Доц. Димитър Дъбов пред Фрог: У нас не се живее нормално, Столична община и съдът се подиграват с нас
У нас не може да се живее обикновено, Столична община и съдът се подиграват с нас. Това сподели засегнат очният доктор и учител доцент Димитър Дъбов пред Фрог нюз.
Той и негови съседи потърсиха екипа ни, с цел да споделят за проблемите, с които са се сблъскали, откакто строител, срещу всички закони и правила, издига постройка на три метра от тяхната в столичния кв. „ Кръстова вада “. Ето какво описа той:
Г-н Дъбов, за какво се наложи да потърсите община „ Лозенец “ и за какво по-късно стигнахте и до съда?
Блокът ни се намира в столичният квартал „ Кръстова вада “ ул. Хага “ №12. Намира се наоколо до столичен мол. Преди година и половина до нас стартира стоеж на извънредно близко разстояние от 3 метра. Още преди старта на градежа взехме решение да действаме и се обърнахме за помощ към общината „ Лозенец " “. Там, за наше „ утешение “ ни споделиха, че ще създадат и различен блок до нашия. Новият блок е на неприемливо разтояние от нашия. Делят ни три метра. Можем да си подаваме с комшиите кафе, храна, каквото си желаеме. Просто можем умерено да се здрависаме. Нашият блок е на пет етажа, само че забележете другият е на три етажа по документи, само че е по-висок от нашия.
Е по какъв начин става този номер?
Ами достроиха си още три етажа. Но все пак се води на 3 етажа. Същият градеж е с дълбочина 26 метра и по закон отстоянието сред постройките би трябвало да е още по-голямо.
Какво направихте?
Ние взехме решение да си потърсим правата в съда. Преди това имахме среща с основния проектант на София Здравко Здравков. На нея той ни сподели, че сме прави, че няма нужното разстояние, само че би трябвало да отидем на съд. Това и направихме. Подадохме тъжба в съда, като оспорихме визата за застрояване. Въпреки делото градежът стартира и през днешния ден той към този момент е подготвен. Писахме до кого ли не-до основния проектант на София, до община Лозенец, до шефа на ДНСК, до омбудсмана.
Отговориха ли ви?
Не, отникъде нищо. Съдебната сага не е завършила. На първа инстанция в административен съд -София загубихме, на втора магистратите взеха решение, че първата погрешно се е произнесла и върна делото на същия състав. Той още веднъж реши не в наша изгода. Сега следва да апелираме. В рамките на процеса бяха осъществени три експертизи, които са с спорни мнения. Това, което е най-любопитното е, че в очите всички адвокати, специалисти и т. н. споделят, че сме прави, че до нас блок не би трябвало да се стои толкоз близо. След това в документите нещата се трансформират.
Докато се борите, с цел да докажете, че постройката в съседство е издигата нелегално, какво се случва с нея?
В блока към този момент се нанасят хора. Убеден съм, че в община „ Лозенец “, а може би и в цяла София и цяла България, съвсем е невероятно човек да съществува обикновено и да живее обикновено. Въпреки, че построиха блок до нас, макар, че ще ни се наложи да гледаме стена, все едно сме в затвор, в този момент сме задължени да плащаме на техните юристи, за експертизи на движимостите лица и т. н. Община „ Лозенец “ и съда се подиграха с нас. Няма панорама, няма светлина и въздух. Всички споделят, че сме прави, ние също го знаем, само че най-после излиза напълно друго. Това е ситуацията.
Отказвате ли се от борбата?
Ние не сме песимисти. Опитахме да се преборим по естествен и цивилизован метод посредством съда. Но, нищо сходно в България не се случва. Съдът е зависим на хората с пари. Това е в България. Разбира се, ще продължим да се борим, въпреки, че сме си мислили да затворим някой от булевардите. Около блока не остана здрава улица. Инфраструктурата безусловно се унищожи. Улицата е на дупки. В прилежащите парцели започнах още градежи. Новите строители завзеха една улица и я унищожиха, няма я към този момент. И това всичко става с позволение на община „ Лозенец “. Тя си затваря очите пред всички тези безобразия.
След като част от улиците в квартала към този момент ги няма, а други са разрушени, по какъв начин се движите с колите си?
В този квартал занапред се строи, само че сега към този момент е пъкъл. Много мъчно се минава. Разминаваме се, като се изчакват колите в насрещното. Няма къде да се паркира.
Какво споделят юристите, дават ли ви вяра?
Не, в България никой юрист не може да бъде спокоен. Той даже да знае 1000 %, че е прав, знае, че отново може да загуби. Това е истината. Всички в блока сме обезпокоени, само че против бюрокрацията на общините не можем да се борим. На всичко от горната страна те са подплатени с по-висшето равнище на общините и съда в София -град. Все отново си мислех, че имаме община.
Казахте, че сте писали и до ДНСК. От там дадоха отговор ли ви?
Не, няма отговор. От арх. Калинов имахме отговор. Той ни написа, че най-вероятно ние сме прави. Разпореди инспекция в община „ Лозенец “, само че резултатът отново си е в наш ущърб. Въртим се в омагьсан кръг. На доста места и с мого хора е по този начин.
Някой може да реши, че сте родственик на социалиста Димитър Дъбов и ще се зачуди за какво не сте се обърнали за помощ към политик, за речем.
Не, не съм родственик с господин Дъбов, само че по случайност аз церя децата му тъй като съм очен доктор. Не съм търсил подпомагане от политик или човек на висока позиция. Ние вярвахме в правосъдната система. Вярвах, че институциите в България си правят работата почтено и честно. Но очевидно съм се лъгал. Много съм се лъгал.
Интервю на Катя Илиева
Снимка: Така наподобяват блоковете един до различен
Той и негови съседи потърсиха екипа ни, с цел да споделят за проблемите, с които са се сблъскали, откакто строител, срещу всички закони и правила, издига постройка на три метра от тяхната в столичния кв. „ Кръстова вада “. Ето какво описа той:
Г-н Дъбов, за какво се наложи да потърсите община „ Лозенец “ и за какво по-късно стигнахте и до съда?
Блокът ни се намира в столичният квартал „ Кръстова вада “ ул. Хага “ №12. Намира се наоколо до столичен мол. Преди година и половина до нас стартира стоеж на извънредно близко разстояние от 3 метра. Още преди старта на градежа взехме решение да действаме и се обърнахме за помощ към общината „ Лозенец " “. Там, за наше „ утешение “ ни споделиха, че ще създадат и различен блок до нашия. Новият блок е на неприемливо разтояние от нашия. Делят ни три метра. Можем да си подаваме с комшиите кафе, храна, каквото си желаеме. Просто можем умерено да се здрависаме. Нашият блок е на пет етажа, само че забележете другият е на три етажа по документи, само че е по-висок от нашия.
Е по какъв начин става този номер?
Ами достроиха си още три етажа. Но все пак се води на 3 етажа. Същият градеж е с дълбочина 26 метра и по закон отстоянието сред постройките би трябвало да е още по-голямо.
Какво направихте?
Ние взехме решение да си потърсим правата в съда. Преди това имахме среща с основния проектант на София Здравко Здравков. На нея той ни сподели, че сме прави, че няма нужното разстояние, само че би трябвало да отидем на съд. Това и направихме. Подадохме тъжба в съда, като оспорихме визата за застрояване. Въпреки делото градежът стартира и през днешния ден той към този момент е подготвен. Писахме до кого ли не-до основния проектант на София, до община Лозенец, до шефа на ДНСК, до омбудсмана.
Отговориха ли ви?
Не, отникъде нищо. Съдебната сага не е завършила. На първа инстанция в административен съд -София загубихме, на втора магистратите взеха решение, че първата погрешно се е произнесла и върна делото на същия състав. Той още веднъж реши не в наша изгода. Сега следва да апелираме. В рамките на процеса бяха осъществени три експертизи, които са с спорни мнения. Това, което е най-любопитното е, че в очите всички адвокати, специалисти и т. н. споделят, че сме прави, че до нас блок не би трябвало да се стои толкоз близо. След това в документите нещата се трансформират.
Докато се борите, с цел да докажете, че постройката в съседство е издигата нелегално, какво се случва с нея?
В блока към този момент се нанасят хора. Убеден съм, че в община „ Лозенец “, а може би и в цяла София и цяла България, съвсем е невероятно човек да съществува обикновено и да живее обикновено. Въпреки, че построиха блок до нас, макар, че ще ни се наложи да гледаме стена, все едно сме в затвор, в този момент сме задължени да плащаме на техните юристи, за експертизи на движимостите лица и т. н. Община „ Лозенец “ и съда се подиграха с нас. Няма панорама, няма светлина и въздух. Всички споделят, че сме прави, ние също го знаем, само че най-после излиза напълно друго. Това е ситуацията.
Отказвате ли се от борбата?
Ние не сме песимисти. Опитахме да се преборим по естествен и цивилизован метод посредством съда. Но, нищо сходно в България не се случва. Съдът е зависим на хората с пари. Това е в България. Разбира се, ще продължим да се борим, въпреки, че сме си мислили да затворим някой от булевардите. Около блока не остана здрава улица. Инфраструктурата безусловно се унищожи. Улицата е на дупки. В прилежащите парцели започнах още градежи. Новите строители завзеха една улица и я унищожиха, няма я към този момент. И това всичко става с позволение на община „ Лозенец “. Тя си затваря очите пред всички тези безобразия.
След като част от улиците в квартала към този момент ги няма, а други са разрушени, по какъв начин се движите с колите си?
В този квартал занапред се строи, само че сега към този момент е пъкъл. Много мъчно се минава. Разминаваме се, като се изчакват колите в насрещното. Няма къде да се паркира.
Какво споделят юристите, дават ли ви вяра?
Не, в България никой юрист не може да бъде спокоен. Той даже да знае 1000 %, че е прав, знае, че отново може да загуби. Това е истината. Всички в блока сме обезпокоени, само че против бюрокрацията на общините не можем да се борим. На всичко от горната страна те са подплатени с по-висшето равнище на общините и съда в София -град. Все отново си мислех, че имаме община.
Казахте, че сте писали и до ДНСК. От там дадоха отговор ли ви?
Не, няма отговор. От арх. Калинов имахме отговор. Той ни написа, че най-вероятно ние сме прави. Разпореди инспекция в община „ Лозенец “, само че резултатът отново си е в наш ущърб. Въртим се в омагьсан кръг. На доста места и с мого хора е по този начин.
Някой може да реши, че сте родственик на социалиста Димитър Дъбов и ще се зачуди за какво не сте се обърнали за помощ към политик, за речем.
Не, не съм родственик с господин Дъбов, само че по случайност аз церя децата му тъй като съм очен доктор. Не съм търсил подпомагане от политик или човек на висока позиция. Ние вярвахме в правосъдната система. Вярвах, че институциите в България си правят работата почтено и честно. Но очевидно съм се лъгал. Много съм се лъгал.
Интервю на Катя Илиева
Снимка: Така наподобяват блоковете един до различен
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ