Икономист: Енергийната ни политика е тъмна стая
„ У нас като цяло енергийната политика е огромна тайнственост. Всички тематики, по които може да се чака да се водят диалози в Щатите, сигурно са хубави, забавни, биха дали подтик за развиване на бранша и на стопанската система като цяло. Но те въпреки всичко би трябвало да бъдат сложени в подтекста на енергийната тактика и на развиването на този бранш в неговата целокупност. За страдание в България няма такъм метод. Тук по-скоро виждаме, че държавните управления си харесват нещо, което е известно, забавно, събира някаква поддръжка и споделят – ние ще създадем това “, това съобщи пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
" Темата за Козлодуй стои на дневен ред от известно време, значимо е обаче по какъв начин слагаме тази тематика в огромния енергиен пъзел ", акцентира той.
" България има огромна взаимозависимост от Русия, само че не би трябвало да забравяме, че страната не е огромен консуматор на природен газ ", добави Стайков.
„ Заедно с съветския газ към този момент имаме дълготраен контракт за доставки на азерски газ. Сега вероятно в случай че се контракти още нещо по линия на доставките на полутечен газ от Щатите, това сигурно диверсифицира в още някаква степен газовия портфейл на страната. Големият въпрос остава обаче какво тъкмо ще го вършим всичкия този газ. Още повече, че тази година предстоят и договаряния за нов дълготраен контракт с „ Газпром “. Тези три неща на мен ми убягват като напасване “, показа специалистът.
" Няма изясненост какво тъкмо ще се преследва от ръководещите ", счита Стайков.
" Двата контракта – за съветския и за азерския газ, съдържат много обвързващи клаузи ", разясни икономистът.
„ Имаме уговорка да купим природния газ или в случай че не го купим, да го заплатим. Което значи, че ние би трябвало да имаме сигурност къде ще ги пласираме тези количества. И към тези два контракта с много обвързващи клаузи, в случай че прибавим още един дълготраен със същата уговорка, обстановката става много по-сложна ", сподели още икономистът.
" Договарянето на някакви количества полутечен газ от Съединени американски щати може да се употребява като преговорна карта в идните договаряния с Русия, същото се отнася за интерконектора с Гърция ", добави той.
„ Като цяло сега сме в една тъмна стая и напипваме ситуацията. Надяваме се да не се ударим във вратата “, разяснява Калоян Стайков.
" Темата за Козлодуй стои на дневен ред от известно време, значимо е обаче по какъв начин слагаме тази тематика в огромния енергиен пъзел ", акцентира той.
" България има огромна взаимозависимост от Русия, само че не би трябвало да забравяме, че страната не е огромен консуматор на природен газ ", добави Стайков.
„ Заедно с съветския газ към този момент имаме дълготраен контракт за доставки на азерски газ. Сега вероятно в случай че се контракти още нещо по линия на доставките на полутечен газ от Щатите, това сигурно диверсифицира в още някаква степен газовия портфейл на страната. Големият въпрос остава обаче какво тъкмо ще го вършим всичкия този газ. Още повече, че тази година предстоят и договаряния за нов дълготраен контракт с „ Газпром “. Тези три неща на мен ми убягват като напасване “, показа специалистът.
" Няма изясненост какво тъкмо ще се преследва от ръководещите ", счита Стайков.
" Двата контракта – за съветския и за азерския газ, съдържат много обвързващи клаузи ", разясни икономистът.
„ Имаме уговорка да купим природния газ или в случай че не го купим, да го заплатим. Което значи, че ние би трябвало да имаме сигурност къде ще ги пласираме тези количества. И към тези два контракта с много обвързващи клаузи, в случай че прибавим още един дълготраен със същата уговорка, обстановката става много по-сложна ", сподели още икономистът.
" Договарянето на някакви количества полутечен газ от Съединени американски щати може да се употребява като преговорна карта в идните договаряния с Русия, същото се отнася за интерконектора с Гърция ", добави той.
„ Като цяло сега сме в една тъмна стая и напипваме ситуацията. Надяваме се да не се ударим във вратата “, разяснява Калоян Стайков.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ




