиативни грижи, а в случай че нямат лични конструкция за това - да сключат контракт за реализирането й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като наложително за подписване на контракт със здравната каса. Промяната беше въведена при предходния кабинет " Борисов " точно поради обстоятелството, че лечебните заведения избират да се занимават единствено с химиотерапия, само че по-късно оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно макар закона смяна няма.
Причината лечебните заведения да отхвърлят да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с потребност от палиативни грижи НЗОК заплаща по 51 лева дневно. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разноските им, по тази причина отхвърлят да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лекуване е добре платено, което докара до взрив на появяването на нови лечебни заведения и отделения в тази област.
Палиативната грижа обаче очевидно се оказва тежко финансово задължение най-вече за лечебните заведения в София и Пловдив. В диспансера във Враца да вземем за пример през м.г. са регистрирани 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В " Св. Марина " във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са регистрираните случаи за палиативни грижи. По почти подобен метод стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.
През 2017 година пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лева В същото време броят на диспансерните прегледи, които са осъществени на хора с онкологични болести в страната, са едвам 11 005, т.е. лечебните заведения не демонстрират необикновен интерес и към следенето на болестта на пациентите си.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ