Изпреварихме Гърция по горски пожари
У нас лумват най-малко 600 на година, над 60% поради немарливост
Вредни практики в земеделието в продължение на десетилетия
България е в челната ранглиста по горски пожари в Европейски Съюз за 2024, като се подрежда на второ място след Кипър, а Гърция, Хърватия и Италия остават зад нас. Това сочат данните Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS), оповестяват от Асоциация “Общински гори ”.
“По наша експертна оценка почти 40-50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари ”, пишат в своята позиция от асоциацията и упорстват за незабавни дейности за справяне с институционалните неуспехи и неефективното потребление на европейските програмни фондове по околна среда и селски региони.
България нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10,000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро. Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари (ЕИСГП) през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите у нас са наранени от пожари - най-лошите години с най-вече опустошени площи са 2007 година и 2000 година
Последните статистически данни за горските пожари в България разкриват тревожна наклонност, че сме на второ място по пожари в Европа за тази година. Данни forest-fire.emergency.copernicus.eu
“През 2007 година са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година евентуално ще е най-лошата за нашата гора ”, предвиждат от “Общински гори ”.
Според отчета на ЕИСГП за 2022 главните аргументи за горските пожари в България са - по немарливост - 321 пожара (62%); заради палеж - 16 пожара (3%); по естествени аргументи - 21 пожара (4%); по незнайна аргументи - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари.
“Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда. За последните два програмни интервала ограниченията за битка с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ”. Още повече, че преди всичко в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпетентни или небрежни за същинското є запазване ”, безапелационни са от асоциацията.
И допълват: “Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите. В интервала 2007-2014 беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване. Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита ”.
Oт асоциацията упорстват на най-висше равнище в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, на което тя предстои до края на тази година.
Вредни практики в земеделието в продължение на десетилетия
България е в челната ранглиста по горски пожари в Европейски Съюз за 2024, като се подрежда на второ място след Кипър, а Гърция, Хърватия и Италия остават зад нас. Това сочат данните Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS), оповестяват от Асоциация “Общински гори ”.
“По наша експертна оценка почти 40-50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари ”, пишат в своята позиция от асоциацията и упорстват за незабавни дейности за справяне с институционалните неуспехи и неефективното потребление на европейските програмни фондове по околна среда и селски региони.
България нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10,000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро. Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари (ЕИСГП) през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите у нас са наранени от пожари - най-лошите години с най-вече опустошени площи са 2007 година и 2000 година
Последните статистически данни за горските пожари в България разкриват тревожна наклонност, че сме на второ място по пожари в Европа за тази година. Данни forest-fire.emergency.copernicus.eu
“През 2007 година са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година евентуално ще е най-лошата за нашата гора ”, предвиждат от “Общински гори ”.
Според отчета на ЕИСГП за 2022 главните аргументи за горските пожари в България са - по немарливост - 321 пожара (62%); заради палеж - 16 пожара (3%); по естествени аргументи - 21 пожара (4%); по незнайна аргументи - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари.
“Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда. За последните два програмни интервала ограниченията за битка с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ”. Още повече, че преди всичко в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпетентни или небрежни за същинското є запазване ”, безапелационни са от асоциацията.
И допълват: “Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите. В интервала 2007-2014 беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване. Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита ”.
Oт асоциацията упорстват на най-висше равнище в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, на което тя предстои до края на тази година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ